Американски университет в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Американски университет в България
Blagoevgrad-American University.jpg
Американски университет в България, Благоевград
Основаване 1991
Вид Частен
Финансиране USAID, ASHA
Президент Майкъл Истън
Преподаватели 79[1]
Студенти 1116
Местоположение Благоевград, Флаг на България България
Цветове бяло и синьо
Уебсайт www.aubg.bg
Американски университет в България в Общомедия

Американският университет в България, съкратено АУБ (англ. American University in Bulgaria) е частен университет, разположен в Благоевград, България. АУБ следва традиционния американски модел на образование на свободните изкуства, характеризиращ се със съвместно съжителство на студентите в модерен университетски комплекс и с високи критерии за прием. Обучението се провежда на английски език, а международните преподаватели в университета са изтъкнати учени в своята област, с богат преподавателски опит в студентска общност от различни националности, култури и етноси. Основан е през 1991 и в момента в него се обучават 1100 студента от 45 държави, идващи от 5 континента (към пролетен семестър 2012). Около 60% от студентите са чуждестранни.

Възпитаниците на университета заемат лидерски позиции във водещи международни компании, в правителства и държавни администрации, и в значими неправителствени организации по света.[2] Според официалния рейтинг на университетите в България, оповестен през ноември 2010, завършилите АУБ най-бързо си намират работа, а доходите, които печелят, са най-високи, в сравнение с възпитаниците на останалите университети в страната.[3]

История[редактиране | edit source]

АУБ е основан през 1991 със съдействието на правителството на Република България и правителството на САЩ с цел да образова граждани, способни да посрещнат предизвикателствата на прехода в Югоизточна Европа и да изградят общества, формирани върху принципите на демокрация, частната стопанска инициатива, гражданската отговорност и толерантност към различните култури.[4] Основни спонсори на университета са "Отворено общество" и Американската агенция за международно развитие.

Когато отваря врати на 30 септември 1991, АУБ посреща първия си випуск от 208 студента, които в по-голямата си част са българи. Днес студентите на АУБ са космополитна общност от 1100 млади хора, идващи от 45 държави. Две трети от студентите на АУБ са чуждестранни.[5] Румъния, Македония, Сърбия, Албания, Русия, Украйна, Монголия, Грузия, Молдова, Казахстан, Испания и САЩ са само част от държавите, които са представени в университета.

Седемнадесет випуска с общ брой 3200 студента са се дипломирали до май 2011.[6]

Мисия[редактиране | edit source]

Мисията на университета е „да обучава студенти с изключителен потенциал в общност, чиито ценности са академично отличие, национално и етническо разнообразие, и взаимно уважение, и да ги подготви за демократично и етично лидерство, за да служат в полза на региона и света”.[7] АУБ изпълнява мисията си, като предоставя над 4 милиона долара за стипендии и финансова подкрепа на отлични студенти от региона и света (към есенен семестър 2011).

Университетът има три основни източника на финансиране: постоянни дарения (които в по-голямата си част са осигурени от Американската агенция за международно развитие и Институт „Отворено общество”), частни и корпоративни дарители и учебни такси. Приятели и поддръжници от цял свят, сред тях Джон Димитри Паница, Ана Чапрашикова, Минко Балкански, Атанас Замфиров, фондация „Америка за България” и много други, помагат за развитието на АУБ.

Акредитация[редактиране | edit source]

Американският университет в България е акредитиран както в България[8], така и в САЩ. АУБ е получил акредитацията си в САЩ от New England Association of Schools and Colleges.[9][10][11] Университетът издава Европейско дипломно приложение (Europass), което автоматично прави дипломата от АУБ призната в цяла Европа.[12]

Рейтинги[редактиране | edit source]

Американският университет в България води всички български университети по отношение на заетостта на завършилите и доходите, които те печелят, според национална класация, оповестена от Българското министерство на образованието през ноември 2010 г.[13] Петте дисциплини на АУБ, оценени от системата - икономика, компютърни науки, бизнес администрация, политически науки и журналистика и масови комуникации - бяха класирани сред първите в страната, като програмата по икономика беше определена за най-добрата в България.

