Амантеа
Град
|
Амантеа (на италиански Amantea) е град и център на община в Южна Италия, област Калабрия, провицния Козенца. Население 13 786 към 31 август 2007 г.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен на крайбрежието на Тиренско море. Той се простира в продължение на 13 km по крайбрежна долина, която е оградена от склоновете на планината Сила. Старият град е разположен на един от хълмовете, докато новият град се разпростира до крайбражието, където се намира и плажът, посещаван от много туристи.
Амантеа е разделен на следните квартали: Акичела, Камоли и Корека. Наблизо се намира фрационе (кметство) Кампора Сан Джовани. Съседни на Амантеа общини са Белмонте Калабро, Клето, Ночера Торинесе, Сан Пиетро в Амантеа и Сепа д'Аиелло
Основни забележителностти са руините на замъка над града и църквата „Сан Бернадино да Сиена“, построена през 1426 г. и представляваща един от редките примери на късната готика в Калабрия.
[редактиране] История
В близост на Амантеа е намерено древногръцко светилищи, което се датира на 6 век пр. Хр. В същото време се датират и намерините останки на брутско селище на близките планини. Брутското селище на име Клампетия (lat. Clampetia) е превзето от римляните през 204 г. пр. Хр. и преименувано на Колиния Агер Клампетиус (lat. Colonia Ager Clampetinus). Сегашното име на град Амантеа е споменато за първи път през 7 век.
През 839 арабите превземат Амантеа и го правят център на емирство. През 885 г. градът е превзет от византийците начело с Никифор Фока. През 1094 г. седалището на епископията е преместено от Амантеа в Тропеа.
През 1495 г. градът успешно се противопоставя на френския крал Шарл VIII, който взема участие в т.н. Италиански войни.
От началото на 19 век започва застрояването на долината под стария град. От 1950 г. започва да се развива туристическа дейност, която води до инвестиции в инфраструктурата на цялата община.
През последните години в града и околносттите се преселват множество български имигранти.
[редактиране] Население
Брой на населението в Амантеа по години:
| Година | 1861 | 1881 | 1901 | 1921 | 1936 | 1951 | 1971 | 1991 | 2001 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Жители | 4.130 | 4.649 | 5.851 | 7.835 | 8.738 | 10.792 | 10.623 | 11.913 | 13.268 |
[редактиране] Източници
- Ekkehart Rotter, DuMont Kunst-Reiseführer Kalabrien - Basilikata, 2002, ISBN 3-7701-5541-6