Американски енот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Американски енот
Procyon lotor (Common raccoon).jpg
Енот в парка „Хю Тайлър Бърч“, Форт Лодърдейл, Флорида
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Procyonidae Енотови
род: Procyon Еноти
вид: P. lotor Американски енот
Научно наименование
Уикивидове Procyon lotor
(Карл Линей, 1758)
Синоними

Ursus lotor (Карл Линей, 1758)

Разпространение
Raccoon-range.png

Американски енот, нарича се още Енот, Миеща мечка (на латински: Procyon lotor) е средноголям бозайник, разпространен в Северна Америка. След интродукции в средата на 20 век ареалът му се разширил в Европа, Кавказ и Япония. Оригиналният му хабитат са широколистни и смесени гори, но може лесно да се адаптира в планински условия, крайбрежия и дори градски региони, където може да лови вредители.

С дължина на тялото 41-72 cm и тегло 3,6-9 кг, енотът е най-големият представител на семейство енотови. Гъстият му подкосъм, който служи за изолация при студено време, заема почти 90% от сивата му козина. Двете най-интересни приспособления на енота са неговите свръхчувствителни лапи и лицева маска. Тези приспособления имат място в митологията на индианските племена. Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща в период до три години. Принадлежат към групата на всеядните и са обикновено нощни животни. Храната им се състои от 40% безгръбначни, 33% растения и 27% гръбначни.

Енотите имат специфично социално поведение. Женските живеят заедно в своя собствена територия, докато мъжките живеят на групи до по четирима, за да пазят позициите си от нашественици по време на размножителния период. Територията е между 0,03 km² за женските в градовете до 49,5 km² за мъжките в прериите. След бременност около 65 дни, женският енот ражда между 2 и 5 малки през пролетта. Тези малки се изоставят от майката през есента. Докато пленени еноти са живели над 20 години, в естествената си среда те живеят средно 1,8-3,1 години. Ловът и трафикът са двете най-чести причини за смъртта им.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Timm, R., Cuarón, A.D., Reid, F. & Helgen, K.. Procyon lotor. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern

Външни препратки[редактиране | edit source]

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на американски енот