Амбролаури
| Амбролаури ამბროლაური | |
.svg)  | |
.jpg) Изглед от Амбролаури през 2011 г. | |
  Амбролаури | |
| Страна |  Грузия |
|---|---|
| Област | Рача-Лечхуми и Долна Сванетия |
| Община | Амбролаури |
| Площ | 1,6 km² |
| Надм. височина | 550[1] m |
| Население | 2047 души (2014[2]) 1279 души/km² |
| Първо споменаване | XVII век |
| Пощенски код | 0400 |
| Телефонен код | +995 439 |
| Часова зона | UTC+4 |
| Официален сайт | ambrolauri.ge |
| Амбролаури в Общомедия | |
.jpg)
Амбролаури (на грузински: ამბროლაური) е град в Грузия, административен център на едноименния район и на целия регион Рача-Лечхуми и Квемо Сванети.[3] Градът е малък, а обитателите му през 2014 година са само 2047 души.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Амбролаури е разположен на южния бряг на река Риони, при пресичането на три пътя, водещи съответно към Они, Ткибули и Цагери. Намира се в планинска местност, средно на 609 метра надморска височина. Климатът е прохладен, а през пролетта даже могат да се видят и ледниците по околните планини.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището е известно от 17 век като една от резиденциите на имеретинските царе. През 1769 година Соломон I Имеретински го подарява на княз Зураб Мачабели. От 1810 година влиза в състава на Руската империя, от 1846 година е в състава на новосъздадената Кутаиска губерния.[3]
На 27 февруари 1934 година градът официално е преименуван на Енукидзе.[5] Името принадлежи на Авел Енукидзе, руски революционер от грузински произход, съветски държавен и политически деец. След като през 1937 година той е осъден за измяна като троцкист и разстрелян, градът възвръща старото си име[6]
През април 1991 година Амбролаури сериозно пострадва от Рачинското земетресение със сила 6,9 по скалата на Рихтер.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Амбролаури е малко, но сравнително постоянно:[7]
| Година | Население |
|---|---|
| 1979 | 2639 |
| 1989 | 2935 |
| 2002 | 2541 |
| 2009 | 2500 |
| 2010 | 2333 |
| 2011 | 2400 |
| 2013 | 2408 |
| 2014 | 2047 |
Градска среда[редактиране | редактиране на кода]
Амбролаури се откроява от останалите грузински градове със своя европейски вид. Сградите и улиците са много добре поддържани и чистотата навсякъде е изрядна. На всяка улица е поставена указателна табела с името ѝ, има даже и интернет.[4]
В града има два основни площада – „Главния площад“ и „Площада с бутилката“. Улицата, която ги свързва, е главната и „парадна“ улица на града и носи името на грузинския дисидент, музикант и поет Мераб Костава. Цялата тази зона образува центъра на Амбролаури и в него са съсредоточени всички обекти с обществени функции. В средата на площада с бутилката е издигнат паметник на виното „Хванчкара“, най-известното, произвеждано в града и района. Улицата, започваща от него формира около себе си голям, но безинтересен квартал. Останалата част има по-селски вид.[4]
.jpg)
От Площада с бутилката започва улица „Костава“, която завършва на „Главния площад“. На север от нея са развити няколко малки улички – „Хванчкари“, „Руставели“ и други. Вляво, на края на „Костава“ расте елхов парк, където е издигнат обелиск на жертвите от 9 април 1989 година, в нощта на „Кървавата неделя“.[4] Тогава мирна демонстрация в Тбилиси е потушена от подразделения на вътрешните войски в Грузия и Съветската армия. Убити са 19 души и стотици са ранени.[8] Срещу обелиска е построен храм, до високата каменна Рачинска кула, най-древната постройка в града.[4]
Улицата излиза на новия, чист и солиден Главен площад. В центъра му е поставена скулптурна фигура на свети Георги, пронизващ с копието си змея. На площада се намират сградите на градския съвет и полицията. След него, перпендикулярно на „Костава“, върви улица „Агмошенебели“, която води към моста. В началото му има два ресторанта, в които се предлагат грузински национални ястия – харчо (супа от говеждо с ориз), хинкали, наподобяващи пелмени и бира. Традиционното вино тук е Цоликаури. След моста, от другата страна на центъра, е разположен малък пазар.[4]
В центъра е построена театрална сграда и музей на изобразителните изкуства.[3][9] Колекцията на музея наброява 526 картини от известни грузински художници – Ладо Гудиашвили, Елена Ахвледиани, Давид Какабадзе, Уча Джапаридзе, Автандил Варази и други. Годишно през музея минават над 800 посетителя.[10]
Промишленост[редактиране | редактиране на кода]
В Амбролаури е развита хранително-вкусовата промишленост.[3] Работят предприятия, произвеждащи различни марки вина и плодови сокове. Действа фабрика за производство на разнообразни сладкарски произведения. В града функционира фабрика за преработка и производство на дървесина.[9] Работи и една шивашка фабрика.[3]
Изгодното географско разположение на града обезпечава благоприятни условия за развитие на търговията и транспортните услуги.[9]
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Population of Ambrolauri, Georgia Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б მოსახლეობის საყოველთაო აღწერა 2014 // საქართველოს სტატისტიკის ეროვნული სამსახური, ნოემბერი 2014. Посетен на 7 ნოემბერი, 2016.
- ↑ а б в г д е ((ru)) Путешественики/Амбролаури
- ↑ а б в г д е ((ru)) Грузия для всех/Амбролаури (город)
- ↑ ((ru)) Исторические материалы/О переименовании Амбролаурского района в Енукидзинский район и с. Амбролаури в город Енукидзе Архив на оригинала от 2015-05-08 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Хронос/Авель Сафронович Енукидзе
- ↑ ((en)) Population Statistics for Countries, Administrative Areas, Cities and Agglomerations – Interactive Maps and Charts
- ↑ ((ru)) Кавказский узел/Разгон митинга в Тбилиси 9 апреля 1989 года
- ↑ а б в ((ru)) Точка на карте/Города и страны/Амбролаури
- ↑ ((en)) Ambrolauri Museum of Fine Arts