Аминторе Фанфани
|
||||||||
Аминторе Фанфани (на италиански: Amintore Fanfani) е италиански политик, председател на Съвета на министрите на Италия, министър на външните и вътрешните работи, член на християнската Демократическата партия, една от доминиращите фигури в политическата сцена на Италия XX век, председател на Общото събрание на ООН.
[редактиране] Биография
През периода 1926–1930 — учи във факултета по икономически и социални науки на Католическия университет „Пресвето Сърце Исусово“ в Милано.
От 1932 г. е асистент, и впоследствие доцент в същия университет. В същото време, получава военно обучение в Сполето и чин младши лейтенант.
От 1936 е ръководител на катедра „История на икономиката“ в Католическия университет в Милано.
От 17 септември 1943 до 6 юли 1945 е в изгнание в Швейцария. Преподава в университетите в Лозана и Женева. Основава Университет за италиански бежанци.
[редактиране] Политическа кариера
От септември 1945 — Началник на научни изследвания.
От 20 април 1946 година член на Националния съвет и Централния ръководството на Християндемократическата партия на Италия.
От 2 юни 1946 е депутат в Учредителното събрание, член на редакционната комисия за републиканска конституция на Италия.
1947–1950 — министър на труда на Италия.
1951–1953 — министър на земеделието на Италия в шест правителства.
16 юли 1953-2 август 1953 — министър на вътрешните работи на Италия.
Януари-февруари 1954 — Председател на Съвета на министрите на Италия. (Първо правителството Фанфани)
1954–1959 — секретар на Християндемократическата партия на Италия.
Юли 1958-февруари 1959 — Председател на Съвета на министрите на Италия. (Второ правителството Фанфани)
1 юли 1958 - 15 февруари 1959 — Министър на външните работи на Италия.
Юли 1960 — февруари 1962 — Председател на Съвета на министрите на Италия. (Трето правителство Фанфани)
Февруари 1962 - юни 1963 — Председател на Съвета на министрите на Италия. (Четвърто правителството Фанфани)
7 май 1962 - 29 май 1962 — министър на външните работи на Италия.
5 март 1965 - 30 декември 1965 — министър на външните работи на Италия.
23 февруари 1966 - 24 юни 1968 — Министър на външните работи на Италия.
1968–1973 — Председател на Сената на Италия.
1973–1975 — секретар на Християндемократическата партия на Италия.
1976–1982 — Председател на Сената на Италия.
Декември 1982-август 1983 — Председател на Съвета на министрите на Италия. (Пето правителството Фанфани)
1985–1987 — Председател на Сената на Италия.
17 април 1987 - 28 юли 1987 — Председател на Съвета на министрите на Италия. (Шесто правителството Фанфани)
1987–1988 — министър на вътрешните работи на Италия.
13 април 1988 - 22 юли 1989 — министър на бюджета и икономическо планиране на Италия.
1994–1996 — Председател на комисията по външни работи на Сената на Република Италия.
