Амирал Сесил (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амирал Сесил)
„Амирал Сесил“
Amiral Cécille
Бронепалубният крайцер „Амирал Сесил“
Флаг Франция
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типДаву
Предшестващ типТаж
ПроизводителForges et Chantiers de la Mediterranee, Ла Сен сюр Мер във Франция
Служба
Заложенавгуст 1886 г.
Спуснат на вода3 май 1888 г.
Влиза в стройсептември 1890 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1919 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Тип ветрилно стъкмяване
Пълно на барк
Водоизместимост5988 t (нормална)
Дължина115,5 m
Дължина между перпендикулярите
111,5 m
Ширина15,0 m
Газене6,81 m
Броняна палубата: 50 – 100 mm;
траверси: 80 mm;
на бойната рубка: 89 mm
Задвижване2 хоризонтални парни машини „Компаунд“;
12 парни котли;
Платна
Мощност10 200 к.с. (7,5 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост19,4 възела
(36 km/h)
Далечина на
плаване
6000 морски мили;
Запас гориво: 925 t въглища
Екипаж517 души
Въоръжение
Артилерия8×1 164 mm
10×1 138 mm
6×1 47 mm;
14×1 37 mm
Торпедно
въоръжение
4×1 355 mm ТА[1]
„Амирал Сесил“ в Общомедия

Амирал Сесил (на френски: Amiral Cécille) е бронепалубен крайцер 1-ви ранг от ВМС на Франция, построен през 1880-те години на 19 век. Той е развитие на проекта „Таж“ и става негова намалена версия. Предназначен за действия по комуникациите и има пълно ветрилно стъкмяване на барк. Наречен е в чест на френския адмирал и политик Жан Батист Сесил. По-късно служи като прототип за построения във Франция руски бронепалубен крайцер „Адмирал Корнилов“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

По своята архитектура „Амирал Сесил“ е типичен представител на френските кораби от онова време. Силуетът на крайцера е определен от солидния таран, извития навътре борд и надвисналата кърма, развитието на полубака и полуюта. Корпусът на кораба е от стомана. Дъното е обшито с мед и тиково дърво.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

От осемте 164 mm оръдия, по едно се намират в носовата и кърмовата части на кораба, на горната палуба. Останалите са разположени в спонсони. 138 милиметровите оръдия се намират в батарея на батарейната палуба.

„Амирал Сесил“. 1888 г.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Защитата на крайцера е осигурена преди всичко от бронирана палуба. Нейната скосеност достига до 2 метра под водолинията. Над нея да разположени кофердами с ширина един метър и водонепроницаеми отсеци, запълнени с целулоза.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът е оборудван с два хоризонтални парни машини с тройно разширение, считани по това време вече за остарели. Първоначално крайцерът има цилиндрични огнетръбни котли, които по-късно, след модернизация през 1900 г., са заменени с водотръбните котли „Белвил“.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Амирал Сесил“ е заложен за строеж през август 1886 г. в Ла Сен сюр Мер, в частната корабостроителница Forges et Chantiers de la Mediterranee. На вода крайцерът е спуснат на 3 май 1888 г., а в строя влиза през септември 1890 г. През 1900 г. крайцерът е превъоръжен с оръдия нови модели. Изведен от експлоатация и предаден за скрап през 1919 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Както и предшествениците си, „Сфакс“ и „Таж“, „Амирал Сесил“ е признат за сполучлив проект. Скоростта на кораба, при влизането в строя, е считана за достатъчно висока, а въоръжението му позволява да се справи с по-голямата част от британските крайцери. Заедно с това обаче, въоръжението не е разположено по най-удачния начин. 164 mm оръдия стоят на горната палуба, а 138 милиметровата артилерия е на батарейната палуба, което ограничава ъгълът ѝ на обстрел. Главният недостатък на крайцера е неговата цена, неприемлива за последователите на „Младата школа“, имащи тогава голямо влияние във френските военноморски кръгове. В резултат на това, френският флот преминава към строителството на значително по-малки бронепалубни крайцери от 2-ри и 3-ти ранг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 197.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Амираль Сесиль (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​