Америкън Моторс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
САЩ корпорация „Америкън Моторс“
American Motors Corporation
Лого на  корпорация „Америкън Моторс“  American Motors Corporation
Основана 14 януари 1954
Закрита 2 март 1987
Седалище Саутфийлд, Мичиган, САЩ
Продукти Автомобили, автобуси, косачки, градински трактори, хладилници
[[commons:Category:AMC vehicles|САЩ корпорация „Америкън Моторс“
American Motors Corporation]]
в Общомедия

Корпорация „Америкън Моторс“ (на английски American Motors Corporation, AMC) е бивш американски производител на автомобили, чиито дъщерни фирми произвеждат и автобуси, градински трактори и косачки и хладилници. Седалището е в гр. Саутфийлд (Southfield), щата Мичиган, САЩ.

АМС е основана на 14 януари 1954 г. вследствие на сливането на корпорация „Неш-Келвинатор“ и компанията „Хъдсън Мотор Кар“. Оценено на 198 милиона долара (към 2006 г. сумата се равнява на 1,44 милиарда долара), това е най-голямото сливане на корпорации в Съединените американски щати за времето си.

На 2 март 1987 г. АМС е закупена от „Крайслер“, а марката АМС престава да се използва.

История[редактиране | edit source]

1950-те год.[редактиране | edit source]

Рамблър Ребел (1957)

В началото на 1950-те год. „Дженерал Моторс“ е водещият автомобилен производител в САЩ. „Форд“ обаче се опитва да се върне на тази позиция и залива пазара с множество модели на дъмпингови цени.[1][2] Дженеръл Моторс прави същото, в борбата се включва и Крайслер. Джордж Мейсън, главен изпълнителен директор на корпорация „Неш-Келвинатор“, е на мнение, че оцеляването на останалите независими автопроизводители може да се постигне само със съкращавене на разходите им чрез тяхното сливане. Той инициира сливането на Неш-Келвинатор и Хъдсън през 1954 г. и става главен изпълнителен директор на новосформираната компания, но по-малко от година след това умира от панкреатит и пневмония и бива наследен на поста от своя заместник Джордж У. Ромни, който веднага след това отрича слуховете за сливане на АМС с вече обедените независими производители Студебейкър и Пакард.

Рамблър Сикс (1959)

В първите години след сливането автомобилите Неш и Хъдсън продължават да се продават отделно. Те си приличат на външен вид, но използват различни двигатели, предно окачване и др. В периода 1957 - 1969 г. пък автомобилите се брандират като Рамблър. Стратегията на Ромни срещу Дженерал Моторс, Форд и Крайслер е определена като "битка с динозаврите" - докато т.нар. "Голяма тройка" пуска на пазара все по-големи автомобили, АМС се концентрира върху по-компактни модели. Формулата на успеха се крие в използването на общи части от Неш и Хъдсън и в отказа на корпорацията да участва в дизайнерската надпревара между представителите на Голямата тройка. Това спомага моделите Рамблър да се превърнат в синоним на качествени и икономични коли. Може да прилича на първоаприлска шега, но на 1 април 1959 г. са обявени планове за производството на електрически автомобил със самозареждаща се батерия.[3]

1960-те год.[редактиране | edit source]

Рамблър Америкън кабриолет (1962)

В началото на 60-те години АМС пуска на пазара широка гама автомобили, за да може да остане конкурентоспособен. Продажбите са добри, като през 1961 г. фирмата се нарежда на трето място по продажби в САЩ. Печалбите се увеличават ежегодно и АМС успява да изчисти всичките си задължения. През 1962 г. Ромни подава оставка, за да се кандидатира за губернатор на щата Мичиган. Той е наследен на поста от Рой Ейбъртни, който дотогава е отговорен за продажбите на компанията. Той променя стратегията на АМС, защото смятя, че не е нужно да се губят клиенти, които искат да заменят компактните си автомобили с по-големи и по-скъпи коли. Първите модели, повлияни от тази стратегия се появяват през 1965 г. - Амбасадор става по-дълъг, на пазара е пуснат и модел тип фастбек - Марлин. Друга новост, въведена от Ейбъртни е, че година по-късно тези два модела вече не се брандират като Рамблър, а като Америкън Моторс. Също така компанията загърбва тактиката си да не променя дизайна на автомобилите си всяка година, както правят представителите на Голямата тройка. През 1966 г. променените модели получават одобрението на критиката, но стратегическите идеи на Ейбъртни не се оказват особено успешни, защото объркват голяма част от клиентите на марката. Наблюдават се спад в продажбите, а също така и проблеми с качеството на автомобилите.