Първата система за оценяване на университети в България сравнява академичните дисциплини в акредитираните в България висши учебни заведения. Системата подрежда програмите, въз основа на повече от 50 показатели, като например преподаване и условия на обучение, научни проучвания, възможности за професионално развитие, престиж, академични ресурси и оборудване.[14]

Местоположение[редактиране | edit source]

Благоевград е перфектното място за живот и обучение, според „The Rough Guide” за България. Студентите представляват една четвърт от цялото население на града. Пътеводителят „The Rough Guide” продължава описанието с „очарователно възобновена старинна част” и отбелязва, че кафенетата и ресторантите в Благоевград са „най-изискани” в цяла България. Благоевградският регион е известен със забележителни природни дадености и туристически атракции, като Рилския манастир (под закрилата на ЮНЕСКО), спа курорта Сандански и Седемте рилски езера в Рила. Ски курорти от световна класа, възможности за конна езда и туристически планински маршрути са лесно и бързо достъпни в Пирин.

Академични програми[редактиране | edit source]

Университетът следва традиционния американски модел на образование свободни изкуства. Обучението се отличава с индивидуално отношение в малки групи (средно 23 студента в час), близък контакт с преподавателите в клас; в офисите им, когато има часове за съвети и дискусии със студенти, както и в неформална обстановка. Повече от половината студенти завършват АУБ с две специалности, докато други предпочитат една специалност в комбинация с подспециалност, избирайки между 13-те дисциплини, които предлага АУБ.

В университета работят 79 преподавателя от 15 държави. Професорите в АУБ са получили своите дипломи от престижни университети, като Харвард, Принстън, Дюк и др.

АУБ тясно си сътрудничи с университети в България и чужбина. Студентите на университета могат да прекарат един семестър или една година в един от стотиците университети в САЩ чрез програмата за обмен International Student Exchange Program (ISEP). В Европа АУБ си партнира с програмата „Еразъм” и има договор за сътрудничество с повече от 50 институции.

Бакалавърски програми[редактиране | edit source]

Американски университет в България, Благоевград

АУБ предлага бакалавърски програми в десет специалности:

Магистърски програми[редактиране | edit source]

Американски университет в България, Студентски град, София

В допълнение към бакалавърските програми, университетът предлага магистърска програма за ръководни кадри от 2003. Обучението се провежда в Центъра за образование и култура „Илиев” на АУБ в София.[15]

Следдипломни квалификации и курсове[редактиране | edit source]

Университетът предлага широк спектър от съвременни обучения и квалификации, които непрекъснато се обогатяват. В момента се провеждат: обучение на правителствено ниво за участие в европейски програми, бизнес, предприемачество, курсове по компютърна грамотност и по английски език. По-голямата част от обученията се провеждат в Центъра за образование и култура „Илиев” на АУБ, София.[16]

Центърът за подготовка по английски език в Благоевград предлага курсове по английски език на всички нива и за всякакви възрастови групи. Центърът е също така сертифициран за провеждането на тестовете TOEFL и SAT.[17]

Прием и стипендии[редактиране | edit source]

АУБ приема много студенти с висок потенциал и разнообразни таланти, които са сред най-успешните ученици във випуските си, сред тях победители в национални олимпиади по математика, първенци в езикови състезания, изявени спортисти и ученици, отличени за работата си в полза на обществото.[18] Средният резултат от теста SAT на студентите, приети през пролетта на 2012 г. и есента на 2011 г., е 1166 (езикови умения и математика), което прави АУБ един от университетите с най-високи критерии за прием в света.[19]

АУБ приема студенти два пъти в годината – за есенен и пролетен семестър.

Университетът предлага финансова подкрепа и стипендии, както за високи академични постижения, така въз основа на финансовото състояние на семейството на кандидата. 4 000 000 щ.д. дава АУБ за стипендии на най-добрите студенти през 2011-2012. За идната академична година отпусканата помощ се предвижда да се увеличи на 5 000 000 щ.д. АУБ е един от малкото университети, които отпускат стипендии на своите възпитаници, за да следват в магистърски или докторски програми. Стипендията се дава на завършили АУБ студенти, приети в топ 20 университета в САЩ, според THE-QS World University Rankings.

Университетски комплекс[редактиране | edit source]

В университетския комплекс „Скаптопара” в Благоевград живеят и се обучават студентите в бакалавърските програми на АУБ. Там са разположени 3 нови модерни общежития (Скаптопара III беше открито през януари 2010); Академичен център „Балкански”, който включва класни стаи, компютърни зали и офиси; библиотека „Паница”, която е най-голямата англоезична библиотека в Югоизточна Европа.[20]

Според резултатите от официалния рейтинг на българските университети, АУБ предлага най-добрите условия за живот и обучение на своите студенти.[21]

АУБ е първата институция в България, предлагаща американски тип настаняване на своите студенти. Всяко едно от общежитията има свой собствен дух и общност, и осигурява уникално изживяване на младите хора. Едно от изискванията за студенти, обучаващи се в бакалавърските програми на АУБ, е да живеят в университетския комплекс, което е и част от мисията на университета. Общежитията осигуряват среда без тютюнев дим, достъп за хора с увреждания, и са финансирани от USAID/ASHA. В тях има обособени зони за различни дейности, които включват: зала за аеробика, фитнес, музикална стая, зала за филми и презентации, зала за билярд и тенис на маса, рецепция, кухня и кафене.[22]

Димитрий-Иван (Дими) Евстатиев Паница (1930-2011), известен филантроп и един от основателите на АУБ, е патрон на библиотека „Паница”. С неговите усилия, библиотеката се превръща в модерен център за обучение и е най-голямата англоезична библиотека в Югоизточна Европа.[23] Модерната обстановка в библиотеката предлага удобна среда за индивидуално и групово обучение, компютри, интернет, аудио-визуален център и други услуги. Достъпът до електронни ресурси е организиран в библиотечен уеб портал, който е на разположение за проучвания и учене през цялото денонощие. Благодарение на отличното сътрудничество с Библиотека на Конгреса, британската библиотека, европейски и регионални информационни центрове, общността на АУБ има достъп до чужди колекции и информационни ресурси.

Академичен център „Балкански” носи името на световноизвестния физик проф. Минко Балкански, който на 28-годишна възраст през 1955 става най-младия професор в света. Едноименният център беше посветен на професор Балкански и семейството му през 2010.

През януари 2013 отвори врати ултрамодерният студентски център „Америка за България”, чието изграждане частично е финансирано от фондация „Америка за България”.[24] Простиращ се на площ от 10 000 кв. м., Студентският център помещава театрална и концертна зала, спортен център, офиси на студентските клубове, кариерен център, студентски стол и много други.

Студентски живот[редактиране | edit source]

Студентите на АУБ имат възможност да участват в разнообразни извънкласни дейности, включвайки се в някой от клубовете, студентска медия, спортен отбор, или участват в театрални постановки, хора на АУБ, дебати, конференции на Model United Nations, или проекти в полза на обществото.[25]

Студентско правителство[редактиране | edit source]

Основано през 1991 Студентското правителство (СП) на АУБ[26] дава възможност на студентите да практикуват демократичните принципи и да участват във вземането на решения. Членовете на СП се избират от студените на АУБ, а сесиите се провеждат веднъж седмично. СП разполага с годишен бюджет, който се разпределя между разнообразните студентски клубове и организации, съществуващи в университета.

Клубове[редактиране | edit source]

В АУБ има клонове на световни организации, като People to People International, AIESEC, Phi Beta Delta Honor Society и Association for Computing Machinery. Социални и спортни клубове, като Олимпиадата на АУБ, баскетболен клуб, клуб по дебати, шахматен клуб, клуб „Жените в бизнеса” и др., обогатяват студентския живот в АУБ.

