Амигдалиес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амигдалиес
Αμυγδαλιές
— село —
Гърция
40.1553° с. ш. 21.3744° и. д.
Амигдалиес
Западна Македония
40.1553° с. ш. 21.3744° и. д.
Амигдалиес
Гревенско
40.1553° с. ш. 21.3744° и. д.
Амигдалиес
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина840 m
Население307 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Амигдалиес или Пикривеница или Пикровеница (на гръцки: Αμυγδαλιές, през 1919-1927 година: Πικριβενίτσα, Пикривеница,[1] до 1919 г.: Πρεβενίτσα, Превеница[2]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 840 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

На 2,5 km източно от селото в църквата „Свети Атанасий“, издигната през 1650 година, има ценни стенописи от XVII век.[4]

В края на XIX век Пикровеница е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Пикровеница има 484 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бикровеница е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 76 къщи.[6]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Пикривеница (Πικριβενίτσα) живеят 500 гърци християни.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пикровеница остава в Гърция.

През 1927 година името на селото е сменено на Амигдалиес.[3]

В 1941 година в центъра на селото започва възстановяването на църквата „Свети Димитър“, която е от XVIII век. В района на селото има още четири храма – „Свети Христофор“ (1987) на 200 m западно от селото, „Успение Богородично“ и „Света Параскева“ (1972) на 1 km на юг и „Свети Безсребреници“ (1980) на изток. На Нова година се провежда традиционният обичай „Рогацария“, живописно се отбелязват и Заговезни. Главният селски събор се провежда на 2 май, когато е храмовият празник на църквата „Свети Атанасий“.[4]

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Амигдалиес на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кюнги Κιούγκι Пилосолинеос Πηλοσωλήνες[8]
Сара Алони[9] Σαρρά Ἀλώνι Алони Αλώνι[8] връх Ю от Амигдалиес[9]
Панар Лакос[9] Πανάρ Λάκκος Панеритикос Πανερίτικος[8] река Ю от Амигдалиес, ляв приток на Гревениотикос[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 655[3][10] 629[3] 1019[3] 914[3] 915[3] 568[3] 685[3] 640[3] 714 446

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Амигдалиес

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 126. (на македонска литературна норма)
  4. а б Αμυγδαλιές Γρεβενών // Πολιτιστικός Σύλλογος Αμυγδαλιών Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 7 януари 2015.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  8. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
  9. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)