Анархизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Символът на анархизма
Традиционен флаг на анархистите
Флаг на зелените анархисти
Черната котка на анархистите

Анархизмът (от гр. αναρχία, „без управници“, „безвластие“) е политическа философия и обществено движение, което се бори за отстраняването на всички форми на йерархия, включително държавата. Думата „анархия“ реално означава общество на свободни личности без управление. Философско-анархическата мисъл не се бори за хаос. Под термина „анархия“ се има предвид едно желано общество без държава. Анархия буквално се превежда като „безвластие“. Анархизмът има много школи. Класическият анархизъм е индивидуализъм, развит близо век по-рано в САЩ. Той и неговите производни влизат в рязко противоречие със социалните течения в анархизма — анархо-комунизъм, синдикализъм, колективизъм по теми като капитализъм, колективизъм/комунизъм и религия.

Традиционно анархистите са атеисти, тоест отхвърлят всяка външна намеса под формата на политическа, църковна или медийна пропаганда.Залагат на свободата, равенството и солидарността. Основен символ е червено-черното знаме.[1] „За Свободата е пролята много кръв и затова ние носим траур.“. По отношение на философския и политическия нихилизъм може да се каже, че има изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар и обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) „няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика“.[2]

Произход[редактиране | edit source]

Първите анархистки идеи възникват в древногръцката и древнокитайската философия (макар, че данни за някакъв протоанархизъм могат да се видят и в други страни по света, включително и Египет).[3] Действително се твърди, че анархистични теми могат да бъдат открити още в творбите на таоистките мъдреци Лаодзи [4] и Чжуанзи. Чжуанзи пише следното „Има нещо такова, като да оставиш човечеството на собствения му ход; никога не е имало нещо като управление на човечеството [с успех]“ и „Дребният крадец отива в затвора. Големият бандит става управник на нация“ и т.н. [5] Към древногръцките протоанархисти традиционно са отнасяни софистите (Антифонт, Диоген Синопски и други) и циниците, както и техният съвременник Зенон от Китион, основателят на стоицизма; те също въвеждат подобни теми.[6] [7]

Все пак модерният анархизъм произтича от секуларната или религиозна мисъл на Просвещението, и по-точно аргументите на Жан-Жак Русо за централното място на свободата в морала [8]. Макар, че в края на 19 век, терминът „анархист“ има изцяло позитивна конотация [9], все пак той за първи път влиза например в английски език през 1642 по време на Английската гражданска война като обиден термин, използван от роялистите за ругаене на онези, които причиняват безредици [10]. По време на Френската революция се използва положително от някои, като Разгневените (Enragés) [11], особено в опозиция на якобинската централизация на власт, намирайки едно такова „революционно управление“ за оксиморонно [12]. В един такъв климат Уилям Годуин развива, това което мнозина смятат за модерен израз на анархистката философия, той „пръв формулира политическите и икономически концепции на анархизма, макар че не дава име на идеите, развити в неговата работа“ (Пьотър Кропоткин).[13] В същото време Голдуин приписва своите идеи на Едмънд Бърк.

Първи Пиер-Жозеф Прудон (френски либертарен теоретик и философ, и политик) се идентифицира като анархист, поради което е наричан основател на модерната анархистична теория.[14] Пиер-Жозеф Прудон също така има свои последователи (например за разлика от Уилям Голдуин).

Въпроси на анархизма[редактиране | edit source]

  • Средства – най-общо анархистите отричат гласуването на избори, като форма на легитимиране на държавната власт.[15] Според по-умерените анархисти, гласуване може да има, но само на референдуми. Смята се, че гласуването е един вид приемане и подчиняване на държавната власт. От друга страна анархистите смятат, че изборите не са удачен начин за изразяване на мнение или участие в политиката и предпочитат директните действия, независимо дали те се извършват с насилие или без.

