Анадолско съкровище

Анадолското съкровище (на руски: Анадольский клад) е находка от над 1000 антични, предимно македонски златни монети, открита през 1895 г. край бесарабското село Анадолка, днешна Украйна.

Запазената част от съкровището се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург, Русия.

Откриване

Съкровището е открито на 23 януари 1895 година от четирима жители на Анадолка. При добив на камъни те попадат на меден съд, пълен с монети. Двама от тях продават своя дял от монетите на жител на Рени, който по-късно заявява пред полицията, че ги е намерил в градината си. Първоначално съкровището е наречено „Бесарабско съкровище от град Рени“, но след като се установява истинският му произход, това е коригирано на „Анадолско съкровище“.

Съдържание

Точният брой на монетите, намерени край Анадолка, не е установен. В Императорската археологическа комисия попадат 979 статери. Те са сечени от Филип II (359 - 336 г. пр. Хр.), Александър Велики (336 - 323 г. пр. Хр., Филип III (336 – 323 г. пр. Хр., Лизимах, Деметрий I Полиоркет (294-288 г. пр. Хр., както и от Селевк I Никатор (312-281 г. пр. Хр.).

Монетите на Филип II са 11. Както всичките му статери, от лицевата страна е изобразен Аполон, а на обратната – самият владетел, на колесница.

Статерите на Александър Велики са 694, в 290 варианта. На лицевата им страна е изобразена богинята Атина Палада с коринтски шлем, който в различните монети е изобразен по няколко различни начина. Общо, лицевата страна на монетите има 34 вариации в съкровището. На обратната страна е изобразена Нике.

От Филип III Аридей са съхранени 21 статера, в 20 варианта. Те повтарят изображенията на монетите на Александър – Атина на лицевата страна и Нике на обратната.

250 са статерите на Лизимах, в 133 варианта. Три от тях са ранни, от времето, когато се следва моделът на монетите на Александър Велики – Атина и Нике от двете страни. При останалите на лицевата страна е изобразен младият Александър с диадема и рогата на Амон, а на обратната – богините Атина и Нике.

От Селевк I Никатор е запазен един статер, а от Деметрий Полиоркет – два.

Източници

• Придик, Е. М. Анадольский клад золотых статеров 1895 года, – в: Известия Императорской археологической коммисии, Выпуск 3, Санкт Петербург 1902, с. 58-92.