Амрита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Амрита (деванагари: अमृत) е санскритска дума, която буквално означава „това, което е безсмъртно“ и често се превежда в текстове като нектар.

В индуизма[редактиране | edit source]

В индуизма амрита често се споменава като напитката на боговете, която ги дарява с безсмъртие. Според историята, разказвана в Махабхарата, Бхагавата пурана и Вишну пурана, Самудра мантхан („Биенето на океана от мляко“) боговете започват да губят своето безсмъртие поради проклятие на мъдреца Дурваса. С помощта на асурите (демоните) те бият морето, за да намерят нектара на безсмъртието, амрита. След като го изпиват, боговете възвръщат безсмъртието си и побеждават демоните.

Според друг мит, разказан в „Махабхарата“, амрита е открадната от царя на птиците Гаруда, който трябвало да занесе напитката на змии, пленили майка му. Гаруда побеждава в битка боговете, водени от Индра, прелетява през спиците на колело (символ на слънцето[1]), преграждащо пътя към амрита и убива две охраняващи я змии. Все пак, Гаруда сключва съюз с Индра, като му обещава, че ще му помогне да си възвърне напитката, след като я предаде на змиите. По време на ритуалното омиване преди изпиването на амрита, което змиите извършват по указание на Гаруда, Индра им открадва напитката и я отнася обратно на небето.[2]

В йогическата философия амрита е течност, която може да тече от хипофизата в гърлото по време на дълбоки състояния на медитация. Според някои йогически текстове една капка от нея е достатъчна, за да се победи смъртта и да се постигне безсмъртие.

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мифы народов мира. Энциклопедия, Том первый А-К, Москва 1980, с. 71.
  2. Махабхарата. Рамаяна, превод в стихове Марко Ганчев, София 1972, с. 39-53.