Студентският съюз по информатика[27] организира практически уъркшопи и кани известни лектори в университета през цялата година. Съюзът е част от най-старото компютърно общество в света Асоциацията за компютърна техника (АСМ) от 2008 г. и оттогава е печелил няколко награди за изявен студентски клуб.[28]

Членовете на Клуба за по-добро общество работят върху редица обществени проекти на местно ниво. Дейностите им включват дългогодишен образователен проект в Дома за деца, лишени от родителски грижи „Св. Николай Мирликийски” – Благоевград, кампания за набиране на средства за местни центрове за хора с увреждания, както и за семейство със сериозни здравословни проблеми, и др.

Студенти от Бизнес клуба канят водещи бизнесмени, политици и икономисти, за да дискутират със студентите съвременни тенденции и събития в бизнес средите. Само през 2010 членове на клуба доведоха двама действащи министри в университетския комплекс.

Хорът на АУБ свързва музикалните таланти от АУБ и благоевградската общественост. Създаден е през 1993 от диригента Христо Кротев, преподавател по музика в АУБ. През годините хорът на АУБ е печелил множество национални и международни отличия.

The Broadway Performance Club всяка година представя пред студентите световноизвестни мюзикъли, сред които Чикаго, Уестсайдска история, Лак за коса, Мулен Руж, Брилянтин и Мемфис. След изпълненията в Благоевград студентите се отправят на турне из страната.

Научна дейност и иновации[редактиране | edit source]

Студентите на АУБ участват в конференции и състезания в цял свят, като престижната международна конференция Carroll Round в университета Джорджтаун, САЩ, и годишното състезание на Майкрософт - Imagine Cup. Програмата Goldman Sachs Global Leaders нееднократно е признавала и награждавала потенциала на студентите на АУБ. Освен това, АУБ годишно провежда конференция за научни изследвания, където студенти и преподаватели от университета представят свои трудове в различни области.

Студентски медии[редактиране | edit source]

Няколко студентски медии информират общността на АУБ за важните аспекти от живота в университета и града – онлайн и принт медии и едно радио: седмичното издание FlashNews[29] , онлайн изданието AUBG Daily[30], Defacto[31], списание Verve[32] и радио АУРА.[33]

Спорт[редактиране | edit source]

Всяка година в университета се провежда спортна олимпиада. По време на олимпиадата студенти се състезават в над 10 различни дисциплини, като дълъг скок, футбол, баскетбол, волейбол, канадска борба, мятане на конска подкова, бокс, и др. В АУБ, също така, има и клуб по американски футбол Griffins. Общежитията разполагат с тенис на маса, билярд, зала за фитнес и аеробика. Запалените по зимните спортове, походи в планините, яздене на коне, кикбокс, аеробика, волейбол, бейзбол, йога, таекуон-до, софтбол и карате, могат да се включат във вече съществуващи клубове по интереси. Всеки семестър в АУБ се провежда вътрешно първенство по футбол и баскетбол, а турнири на българи срещу чужденци разпалват емоциите, както на участниците, така и на феновете.

Серии от лекции[редактиране | edit source]

Много известни публични фигури и хора от бизнеса посещават АУБ годишно. Желю Желев, първият демократично избран президент на България и носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза” на АУБ, гостува два пъти на университета, като част от серията лекции под патронажа на посланик Елена Поптодорова. Българската еврокомисарка Кристалина Георгиева, чиято дъщеря е завършила АУБ, гостува на университета през октомври 2011 г.[34]

Изтъкнати личности[редактиране | edit source]

Почетни докторати[редактиране | edit source]

  • Марти Ахтисаари, президент на Финландия (1994–2000), носител на Нобеловата награда за мир за 2008 г., носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза” на АУБ (2005)
  • Ралица Василева, водеща в CNN International, Атланта, САЩ, носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза” на АУБ (2001)
  • Уилям Джеферсън “Бил” Клинтън, 24-ри президент на Съединените американски щати (1993–2001), носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза” на АУБ (1999)
  • Желю Желев, първият демократично избран президент на Република България (1990–1997), носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза” на АУБ (1995)

Бивши и настоящи настоятели[редактиране | edit source]