За сравнително кратък период в историята сред анархистите теоретици се появява течение, пропагандиращо тероризма като средство за борба[16]. Така с някои от своите действия анархистите са си създали славата на опасни и жестоки, тъй като действията им понякога включват бунтове, тероризъм, дори убийства и т.н. Българският анархизъм е свързан с убийства (на Никола Милев, Александър Греков), атентати (срещу паметник на Сталин), участие в партизански чети и въоръжени бунтове. Понастоящем основното средство, което се прилага в практиката на движението, е просвещението в духа на колективизма.

Както у нас, така и в чужбина съществуват различни анархистични организации, които обединяват анархистите в техните възгледи.

  • Капитализъм – анархистите смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоативен, те не се бунтуват срещу средствата за производство или работата, но по-скоро срещу интересите на онези, които притежават икономическа власт и относително по-големи средства.
  • Глобализация – анархистите са силни противници на неолибералната глобализация, и особено на нейните икони и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг.
  • Социализъм и комунизъм – понятието комунизъм възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл.[17] Впоследствие марксистите налагат думата комунизъм като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за анархо-комунизъм в смисъла на комунизъм, при който държавата в днешния ѝ вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани умишлено комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права. „Свобода без социализъм е привилегия и неправда, социализъм без свобода е робство и варварщина.“ – така Михаил Бакунин финализира диалога с марксистите по въпроса.
  • Пол – по отношение на пола, анархистите се обявяват твърдо против сексизма. Считането на жените за по-малоценни от мъжете или обратното и приписването на една прецизно определена роля, дейност и поведение в обществото, на двата пола. Според анархическата идеология, сексизмът е инструмент за контрол, сравним с фашизма, защото служи като гето на подчинените индивиди.
  • Раса – анархизмът не признава расовото превъзходство.
  • Околна среда – анархистите са често активисти по отношение на въпросите на околната среда.
  • Права на животните – една сравнително нова кауза, зад която някои анархисти застават, е зачитането на правата на животните. Много от най-радикалните групи в това отношение, като Фронта за освобождение на животните (на английски Animal Liberation Front) се обявяват за анархисти или активисти близки по виждания до тях.
  • Религия – традиционно анархистите са скептични по отношение на религията.
  • Власт – анархическата теория и практика имат крайно негативно отношение към авторитета и свързаните с него социални деформации. Общината е главното поле за пряко действие. Анархистите се борят за свободни, самоуправляващи се общини по местоживеене или месторабота, където решенията се приемат от общо събрание с консенсус. Могат да бъдат провеждани избори, но не за личности, а за идеи. Избира се съвет (виж Първи Интернационал) с координиращи функции. Общината възлага за изпълнение на общото събрание императивен мандат. Несъгласните с него не са длъжни да участват в изпълнението, но са длъжни да не го възпрепятстват. Насилието е чуждо на общината, защото „няма по-уродлива гледка на света от насилствената община“ (Живата Етика). Свободни общини е имало винаги навсякъде по света — средновековния Новгород, у нас — богомилските поселища, в Близкия Изток - еврейските кибуци. В Северна Америка коренното население, индианците, са живеели в самоуправляващи се общности. Други примери са Барселона от 1933 до 1939 г. и Гулай поле до 1921 г.
  • Гражданство – анархистът не е нечий поданик, човешки ресурс или електорат. Той не е патриот, а космополит.
  • Идеал – за идеала анархистите нерядко са се жертвали и никога не са се впечатлявали особено от личността, която временно го олицетворява.

Основни направления в анархизма[редактиране | edit source]

Философът от 19 век, младохегелианеца Макс Щирнер, залага основите на съвременния анархо-индивидуализъм (ескиз, направен от Фридрих Енгелс).

