Аминокиселина

Обща структура на алфа-аминокиселина.

Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните киселини е карбоксилна група). Най-известните аминокиселини са α-аминокиселините с карбоксилна група на края на въглеродната верига, от тях са изградени всички генно детерминирани белтъци. Наричат се α (алфа) - аминокиселини, защото аминогрупата и карбоксилната група са разделени от един (α = първата буква от гръцката азбука) въглероден атом. Когато карбоксилната група и аминогрупата са разделени от два и повече въглеродни атоми те се наричат β-,γ- и т.н. аминокиселини.

[редактиране] Протеиногенни аминокиселини

Протеиногенните киселини са тези, които изграждат белтъците във всички живи организми. Всички протеиногенни киселини са α-аминокиселини. С изключение на глицина всички останали протеиногенни киселини са хирални съединения и имат два енантиомера: L- и D-форма. Биологично активни (т.е. тези които участват в изграждането на белтъците) са само L-формите (това означава, че те въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). Освен това в метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на заменими (10), незаменими (8) и условнозаменими (2). Незаменимите аминокиселини не могат да бъдат синтезирани от животинския организъм, единствения начин да се набавят е чрез храната. Растенията и микроорганизмите могат да синтезират всички необходими аминокиселини, затова при тях няма незаменими аминокиселини. Условнозаменимите киселини са незаменими само в определени случаи (напр.: новородени и малки деца, бременни жени, хора със заболявания свързани с обмяната на веществата), за останалите хора те са заменими.