Рамблър Амбасадор (1965)

Негативното развитие на АМС води до отстраняването на Ейбъртни след само пет години начело на компанията. Негов заместник става Рой Д. Чаплин младши, син на основателя на Хъдсън Моторс. Той веднага обявява промени в опит да върне АМС там, където е била в началото на десетилетието. Като начало смята да се фокусира върху най-непопулярния модел по това време - Америкън, като целта е продажбите да се удвоят до 140.000 и отново да се заемат поне 10% от пазарния дял на компактни автомобили - ниша, допреди доминирана от АМС. Чаплин мл. намалява цената на автомобила до 1.839 долара - около 300 долара по-малко от най-близкия си конкурент Плимут Вълаянт, но само 200 повече от вносната Фолксваген Костенурка. Освен това той намаля разходите като се отказва от ежегодните "козметични" промени, които по времето на Ейбъртни струват на компанията цели 60 милиона долара. Сред иновативните идеи на Чаплин мл. е включването на климатик в стандартното оборудване на модела Амбасадор от 1968 г., изпреварвайки по този показател дори луксозните модели на Линкълн, Кадилак и Импириъл. На пазара са пуснати и "мускулестите" модели Джавелин и AMX.

АМС АМХ (1969)

За да осигури още пари, през 1968 г. Чаплин дж. продава поделението, произвеждащо хладилници Келвинатор Аплайънс на Уайт Консолидейтид Индустрис, която от своя страна в края на 80-те години става част от шведската Електролукс. През 1969 г. окончателно е преустановена употребата на името Рамблър в САЩ и Канада, но до 1983 г. то продължава да се използва на някои задокеански пазари, както и в Мексико. От 1970 г. нататък на американския и канадския пазар се предлагат само модели с наименованието АМС. Същата година АМС изкупува корпорацията „Кайзер-Джип“ и добавя към автомобилната си гама и моделите на легендарната компания Jeep. В добавка АМС получава и лукративните договори на Кайзер-Джип с правителството за производство на военни и пощенски джипове. Малко по-късно дъщерната компания е прекръстена на АМ Дженерал

1970-те год.[редактиране | edit source]

АМС Гремлин (1974)

АМС е сред пионерите на споделянето на една платформа от няколко различни модела. Пуснатите на пазара в началото на 1970 г. Хорнет и Гремлин използват една платформа. Хорнет е представител на компактния клас, а Гремлин е първият малък автомобил, произведен в САЩ.[4] Моделът Неш Метрополитън, (1953 - 1961) също влиза в тази категория, но той се произвежда във Великобритания и се внася в САЩ и Канада. Гремлин и Хорнет се оказват успешни модели - първият с 760.000 продадени бройки, а Хорнет със своите 860.000 продажби се превръща в най-продаваният модел на АМС след Рамблър Класик. През 1971 г. е представен новият флагман на компанията Матадор, който се предлага във версиите седан, комби и купе и замества спреният от производство Амбасадор. През 1974 г. дъщерната компания на АМС, АМ Дженеръл, която прави продуктите от гамата на Jeep, започва да сглобява пътнически автобуси в сътрудничество с канадската Флайър Индустрис.

АМС Пейсър (1975)

През 1975 г. на пазара се появява "първата в света широка малка кола" - Пейсър, малък автомобил, предвиден да предлага комфорта на голям луксозен такъв. Планирано е Пейсър да използва винкелов двигател от Дженеръл Моторс, но нефтената криза от 1973 г., предизвикана от нефтеното ембарго на арабските производители на нефт, принуждава GM да се откаже от производството му и затова на АМС се налага да използва собствените си шестцилиндрови 3.8- и 4.2-литрови агрегати. Големият разход на гориво и допълнителното оскъпяване на Пейсър заради малкото споделяни с други модели части води до стремглав спад в продажбите две години след пускането му на пазара. Големите разходи за разработка и производство на Пейсър и Матадор лишават АМС от пари, които биха били инвестирани в подобряването на далеч по-полярните модели Хорнет и Гремлин. Така в края на 70-те АМС се изправя срещу разрастващата се енергийна криза с вече остаряла и неконкурентноспособна моделна гама. През 1978 г. моделът Хорнет е заменен от Конкорд, а година по-късно Спирит заменя Гремлин.

