Анаболизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анаболизмът е поредица от метаболитни пътища, по които се образуват молекули от по-малки единици.[1] Тези реакции изискват енергия. Много от анаболитните процеси използват аденозинтрифосфат (АТФ) за енергийните си нужди.[2] Обратните процеси на анаболитните са катаболитните.

Анаболитни са процесите, при които от малки молекули предшественици се извършва синтез на по-големи и специфични за организмите молекули (макромолекули - белтъци, нуклеинови киселини, полизахариди и други молекулни компоненти – фосфолипиди, витамини, хормони, невромедиатори ).

Обратно на катаболитните анаболитните процеси са свързани с редукция на веществата. От химична гледна точка те са асимилационни, т.е. биосинтетични (градивни). Протичат като редукционни с помощта на редуктори. Малките нискомолекулни вещества, усвоени от околната среда се превръщат в специфични за организма биополимери. Анаболитните процеси са свързани с поглъщане (използване) на енергия — ендергонични процеси. Класически пример за анаболитен процес е фотосинтезата.

Анаболитните и катаболитните процеси в организма са тясно свързани помежду си. Те изграждат и обясняват единната биохимична и енергийна същност на метаболизма.

Класически анаболитни хормони[редактиране | edit source]

Наскоро открити хормони, които имат роля в запазване на баланса между анаболитните и катаболитните процеси са:

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. de Bolster, M.W.G.. Glossary of Terms Used in Bioinorganic Chemistry: Anabolism. // International Union of Pure and Applied Chemistry, 1997. Посетен на 2009-05-15.
  2. Nicholls D.G. and Ferguson S.J. (2002) Bioenergetics Academic press 3rd edition ISBN 0-125-18121-3