Аменхотеп III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аменхотеп III
Nibmu(`w)areya[1], Mimureya, Amenophis III
Статуя на Аменхотеп III от червен гранит
Статуя на Аменхотеп III от червен гранит
Фараон на Древен Египет
Царуване 1391–1353 or
1388–1351 пр.н.е.,  18-та династия
Предшественик Тутмос IV
Наследник Ехнатон
Имена
Тронно имеNebmaatre
The Lord of Truth is Re[2]
M23 L2
Hiero Ca1.svg
ra
nb
mAat
Hiero Ca2.svg
Рождено имеAmenhotep Hekawaset
Amun is Satisfied, Ruler of Thebes[3]
G39 N5
 
Hiero Ca1.svg
i mn
n
R4 HqA R19
Hiero Ca2.svg
Хорическо имеKanakht khaemmaat
The strong bull, appearing in truth
G5
E1
D40
m N28 H6
Srxtail2.svg
Име на НебтиSemenhepusegerehtawy
One establishing laws, pacifying the two lands
G16
s mn
n
Y1
O4
p
Z2
w
s W11
r
V28 a
N17
N17
Златно хорическо имеAakhepesh-husetiu
Great of valour, smiting the Asiatics
G8
O29
a
F23
V28 A24 S22
t G4
T14 Z3

Съпруга/и Тия, Gilukhepa, Tadukhepa
Деца Ехнатон, Принц Тутмос, Ситамун, Исет, Henuttaneb, Nebetah, Сменкхара (?), Бекетатен
Баща Тутмос IV
Майка Мутемуйи
Починал 1353 пр.н.е. или 1351 пр.н.е.
Погребан WV22
Паметници Малката, Храм на Аменхотеп III, Колоси на Мемнон

Аменхотеп III е деветия египетски фараон от XVIII династия. Син на Тутмос IV и царица Мутемуйи. Според различни автори той управлява Египет от юни 1386 до 1349 пр.н.е. или от юни 1388 пр.н.е. до декември 1351 пр.н.е./1350 пр.н.е.[4] след смъртта на баща си Тутмос IV.

Времето на управлението на Аменхотеп III е период на разцвет на древноегипетската цивилизация, отличава се с редкия за този период траен мир. Но това не е мир основаващ се на могъществото на държавата, както по времето на Тутмос III. Войните са изтощили страната. В източната част на Мала Азия се издига силната Хетска държава. Хетите започват да заплашват не само владенията на Митани, но и земите на Сирия. Египет не може да брани североизточните си територии. Това принуждава Аменхотеп III да търси помоща на Митани. Между двете царства се сключват династически бракове. Това не спира Хетите, които се придвижват на юг и завземат градове и крепости в Сирия, принадлежали на Египет. Египет не разполага с военни сили, за да се справи с многобройните неприятели, стесняващи неговите владения в Азия. Аменхотеп III предприема само един военен поход и то на юг, в Етиопия.

Неговото управление се помни най-вече с грандиозното му строителство. В Тива, на западния бряг на р. Нил е построен нов храм на Амон (съвременният Луксор). Недалече от столицата възниква великолепна царска резиденция-голям разкошен дворец, а близо до него, на север-заупокоен храм на фараона, пред пилоните на който са издигнати две огромни статуи на Аменхотеп III, наричани от гърците колоси на Мемнон.

В безметежното на пръв поглед време на Аменхотеп III се зараждат центробежните сили, които постепенно подкопават стабилността на държавата. Това е все още незабележимата борба между две групировки в средите на управляващата класа. Интересите на потомствената аристокрация (столична и номова), от една страна, и на новите социални слоеве, които формират чиновническата аристокрация, от друга, стават все по-непримирими.

Източници[редактиране | edit source]

  1. William L. Moran, The Amarna Letters, Baltimore: Johns Hopkins University Press, (1992), EA 3, p.7
  2. Clayton, Peter. Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd., 1994. p.112
  3. [1] Amenhotep III
  4. Beckerath, Jürgen von, Chronologie des Pharaonischen Ägypten. Philipp von Zabern, Mainz, (1997) p.190

Външни препратки[редактиране | edit source]