Амантеа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амантеа
Amantea
      
Герб
Страна Италия
РегионКалабрия
ПровинцияКозенца
Площ28 km²
Надм. височина50 m
Население13 786 души (2007)
492 души/km²
Пощенски код87032
Телефонен код00982
МПС кодCS
Официален сайтwww.comuneamantea.it
Амантеа в Общомедия

Амантеа (на италиански: Amantea) е град и център на община в Южна Италия, област Калабрия, провинция Козенца. Населението е 13 786 души към 31 август 2007 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на крайбрежието на Тиренско море. Той се простира в продължение на 13 km по крайбрежна долина, която е оградена от склоновете на планината Сила. Старият град е разположен на един от хълмовете, докато новият град се разпростира до крайбрежието, където се намира и плажът, посещаван от много туристи.

Амантеа е разделен на следните квартали: Акичела, Камоли и Корека. Наблизо се намира фрационе (кметство) Кампора Сан Джовани. Съседни на Амантеа общини са: Белмонте Калабро, Клето, Ночера Торинезе, Сан Пиетро ин Амантеа и Сепа д'Айело.

Основни забележителности са руините на замъка над града и църквата „Сан Бернадино да Сиена“, построена през 1426 г. и представляваща един от редките примери на късната готика в Калабрия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В близост на Амантеа е намерено древногръцко светилище, датиращо от 6 век пр. Хр. От същото време датират и намерените останки на брутско селище в близките планини. Брутското селище с име Клампетия (лат. Clampetia) е превзето от римляните през 204 г. пр. Хр. и преименувано на Колиния Агер Клампетиус (лат. Colonia Ager Clampetinus). Сегашното име на град Амантеа е споменато за първи път през 7 век.

През 839 г. арабите превземат Амантеа и го правят център на емирство. През 885 г. градът е превзет от византийците начело с Никифор Фока. През 1094 г. седалището на епископията е преместено от Амантеа в Тропеа.

През 1495 г. градът успешно се противопоставя на френския крал Шарл VIII, който взема участие в т.нар. Италиански войни.

От началото на 19 век започва застрояването на долината под стария град. От 1950 г. започва да се развива туристическа дейност, която води до инвестиции в инфраструктурата на цялата община.

През последните години в града и околностите се преселват множество български имигранти.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Първият музикален оркестър в Амантеа е създаден през 1859 година от кметството на Ахиле Лонго (Longo). От 1927 фо 1965 година, тази формация бива ръководена от кметът Марио Алое, който й дава името.

През 1987, Музикалната Банда Франческо Курчио (Banda Musicale Francesco Curcio) е създадена от учителя Франческо Курчио и първоначално в чест на Ахиле Лонго.

Друга местна музикална формация е оркестърът Ди Фиати Медитеранеа Чита Ди Амантеа (Orchestra di Fiati Mediterranea Città di Amantea) , основан на 10 май 2005 година от 50 млади музиканти с диригент Анджело Де Паола.

Амантеа е родното място на Алесaндро Лонго.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Амантеа е известна със своя типичен десерт бокуното (Buccunotto), който е под формата на лодка с пълнеж от шоколад, подправки и други съставки, които биват пазени в тайна от тези, които го приготвят. Друго традиционно ястие са сушените смокини с пълнеж от черен или бял шоколад. Приготвянето на рибни ястия също заема важно място в кухнята на Амантеа. Хамсията, сардините и розамарина, са приготвени от местните фирми и майстори, които съвестно следват рецептите, предадени от старите рибари.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Карнавал
  • Дните на медицината в Амантеа
  • Игри на гигантски шах
  • Литературната награда на Амантеа
  • Денят на хората от Амантеа по целия свят
  • Ла Гуaримба Международен Филмов Фестивал (La Guarimba)
  • Ла Фиера, панаир, който се провежда всяка година от края на октомври до началото на ноември

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой на населението в Амантеа по години:

Година 1861 1881 1901 1921 1936 1951 1971 1991 2001
Жители 4.130 4.649 5.851 7.835 8.738 10.792 10.623 11.913 13.268

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ekkehart Rotter, DuMont Kunst-Reiseführer Kalabrien – Basilikata, 2002, ISBN 3-7701-5541-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]