Амвросий Касарас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амвросиос Касарас)
Амвросий
Αμβρόσιος
гръцки духовник

Роден
1844 г.
Починал
април 1918 г. (74 г.)

Учил вХалкинска семинария
Амвросий в Общомедия

Амвросий (на гръцки: Αμβρόσιος, Амвросиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия и Църквата на Гърция.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Касарас (Κασσαράς) в 1844 или в 1845 година на остров Калимнос. Завършва Семинарията на Халки в 1869 г. Заминава за Атина, където учи в църковното училище Ризарио. Преподава в Ираклио на Крит. В 1874 година става протосингел на Солунската митрополия. През март 1875 г. Епархийският синод на Солунската митрополия го избира в църквата „Свети Димитър“ за епископ на Йерисос и Света гора.[2] Ръкоположен е на 16 март.[1] През март 1877 година, по настояване на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев, Амвросий е прехвърлен в Платамонската епископия.[1] В 1878 година участва в Олимпийското въстание заедно с епископ Николай Лусис.

Подпис на Амвросий Платамонски и печат на Платамонската епископия, 1877 година

През 1881 година епископията е прехвърлена на подчинение от Солунската на Лариската митрополия. След присъединяването на Тесалия към Гърция в 1882 година, по-голямата част от епархията му остава в Османската империя. На 20 септември 1892 година на Светия синод на Църквата на Гърция предлага прехвърлянето на епископ Амвросий в Трикийската архиепископия, но не среща одобрението на министерството.[1]

През януари 1900 година епископията е закрита и присъединена към вакантната Лариска, а Амвросий става митрополит на новопрекръстената Лариска, Платамонска и Фарсалска епархия на Църквата на Гърция.[3][1] Участва в превода на Евангелието на димотики и в събитията от преврата в Гуди и така си спечелва врагове в Синода. На 27 януари 1910 година първоинстанционния синодален съд го осъжда на уволнение, потвърдено на 2 юли 1910 година от апелативния.[1] Оттогава се оттегля в Мегало Кесерли. В 1911 година иска от министерството на вероизповеданията възстановяване на процеса и на 10 февруари 1917 година Светият синод го възстановява на катедрата му.[1] Умира в края на април 1918 г. Погребан е в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Сикурио.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ο Σεβασμιώτατος Επίσκοπος πρώην Λαρίσης και Πλαταμώνος κυρός Αμβρόσιος. (1845 – 1918) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
  2. Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 25. Посетен на 10 септември 2014.
  3. Τζιώλης, Βασίλης. Η Επισκοπή Πλαταμώνος: Ιστορία – Παράδοση // 11 септември 2010 г. Архивиран от оригинала на 2014-09-03. Посетен на 11 юли 2013 г.
  4. Η θεολογική Σχολή Χάλκης, архив на оригинала от 28 август 2012, https://web.archive.org/web/20120828051042/http://kalymnos-news.gr/%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%B9%CE%BA%CE%AC/item/569-%CE%B7-%CE%B8%CE%B5%CE%BF%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CF%83%CF%87%CE%BF%CE%BB%CE%AE-%CF%87%CE%AC%CE%BB%CE%BA%CE%B7%CF%82, посетен на 10 октомври 2012 
  5. Μητροπολίτες Λαρίσης-Τυρνάβου
Дионисий йерисовски и светогорски епископ
(16 март 1875 – март 1877)
Теоклит
Яков платамонски епископ
(март 1877 – януари 1899)
последен
Неофит лариски, платамонски и фарсалски митрополит
(януари 1900 – 23 април 1918)
Арсений