Амперметър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Схема на включване

Амперметърът е уред за измерване на силата на електрически ток в ампери. Амперметрите за измерване само на постоянен ток са магнитоелектрически, за променлив ток — детекторни и индукционни, за постоянен и променлив ток — електромагнитни, електродинамични, термоелектрически, топлинни. Амперметърът се включва в електрическата верига последователно с консуматора на измервания ток. Има малко вътрешно съпротивление. Обхватът на магнитоелектрическите и на детекторните амперметри се разширява чрез шунт, на електродинамичните и електромагнитните — чрез секциониране на бобините, на амперметъра за променлив ток — чрез токови измерителни трансформатори. Произвеждат се като преносими уреди (клас на точност 0,1-0,5) и за табло (1-2,5). За измерването на големи токове се използват шунтиращи резистори като се свързват паралелно в амперметъра. Повечето ток минава през шунтиращата верига и само малка част преминава през амперметъра. Това позволява на амперметъра да измерва големи токове. Традиционно амперметърите с шунтиране имат отклонение от 50 миливолта (mV). Шунтиращите елементи са произведени със спад на напрежение от 50 миливолта при пълно допустимо натоварване с ток. Понеже шунтиращите елементи имат много малко съпротивление, ако се свърже амперметърът паралелно с източник на напрежение, ще се получи късо съединение, заради което може да изключи предпазителят и/или да се повреди амперметърът. Във верига винаги се свързва последователно!

Амперметър за малки токове

Вижте още[редактиране | edit source]