АМС Матадор седан (1978)

Финансовите затруднения на АМС започват от средата на 70-те години. Автомобилите на фирмата не се продават добре, което води до десетки милиони загуби, допълнителни разходи се появяват в следствие на нужда от поправка на дефектната система за контрол на вредните газове на около 310.000 модела АМС и Jeep от 1975 и 1976 г., но АМС успява да се задържи над пъвърхността благодарение на отпуснатитебанкови кредити и много добрите продажби на Jeep.[5][6][7] През 1979 г., когато дялът на АМС на американския пазар на автомобили е едва 1.83%, компанията подписва договор с Рено, в рамките на който АМС получава 150 милиона долара кеш, 50 милиона кредит, както и правото да произвежда модела Рено 5 през 1982 г., а в замяна Рено взима 22,5% от акциите на АМС.[8] Това не е първият път, когато двете фирми работят заедно, защото през 60-те години Рено сглобява във Франция модела Рамблър. Въпреки, че първоначално АМС отново отбелязва рекордни печалби и добри продажби, проблемите за компанията се задълбочават след като започва спад в продажбите на Jeep, а на пазара на малки автомобили успешно се намесват японските производители, които разполагат с ефективни заводи в САЩ. От своя страна пък заводът на АМС в Кеноуша, щата Уисконсин, е стар (по това време той е най-старият работещ без прекъсване автомобилен завод в света) и непродуктивен - частите и полуготовите каросерии трябва да се превозват из града до различните отделения.

1980-те год.[редактиране | edit source]

АМС Ийгъл (1982)

През 1980 г. банките отказват да отпуснат още кредит на АМС, а пазарният ѝ дял е паднал до нищожните 1,7%. Фирмата обаче се нуждае от средства за новите си модели и се обръща към Рено за заем в размер на 90 милиона долара.[9] Дори се стига дотам, в края на годината АМС да предупреди акционерите си, че компанията може да банкрутира, ако те не одобрят план, според който Рено да закупи 59% от акциите ѝ.[10] През 1982 г. има нови размествания на върха на управленческата структура на АМС - новият главен изпълнителен директор е У. Пол Типет младши, който досега е бил президент на фирмата, а неговото място е заето от един от директорите в Рено Хосе Дедьорвердер. Именно Дедьорвердер, инженер и директор на международния отдел на Рено с 23 години стаж във фирмата, модернизира ръководството и завода на АМС, а също така допринася за позитивни промени в контрола на качеството и разходите.[11] През 1983 г., след неколкократно увеличение на дяла си в АМС, Рено вече държи 49% от акциите. Смяната на собствеността и ръководството води до производството на нова гама автомобили - модерно изглеждащи коли с предно задвижване, изработени по дизайн на Рено.

Рено GTA (1987)

Първият съвместен продукт на АМС-Рено е Рено Алайънс от 1983 г. - това всъщност е компактния модел Рено 9, но с променен дизайн за американския пазар. Моделът се произвежда в завода в Кеноуша, но се продава под името Рено, като визуалната връзка с АМС се ограничава до лепенки на задното стъкло. Автомобилът се предлага във вариантите седан с две и четири врати, кабриолет с две врати, хечбек, който се нарича Рено Енкор и по-мощни версии на двувратите седан и кабриолет, носещи името Рено GTA. Алайънс печели няколко награди, сред които "Автомобил на годината" на списание Motor Trend за 1983 г.[12] Няколко години по-късно моделът обаче става обект на критика относно двигателя, съединителя, автоматичната и механичната скоростна кутия, окачването и др. Продажбите, започнали добре, намаляват и през 1987 г. Алайънс е спрян от производство.

От 1983 г. единственият модел, който се брандира като АМС е Ийгъл, автомобил с постоянно задвижване на четирите колела и повдигнато окачване. Всички останали продукти на АМС се продават под марките Рено и Jeep.

Jeep CJ7 (1980)

1985 г. се оказва повратна за АМС. Цената на бензина пада и хората отново започват масово да купуват по-мощни и по-големи автомобили, а АМС не е подготвена за подобно развитие. Работниците в завода са недоволни, защото не са получили обещаното увеличение на заплатите, дори се появяват слухове, че саботират автомобилите на поточните линии. За да набави средства, новото ръководство в лицето на главния изпълнителен директор Пиер Семерена продава дъщерната фирма Wheel Horse, която произвежда градински трактори и косачки, и подписва споразумение за производството на Jeep в Китай. Нови проблеми обаче се задават от страна на Пентагона. Министерството на отбраната не е доволно от факта, че АМ Дженерал, един от основните му военни доставчици (главно на високопроходими машини HMMWV), се управлява от фирма, собственост на френската държава. В резултат на това печелившата дъщерна компания е продадена на LTV Corporation. Jeep обаче остава собственост на АМС-Рено. Друг удар по АМС е пенсионирането на Ричард Тийг, член на дизайнерския екип от 1959 г. и вицепрезидент на компанията от 1964 г., чиито дело са дизайните на много модели АМС и Jeep като например Гремлин, Пейсър, Матадор, Рамблър Америкън, Джавелин, AMX, Хорнет и Чероки (XJ).