  • Елизабет Костова, бивш член на Настоятелството на АУБ, член на Университетския съвет на АУБ от 2011 г., автор на бестселърите „Историкът” и „Крадци на лебеди”
  • Клод Жансен,[35] почетен член на Настоятелството на АУБ, почетен председател на Международния съвет и председател на борда на INSEAD, Париж, Франция
  • Княгиня Мария Луиза - Член на борда

Възпитаници[редактиране | edit source]

  • Стефан Иванов,[36]завършил АУБ през 1995, управляващ директор на Citibank за България, вице-президент и член на борда на директорите на AmCham България
  • Вики Политова, завършила АУБ през 1995, главен изпълнителен директор на bTV Media Group, България
  • Боряна Тредуел,[37] завършила АУБ през 1995, изпълнителен продуцент в CNN International, САЩ
  • Ивайло Линев, завършил АУБ през 2001, вице-президент на Merrill Lynch, САЩ
  • Лин Монтгомъри, завършила АУБ през 1995, декан, Дипломатически институт, Черна гора
  • Евгени Морозов, завършил АУБ през 2005, автор на „The Net Delusion: The Dark Side of Internet Freedom” (януари 2011); нещатен редактор за „Foreign Policy”, сътрудник за „The Economist”, „Wall Street Journal”, „Newsweek”, „Washington Post”, „International Herald Tribune”, „Le Monde”, и много други
  • Георги Илиев,[38] завършил АУБ през 1996, автор на „Животът и смъртта на г-н Илиев” (2006) и „Holy Fool: Градът на кучетата” (2010), носител на наградата „Книга на годината 2010” в България за романа „Holy Fool”

Източници[редактиране | edit source]

  1. Преподаватели. // Посетен на 2012-03-16.
  2. Професионална реализация. // Посетен на 2012-03-16.
  3. в-к "Дневник". // Посетен на 2011-08-03.
  4. История. // Посетен на 2011-08-03.
  5. За студентите. // Посетен на 2011-08-03.
  6. За възпитаниците. // Посетен на 2011-08-03.
  7. Мисия. // Посетен на 2011-07-30.
  8. Акредитирани институции. //
  9. NEASC: Roster of Institutions. // Посетен на 2008-04-07.
  10. Данни за институции, акредитирани и признати в САЩ. // Посетен на 2008-04-07.
  11. Данни за институции, акредитирани и признати в САЩ
  12. Европейско дипломно приложение. // Посетен на 2011-03-31.
  13. АУБ води класацията. //
  14. ((en)) American University rated top institution in Bulgaria",. // 5 декември 2011.
  15. ЕМВА програма. //
  16. Център за европейски програми. //
  17. Център за изучаване на английски език. //
  18. Dariknews.bg. //
  19. Статистика за SAT. //
  20. Smale, Alison. в-к "Ню Йорк Таймс". // The New York Times. 2009-05-29. Посетен на 2011-08-04.
  21. Рейтингoва система за висшите училища в България. // Посетен на 2011-08-04.
  22. Студентски комплекс "Скаптопара". // Посетен на 2011-08-04.
  23. ((en)) Smale, Alison. в-к "Ню Йорк Таймс". // The New York Times. 2009-05-29. Посетен на 2011-08-04.
  24. Първа копка, Студентски център "Америка за България". // Посетен на 2011-08-04.
  25. Академичен живот. // Посетен на 2011-08-04.
  26. Студентско правителство на АУБ. // Посетен на 2011-08-04.
  27. Студентски съюз по информатика. // Посетен на 2011-03-31.
  28. ACM 2009-2010 Отличия. // Посетен на 2011-03-31.
  29. FlashNews. // Посетен на 2011-03-31.
  30. AUBG Daily. // Посетен на 2012-03-16.
  31. Defacto. // Посетен на 2011-03-31.
  32. Списание Verve. // Посетен на 2011-03-31.
  33. Радио АУРА. // Посетен на 2011-03-31.
  34. Bulgaria’s EU Commissioner Talks Crisis Management at AUBG. // Посетен на 2012-03-16.
  35. Клод Жансен. //
  36. Стефан Иванов. //
  37. Боряна Тредуел. // Посетен на 2011-04-04.
  38. Георги Илиев. // Посетен на 2011-04-04.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.