Аналцим

Кристалите аналцим често се свързват с вулканични скали. Фините кристали са изключително подходящи за колекциониране. Както при много зеолитни минерали, когато се нагрее, аналцимът освобождава "вода от кристализацията".

Аналцимът (още е познат като аналцит) води името си от гръцката дума analkidos, което означава "слаб" или "без сила".Това има общо с факта, че когато кристалите аналцим се търкат, се получава слаб електрически заряд. Минералът принадлежи към група, която се нарича зеолити. Това са силикатни минерали с включения на вода в минералната им структура. Аналцимът е съставен от металите натрий и алуминий, комбинирани със силиций, кислород и водород.Неговата химична формула е NaAlSi₂O₆.H₂O Водата в аналцима се губи, когато образците се нагреят, и се възвръща, когато се охладят.

Аналцимът се формира в различни геоложки ситуации. Може да бъде открит във вулканични скали, особено тези с ниско съдържание на силициев диоксид. Също така възниква в кухини в базалтова лава. При изстиването на лавата газът, който се съдържа в тях, може да бъде уловен вътре и да създаде овални празнини в лавата. Тези празнини, наричани кухини, са идеално място за образуване на минерални кристали, в много случаи дълго след като лавата е изстинала и се е превърнала в твърд камък. Аналцимът може също да бъде "вторичен минерал". Това означава, че може да се получи при промяната на вече формирани минерали, в този случай нефеллин и содалит.

Чести приложения

Направените от човека зеолити (силициев гел) се използват, за да предпазват от влага електрически и оптически съоръжения. Думата зеолит идва от гръцката дума zein, която означава "завирам" и lithos, което означава камък. Тези два аспекта са свързани с начина, по който зеолитити набъбват и отдават вода, когато се нагреят.

Тест за аналцим

Колекционерите на минерали могат да тестват аналцима по три начина но тестовете трябва да се провеждат в лабораторни условия.

1. Образеца се нагрява с пламък. Ако е аналцим, ще се стопи и пламъкът ще стане жълт.

2.Когато се нагрее в затворена епруветка, аналцимът ще отдаде кристализиралата вода. Тази характеристика е обща за всички минерали в зеолитното семейство, на което аналцимът е член. Други минерали в зеолитната група са хейландит, стилбит, хармотом, шабазит, натролит, томсонит и лимонит.

3. Анацимът се разтваря в киселини.

Произход и разпространение

Голяма част от аналцима се среща в празни кухини в базалтова лава. Това е една от най-често срещаните скали в земната кора и затова аналцимът е изключително много разпространен. Също така се среща в някои от най-добрите са прозрачните кристали от Катания, Тренто, Пиза и Болзано - Италия. Връх Св. Хилеър, Квебек и заливът Фънди в Нова Скотия - Канада са места, където се добиват изключителни кристали. Вулканичните скали в Западна Шотландия (Скай и Мъл) и подобни скали в Исландия от дълго време са източник на кристали аналцим. Много региони в САЩ също добиват аналцим, като например Грант Каунти (Орегон), Джеферсън Каунти (Колорадо), Южна Дакота, Невада и Юта.

Свойства

Често аналцимът се среща в гроздовидни струпвания на кристали, които могат да бъдат безцветни, бели, сиви, розови или зелени. Тяхната кристална форма е сложна но се базира върху куб. Освен обикновените наблюдения и минералогическите тестове, има и множество тестове, свързани с нагряване, които помагат за идентификацията на аналцима. Тъй като е зеолитен минерал, аналцимът съдържа вода в химическия си състав. Това качество се наблюдава най-добре, когато се нагреят образците в епруветка и се наблюдава как в нея се образува вода. Когато се нагрее, минералът най-накрая се превръща в безцветна глобула. Минералът няма индустриални приложения и представлява интерес само за минералозите и колекционерите. Сравнително твърд минерал е, не може да бъде надраскан с монета, но кварцът може да остави следа върху него.Твърдостта му по скалата на Мос е 5-5,5. Той е от групата на силикатите.