Ийгъл Премиър, първоначално замислен като Рено Премиър

От своя страна Рено също започва да изпитва финансови затруднения. Инвестициите в АМС принуждават компанията да пести пари във Франция, в резултат на което са затворени няколко местни завода и уволнение на персонал. Рено е изправен пред три възможности относно АМС - да обяви банкрут, като по този начин ще загуби инвестициите си; да вложи още пари, но за френското ръководство АМС е като каца без дъно; да предложи АМС за продан, като така ще може да възвърне част от вложените си пари. Президентът Жорж Бес обаче продължава да смята, че французите имат бъдеще на северноамериканския пазар, особено след като е завършен най-модерният завод в тази част на света в Брамптън, Онтарио, Канада, представени са също така нови 4.0- и 2.5-литрови двигатели, а и моделите на Jeep продължават да се продават добре. За Бес АМС е на път да се превърне в печеливша компания. На 17 ноември 1986 г. обаче Жорж Бес е убит от последователи на екстремистката групировка Аксион директ, чиято идеология е описвана като комунистическа, анархистка или маоистка.[13] Като причина за това убийство се изтъква уволнението на 25.000 души от Рено и на 34.000 от PUK-Péchiney, производител на алуминий.[14] Новият шеф на Рено е подложен на натиск да подобри отношенията на фирмата с хората, работещи за нея, както и да преустанови инвестициите в АМС. На 2 март 1987 г. Крайслер изкупува дяла на Рено в АМС, както и останалите акции, за 1.1 милиарда долара. Преговорите са улеснени от факта, че вече съществува договор между АМС и Крайслер, по силата на който в завода на АМС в Кеноуша се сглобяват модели на Крайслер, защото капацитите на фабриките на Крайслер не са достатъчни да смогнат на голямото търсене на тези модели.[15] Всъщност Лий Якока, главен изпълнителен директор на Крайслер, се интересува главно от печелившата марка Jeep, и особено от намиращия се по това време още във фада разработка модел Гранд Чероки. Освен Jeep обаче Якока се сдобива и с току-що модернизирани заводи, развита дилърска мрежа и многожество талантливи служители на АМС.[16] През 1987 г. е създадено поделението Jeep-Eagle, което освен моделите на Jeep, в първите години на съществуването си продава под марката Ийгъл и разработените от АМС-Рено Медальон и Премиър.

Главни изпълнителни директори[редактиране | edit source]

Джордж Ромни

Хората, заемали поста главен изпълнителен директор на АМС, през годините:

Модели[редактиране | edit source]

Рамблър Амбасадор комби (1958)
АМС Хорнет седан (1971) и комби (1972)
АМС Джавелин (1974)
АМС АМХ/3 (1970)
Прототипи

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ford`s Stylerama
  2. Mays, J. (1998) "When AMC's George Romney reined in the dinosaurs", Old Cars, 15 октомври, стр. 6
  3. "Rearview Mirror", Ward's AutoWorld, 1 април 2000
  4. "Autos: Shifting Down for the '70s", сп. Тайм, 23 февруари 1970
  5. "American Motors Hangs In There", сп. Тайм, 14 февруари 1977
  6. "AMC’s Almost Total Recall", сп. Тайм, 22 май, 1978
  7. "Money Machine", сп. Тайм, 18 декември 1978
  8. "French Accent", сп. Тайм, 22 октомври 1979
  9. "Detroit’s Uphill Battle", сп. Тайм, 8 септември 1980
  10. "Detroit’s Road Is Still Rocky", сп. Тайм, 15 декември 1980
  11. Thomas Derdak, Editor (1988). International Directory of Company History, Volume 1. St. James Press. ISBN 0-912289-10-4., стр. 136.
  12. Past Motor Trend "Car Of The Year" Winners
  13. Direct Action, Retrieved March 15, 2009, from Encyclopædia Britannica Online
  14. Short Collective Biography Action Directe prisoners
  15. Lee Iacocca as I knew him; he was certainly the right man at the right time...
  16. DaimlerChrysler: The 'What Ifs?'

Външни препратки[редактиране | edit source]