Американската изключителност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Латинската фраза «Novus Ordo Seclorum» е изписана на обратната страна на Държавния печат на САЩ от 1782 г., както и на обратната страна на банкнотата от 1$, носейки семантиката на «новия революционен ред» в света след американската война за независимост и френската революция (виж и стар ред).

Америка́нската изключи́телност (на английски: American exceptionalism) — светоглед основаващ се на убеждението, че САЩ заемат особенно водещо място всред останалите народи и нации предвид националния дух, както и на политическите и религиозни институции в страната.

Първото упоменаване на тази позиция датира от 1630 г., когато излиза книгата на Джон Уинтроп «Градът на хълма»[1], но други изследователи отнасят етимологията на понятието къмто Алексис дьо Токвил[2], който утвърждава точно тази идеология, че Съединените щати заемат и имат особенно място всред останалите страни, заради това, че са първата работеща представителна демокрация.

Вярата в американската изключителност е по-популярна в средите на неоконсерваторите отколкото на либералите.

Американската изключителност е тясно свързана и обусловена от явното предначертание или предопределението на съдбата на американския експанзионизъм. Първоначално, след покупката на Луизиана от Наполеон, външната политика на САЩ е насочена към придобиването на т.нар. Запад (САЩ), като експанзионистичната външна политика се развръща по отношение на Мексико и най-вече по времето на войната за Тексас (виж и телеграма на Цимерман).

Идеята за американската изключителност изкристализира в т.нар. американска мечта, благодарение на която Америка решава както демографския си проблем, така и интелектуалния си - посредством "изтичането на мозъци".

Анамнеза[редактиране | edit source]

Историкът Дороти Рос обособява три идеи повлияли за и върху формирането на мирогледа[3] :

  1. Вярата на американските протестанти (пуритани), че американския прогрес ще доведе до християнско хилядолетие;
  2. Част от американците свързват историята си с борбата за свобода в англосаксонска Англия, предлагайки възвръщане къмто традициите на тевтонските племена които завоюват Западната Римска империя (в т.ч. и вандалите);
  3. Друга част от американците очакват «хилядолетната новост» на Америка от това, че «целината» (т.е. прерията) няма край, предоставяйки бъдеще на неограничен брой хора - посредством разработването и усвояването ѝ, т.е. за прехрана в онези години - с оглед технологичния напредък в земеделието.

Свързани термини с т.нар. американски начин на живот са права на човека, демокрация, републиканизъм, върховенство на закона (не е правова държава), граждански свободи, граждански добродетели, всеобщо благо, справедливост, частна собственост и конституционно правителство.

Исторически контекст - Sitz im Leben[редактиране | edit source]

За, и върху, формирането на светогледа роля играят следните фактори:

  1. Америка и в частност САЩ, нямат собствена история в т.ч. древност, античност, средновековие - в различие от т.нар. стар свят;
  2. Пуританските корени на тринадесетте колонии с арминианизъма;
  3. Спецификата на т.нар. американска революция;
  4. Наличието на робство до самия край на гражданската война в САЩ - в различие от европейските страни по това време;
  5. Имигрантската основа на държавата, в която коренното население на страната (индианците) няма никаква роля;
  6. Социалната мобилност, характерна през средновековието за евреите в стария свят.

Измерения и аспекти[редактиране | edit source]

Помощник-държавния секретар на САЩ - Виктория Нюланд

С оглед изповядването на идеологията на американската изключителност, САЩ са упреквани в използването на двойни стандарти (на английски: double standard) в международните отношения.

Папа Лъв XIII в своята енциклика Testem benevolentiae nostrae, излязла в навечерието на 20 век, осъжда американизма като основан на вярата в американската изключителност - вид богоизбраност. По тази причина дипломатически отношения на САЩ с Ватикана са установени предвид доктрината Рейгън - едва на 10 януари 1984 г. в пика на студената война и по времето когато начело на СССР е Юрий Андропов. От това време датира и най-голямата поддръжка от страна на САЩ за талибаните в Афганистан.

На 7 февруари 2014 г. в YouTube изтича подслушан запис между Помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и посланика на страната в Украйна по повод на т.нар. Евромайдан. Американската дипломатка, афектирана от европейската позиция по кризата и бъдещето на Украйна изрича нова крилата фраза: "Майната му на Европейския съюз" (на английски: "Fuck the E.U.").[4][5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стивън Брукс, Разбирането на американската политика, 2009 г., стр. 21 - метафората е изречена от борда на Мейфлауър в залива на Масачузетс къмто Американския материк, но какво точно се има предвид - Храмовия хълм в Йерусалим или Бирса в Пунически Картаген не става ясно (виж Зугот). (англ.)
  2. Разбирането на американската изключителност(англ.)
  3. Дороти Рос: Произход на американските социални науки, 1991 г., стр. 23(англ.)
  4. ((en)) Re Post. Марионетки Майдана. // youtube.com, 2014-02-04. Посетен на 2014-02-09.
  5. Новата доктрина “Майната му на ЕС!”

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Томас Бендер, Нация сред нациите: Мястото на Америка в световната история; Hill & Wang, 2006 г., ISBN 0809095270 (англ.)
  • Роналд Дворкин, Подем на имперската същност; Rowman & Littlefield Publishers; 1996 г., ISBN 0-8476-8219-6 (англ.)
  • Дебора Мадсен, Американската изключителност; University Press of Mississippi; 1998 г., ISBN 1-57806-108-3 (англ.)
  • Стивен Хелерман, Андрей Марковиц: От игрите: футбол и американска изключителност; Princeton University Press , 2001 г., ISBN 0-691-07447-X (англ.)
  • Майкъл Игнатиеф, Американската изключителност и правата на човека; Princeton University Press, 2005 г., ISBN 0-691-11647-4 (англ.)
  • Сеймур Липсет, Всичко е изключителна нация? The Wilson Quarterly. 24#1 (2000)(англ.)
  • Брайън Лойд, Прагматизъм, изключителност и бедност на американския марксизъм (1890—1922); Johns Hopkins University Press, 1997 г. (англ.)
  • Давид Нобел, Смъртта на нацията: Американската култура и края на изключителността; University of Minnesota Press, 2002 г., ISBN 0816640807 (англ.)
  • Ким Вос: Създаването на американската изключителност: Рицарите на труда и формирането на класите през деветнадесети век; 1993 г. (англ.)
  • Давид Врубел: Края на американската изключителност: Границата на тревогата на Стария Запад към новия курс; University Press of Kansas, 1996 г., ISBN 0-7006-0561-4 (англ.)
  • Владимир Викторович Согрин. «Американская исключительность» — мифы и реальность. «Знание», 1986 г.; 63 страници. (рус.)