Анархо-индивидуализъм[редактиране | edit source]

Анархисткият индивидуализъм включва в себе си няколко традиции,[18] които отстояват идеята, че

„Индивидуалната съвест и преследването на личния интерес не трябва да бъдат ограничавани от никакви колективи или органи на държавна власт.“.[19]

Анархо-индивидуализмът поддържа идеята за собственост, която е притежавана от човек за себе си, и е частна собственост. Това радикално отличава индивидуалистите от социалистите, колективистите, комунистите, комунитаристите, които се застъпват против този подход – едните от тях настояват за колективно владение на собствеността (като правило, противопоставяйки понятията лична и частна собственост), а другите — въобще отричат понятието собственост, твърдейки, че „всичко принадлежи на всички“.[20] Идеите на анархо-индивидуализма са развити от Макс Щирнер, Бенджамин Тъкър, Хенри Дейвид Торо[21] отчасти Алексей Боровой, Мърей Ротбард и други.[22][23][24]

Егоизмът на Макс Щирнер[редактиране | edit source]

За най-крайната[25] форма на анархистския индивидуализъм се счита егоизмът,[26] — учение, разработено от Макс Щирнер, един от най-ранните и известни поддръжници на индивидуалистическия анархизъм (макар че, както и Уилям Годуин, самият той не се нарича анархист).[27] Книгата на Щирнер "Der Einzige und sein Eigentum" („Единственият и неговата собственост“) е издадена през 1844 г., и се явява основополагащ текст в дадената философска традиция. В съответствие с концепцията на Щирнер, единственото ограничение на правата на човека — това е неговата сила, ограничивана от силата на другите:

„Децата нямат право на пълнолетие, защото са непълнолетни: тоест защото са деца. Хора, които не са се сдобили с пълноправие, нямат това право: излизайки от състоянието на безправие, тогава придобиват пълноправие. С други думи: това, което станеш със сила, на това имаш право. Всички права и всички пълномощия аз черпя в самия себе си. Аз имам право на всичко това, което мога да подчиня. Аз имам право да низвергна Зевс, Йехова, Бог и т.н., ако мога да го направя, а ако не мога, то тези богове завинаги ще останат спрямо мен прави и силни, аз ще трябва да се преклоня пред тяхното право и тяхната сила в безсилен „страх Божий“, ще трябва да съблюдавам заповедите им и ще считам себе си в правото си на всичко, което не върша съгласно тяхното право, както руската погранична стража счита себе си в правото си да застреля бягащите от нея подозрителни хора, действайки по заповед на „висшето началство“, тоест убивайки „по право“. Аз самият си давам правото да убивам, докато самият аз не си забраня; докато самият аз не ще избегна убийството, няма да се боя от него като „нарушение на правото“. Подобна мисъл има в стихотворението на Шамисо „Долината на убийствата“, където побелял убиец, индианец, предизвиква благоговейно чувство у европееца, чиито приятели е убил. Само на това нямам право, което не правя напълно свободно и съзнателно, тоест на това, за което аз самият не се упълномощавам.“[28]

Щирнер изхожда от правото на силата. Съгласно неговата концепция, обществото — това е илюзия, то не съществува, затова пък хората са реалност. Той се застъпва за собствеността, придобита с физическа сила, с власт, но не и по морално право[29]

При това Щирнер се застъпва за определен вид защита на правата си и предрича създаването на „съюз на егоистите“, в който жестокостта сплотява хората.[30] Отношението на Макс Щирнер към държавата е донякъде противоречиво: от една страна, той счита съществуването ѝ за незаконно, противоестествено, но в същото време не смята за необходимо хората да я унищожат, макар, че препоръчва да се избавят от нея. В действителност, той говори от позицията на игнориране на съществуването на държавата, когато тя е в противоречие с интересите на индивида, и в съгласието с присъствието ѝ, когато интересите им съвпадат.[31] Все пак, докато счита, че никой не трябва насилствено да премахва държавата, той в същото време вярва, че държавата в крайна сметка ще се срине сама в резултат на повсеместното разпространение на егоизма.[32].

