Амирал Сесил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Амирал Сесил“ (на френски: Amiral Cécille) е бронепалубен крайцер I-ви ранг от френския флот, построен през 80-те години на 19 век. Явява се развитие на проекта „Таж“ и става негова умалена версия. Предназначен за действия по комуникациите и има пълно ветрилно стъкмяване на барк. Наречен е в чест на френския адмирал и политик Жан Батист Сесил. По-късно служи като прототип за построения във Франция руски бронепалубен крайцер „Адмирал Корнилов“.

Конструкция[редактиране | edit source]

Корпус[редактиране | edit source]

По своята архитектура „Амирал Сесил“ е типичен представител на френските кораби от това време. Силуетът на крайцера е определен от солидния таран, извития навътре борд и надвисналата кърма, развитието на полубака и полуюта. Корпусът на кораба е от стомана. Дъното е обшито с мед и тиково дърво.

Задвижване[редактиране | edit source]

Крайцерът е оборудван с два хоризонтални парни двигателя с тройно разширение, считани по това време вече за остарели. Първоначално крайцерът има цилиндрични огнетръбни котли, които по-късно, след модернизацията през 1900 г., са заменени с водотръбни котли тип „Белвил“.

Броня[редактиране | edit source]

Защитата на крайцера е осигурена преди всичко от броневата палуба. Нейната скосеност достига до 2 метра под ватерлинията. Над нея да разположени кофердами с ширина един метър и водонепроницаеми отсеци, запълнени с целулоза.

Въоръжение[редактиране | edit source]

От осемте 164-мм оръдия, по едно се намират в носовата и кърмовата част на кораба, на горната палуба. Останалите са разположени в спонсони. 138-милиметровите оръдия се намират в батарея на батарейната палуба.

„Амирал Сесил“. 1888 г.

Служба[редактиране | edit source]

„Амирал Сесил“ е заложен за строеж през август 1886 г. в Ла Сен, в частната корабостроителница Forges et Chantiers de la Mediterranee. На вода крайцерът е спуснат на 3 май 1888 г., а в строя влиза през септември 1890 г. През 1900 г. крайцерът е превъоръжен с оръдия нови модели. Изведен от експлоатация и предаден за скрап през 1919 г.

Оценка на проекта[редактиране | edit source]

Както и предшествениците си, „Сфакс“ и „Таж“, „Амирал Сесил“ е признат за сполучлив проект. Скоростта на кораба, в момента на влизането в строя, е считана за достатъчно висока, а въоръжението му позволява да се справи с по-голямата част от британските крайцери. Заедно с това обаче, въоръжението не е разположено по-най-удачния начин. 164-мм оръдия стоят на горната палуба, а 138-милиметровата артилерия е на батарейната палуба, което ограничава ъгълът ѝ на обстрел. Главният недостатък на крайцера е неговата цена, неприемлива за последователите на „Младата школа“, имащи тогава голямо влияние във френските военноморски кръгове. В резултат на това, френският флот преминава към строителството на значително по-малки бронепалубни крайцери от II-ри и III-ти ранг.


Литература[редактиране | edit source]