Американски енот
| Американски енот | ||||||||||||||||||||||
.jpg) Енот в парка „Хю Тайлър Бърч“, Форт Лодърдейл, Флорида |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Procyon lotor(Карл Линей, 1758) |
||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
|
Ursus lotor (Карл Линей, 1758) |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Американски енот, нарича се още Енот, Миеща мечка (на латински: Procyon lotor) е средноголям бозайник, разпространен в Северна Америка. След интродукции в средата на 20 век ареалът му се разширил в Европа, Кавказ и Япония. Оригиналният му хабитат са широколистни и смесени гори, но може лесно да се адаптира в планински условия, крайбрежия и дори градски региони, където може да лови вредители.
С дължина на тялото 41-72 см и тегло 3,6-9 кг, енотът е най-големият представител на семейство енотови. Гъстият му подкосъм, който служи за изолация при студено време, заема почти 90% от сивата му козина. Двете най-интересни приспособления на енота са неговите свръхчувствителни лапи и лицева маска. Тези приспособления имат място в митологията на индианските племена. Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща в период до три години. Принадлежат към групата на всеядните и са обикновено нощни животни. Храната им се състои от 40% безгръбначни, 33% растения и 27% гръбначни.
Енотите имат специфично социално поведение. Женските живеят заедно в своя собствена територия, докато мъжките живеят на групи до по четирима, за да пазят позициите си от нашественици по време на размножителния период. Територията е между 0,03 км2 за женските в градовете до 49,5 км2 за мъжките в прериите. След бременност около 65 дни, женският енот ражда между 2 и 5 малки през пролетта. Тези малки се изоставят от майката през есента. Докато пленени еноти са живели над 20 години, в естествената си среда те живеят средно 1,8-3,1 години. Ловът и трафикът са двете най-чести причини за смъртта им.
[редактиране] Източници
- ↑ Timm, R., Cuarón, A.D., Reid, F. & Helgen, K. (2008). Procyon lotor. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 22 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
[редактиране] Външни препратки
