Амореи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
не бива да се бъркат или смесват с амораите от историята на юдаизма
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Амореите или Аморейците[1] (асирийски : Amurru), наричани също аморити, са семитска народност, населявала Плодородния полумесец през 3-1 хилядолетие пр.н.е. Аморейският език е близък до акадския и днес е известен само от отделни запазени в тогавашните текстове имена.

Според първите споменавания на амореите в Месопотамия, в края на 3 хилядолетие пр.н.е. те населяват територията на Древна Сирия и Ханаан, но се предполага, че са се преселили там от Арабския полуостров. Групи амореи се заселват в Месопотамия, като първоначално остават под властта на местните държави. След падането на Третата династия на Ур, на територията на Месопотамия възникват множество малки държави, много от които са доминирани от амореите. Една от тях е Вавилония, която подчинява цяла Месопотамия и остава водеща сила в региона до около 1600 пр.н.е.

През следващите столетия аморейското присъствие в Месопотамия отслабва и около 1100 пр.н.е. те отново се свързват само с Древна Сирия и Ханаан.[2]

Библейски произход[редактиране | edit source]

Самоназванието на амореите е сутии, т.е. родствени наследници на третия син на Адам и Ева - Сит.

Според Библията Аморей е син на Ханаан (който пък е син на Хам) и същевременно брат на хетите и йевусеите (Битие 10:15). По времето на Авраам амореите са в армията на Содом и Гомор в отразяването на еламитското нашествие на Кедорлаомер (Битие 14:7). По времето на Исус Навин амореите владеят Галаад, т.е. източния бряг на река Йордан между земята Васан и Моав (Числа 21:13-25), както и много градове в южен Ханаан, т.е. северно от Филистия - най-важният от които е Йерусалим, както и Лахиш, Хеврон и др. (Исус Навин 10:5).

Езекил нарича Йерусалим - аморейска дъщеря (Езекил 16:4).

Ранна история[редактиране | edit source]

Амореите се появяват засвидетелствано на историческата сцена през 21 век пр.н.е. от запад на Акад [3], поради и което стават известни като хора от запад или западни хора. Наименованието обхваща множеството родствени пастирски семитски племена които не образували някакво политическо единство, а били независими и често дори враждебни едни на други. Друга група амореи, по време на управлението на третата династия на Ур, навлиза в Ханаан. [4]

Наименованието амореи на западносемитските племена е дадено от еблаитите (жителите на Ебла). По повеля на съдбата еблаитите са асимилирани от родствените им амореи, в резултат от което слезли от историческата сцена.

Амореите се разделили на три обособени групи - собствено сутии (още и дидани) на север, ханеи (ханаанци) в центъра и бени-ямини на юг (някои изследователи свързват името с коляното Вениамин от Дванайсетте израилски племена).

Първи държавотворни прояви и Вавилонско царство[редактиране | edit source]

Предположително амореите нахлуват като пастирски групи в плодородна Месопотамия по времето на третата династия на Ур когато е издигната стена между Тигър и Ефрат за защита от север, но явно на пастирското пустинно семитско население на юг обединено под името амореи не се гледало като на заплаха по него време. Отделни групи амореи, по някое време и доминантно, служели като наемници по време на третата династия на Ур, което предоставило възможност амореите да овладеят три важни и стратегически града за контрол над двуречието - Исин, Ешнуна и Ларса. Това дало възможност Месопотамия да бъде обединена под егидата на новия ѝ аморейски център - Вавилон, откъдето идва и новото ѝ наименование - Вавилония. Благодарение на амореите е отразено каситското нашествие и заплаха, но Месопотамия попада под аморейска доминанта под ново име - Вавилония. Най-големият разцвет на Вавилония е по времето на Хамурапи, който завладява цяла Месопотамия в т.ч. и процъфтяващата дотогава Мари. Края на Вавилония е белязан от хетското превземане на Вавилон в 1595 г. пр.н.е. Съдбата на аморейска Вавилония сполита и западното ѝ аморейско царство Ямхад. [5]

Късна история и залез на Запад[редактиране | edit source]

След претърпения пълен разгром от хетите, амореите се възползват от хетско-египетското противопоставяне и формират т.нар. Амуру. По това време и още предходно част от свободното аморейско население е известното от древноегипетски източници от онова време и като хабиру.

Според Йосиф Флавий, неговият народ е наследник на хиксосите, чийто произход несъмнено е аморейски.

Наследствено на амореите, т.е. западносемитските племена и население, е древното население на Угарит, както родствените на последното финикийци, ханаанци и евреи, в т.ч. като последен остатък и издънка на древната аморейска цивилизация - античен пунически Картаген. [6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Марковски, Иван, Библейска археология, II, Университетска печатница, 1948, стр. 77
  2. Амореи
  3. Двуречието под хегемонията на Ур (2132—2024 пр.н.е.)
  4. Влизане във Вавилон
  5. Древните цивилизации на Месопотамия
  6. СИРИЯ, ФИНИКИЯ И ПАЛЕСТИНА през III—II хилядолетие пр.н.е.

Вижте също[редактиране | edit source]