Аматово
Άσπρος |
|
| Местоположение | |
|---|---|
|
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Население | 912 (2001) |
| Надм. височина | 40 m |
Аматово (на гръцки: Άσπρος, Аспрос, до 1928 година катаревуса Αμάτοβον, Аматовон, димотики Αμάτοβο, Аматово[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 912 души население (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на левия бряг на Вардар (Аксиос) на 13 километра южно от град Ругуновец (Поликастро). Край него е почти пресушеното Аматовско езеро.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Хаматово (Hamatovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 40 домакинства, като жителите му са 194 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 115 жители турци.[3]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Аматово (Amatovo) има 280 българи екзархисти.[5]
[редактиране] В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година Аматово остава в Гърция. Българското население на Аматово се изселва в България и в 20-те година в Аматово са настанени бежанци от българския град Бяла.[6] В 1928 година селото е прекръстено на Аспрос, в превод Бял, са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 175 семейства и 621 души гърци бежанци.[7]
[редактиране] Личности
- Родени в Аматово
Петър Карайков (? - 1944), живял в Кара Суле, куриер и четник при Апостол Петков и Иван Карасулийски, участник в Българския комитет в Солун. Починал от естествена смърт[8].
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αμάτοβον -- Άσπρος
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 166.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pр. 98-99.
- ↑ Сайт на Община Бяла
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.565
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |