Анаклатична депресия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анаклатичната депресия, още хоспитализъм е диагноза използвана през 30-те година, за да опише синдром в първата година на детето. Синдромът се появява най-често при дълго и неочаквано откъсване от майката, с която детето има нормални отношения.[1] Други симптоми включват загуба на усмивката, мимиката, анорексия, мутизъм, отслабване, безсъние и други[2]. Според Речника на психоанализата анаклатичната депресия и хоспитализма се различават по това, че при депресията последиците са обратими, докато при хоспитализма не[3].

Произход на термина[редактиране | edit source]

Терминът се използва от психотерапевта Рене Шпиц през 1945 година[4], но произхода му е по-стар от тогава. Появява се в Уводна статия в Архиви на педиатрията към 1897 година[5].

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Robert Sapolsky,. Why Zebras Don't Get Ulcers,. Henry Holt & Co, 2004,. с. 366.
  2. Речник по психоанализа, ред. Роналд Шемама, Изд. ЕА, Плевен 1996, Стр.27, ISBN 954-450-087-1
  3. Речник по психоанализа, ред. Роналд Шемама, Изд. ЕА, Плевен 1996, Стр.27, ISBN 954-450-087-1
  4. Речник по психоанализа, ред. Роналд Шемама, Изд. ЕА, Плевен 1996, Стр.27, ISBN 954-450-087-1
  5. Neonatology on the Web: Crandall, Hospitalism, 1897
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.