В Русия, анархисткият индивидуализъм, разработен от Щирнер, обединен с идеите на Фридрих Ницше, привлича неголям кръг бохеми – художници и интелектуалци като Павел Турчанинов, и редица други, които намират себеизразяване в престъпленията и насилието.[33] Те отричат необходимостта от създаване на организация, считайки, че само неорганизираните, спонтанно действащи хора са обезопасени от принудата и властта, и именно това ги прави верни последователи на идеалите на анархизма.[34] Такъв тип анархистки индивидуализъм вдъхновява анархо-феминистката Ема Голдман.[35] Макар егоизмът на Щирнер да е индивидуалистичен, той оказва не по-малко влияние и върху определена част анархо-комунисти.[36] Форми на либертарния комунизъм, подобни на това, развива Ситуационния Интернационал, изключително егоистичен по своята природа.[37]

Лизандър Спунър, един от най-ярките представители на американската анархистка традиция. Той поддържа идеите за естествените права и пазарна икономика.

Американска традиция[редактиране | edit source]

Друга форма на анархо-индивидуализма застъпват „Бостънските анархисти“,[35] американски индивидуалисти, които поддържат идеята за частна собственост, разменима на свободния пазар.[38] Те отстояват свободата и собствеността на частните организации[39] и се застъпват за съхранение на системата на наемен труд.[40] Фактът, че едни хора наемат други, експлоатират чуждия труд, за тях не е проблем, макар че те искат:

„Всичко естествено необходимо за производството на богатства да бъде достъпно за всички при равни условия и че монополът, явяващ се в резултат на специални привилегии, трябва да бъде отменен от законите.“.[41]

Те вярват, че държавно-монополният капитализъм (определен като спонсориран от държавата монопол)[42] възпрепятства пълноценното възнаграждение на труда.

Трябва да се отбележи, че даже сред американските индивидуалисти от 19 век, няма единна доктрина, доколкото те не са съгласни един с друг по различни проблеми, включително правото на интелектуална собственост и правото на собственост върху земята.[43] Основната разлика се появява по-късно през 19 век, когато Бенджамин Тъкър и редица други изоставят концепцията за естественото право и преминават в духа на егоистичната философия на Щирнер.[44] Някои „Бостънски анархисти“ като Тъкър, се идентифицират като „социалисти“ — термин, който по това време има широко и донякъде неопределено значение, и под който тогава се подразбира привързаност към идеята за решаване на „работническите проблеми“ посредством радикални икономически реформи.[45]

С началото на 20 век, популярността на индивидуалистическия анархизъм спада,[46] въпреки, че по-късно тези идеи са преосмислени и преработени от Мърей Ротбард и анархо-капиталистите в средата на столетието, в потока на по-широкото либертарианско движение.[47]

Мютюализъм[редактиране | edit source]

Мютюализмъв води началото си през 18 век от английското и френското работнически движения — още преди да са приели анархистка форма (което е свързано с трудовете на Пиер-Жозеф Прудон във Франция и на други теоретици — в Съединените щати).[48] Идеите на Прудон са въведени от Шарл Дана,[49] и анархо-индивидуалистите в Съединените Щати, включително Бенджамин Тъкър и Уилям Грийни.[50]

Мютюалистският анархизъм се базира на взаимност, свобода на сдружаване, доброволен договор, федерализъм, както и на парична реформа. Съгласно Грийни, в мютюалистската система, всеки работещ ще получава „справедливо и честно заплащане за работата си; услуги, еквивалентни по стойност, явяващи се размяна на услуги, еквивалентни по стойност, без печалба или отстъпка“.[51]

Ретроспективно, мютюализмът понякога се характеризира като икономически индивидуализъм,[52] но също така — и като идеологически посредник между индивидуализма и колективистичните форми на анархизма.[53]

В едно от произведенията на писателя-фантаст Хари Харисън, сравнително доброжелателно, но с известна доза хумор се описва „режим“ на победилия мютюализъм.

Социален анархизъм[редактиране | edit source]

Социалният анархизъм е една от двете основни категории на анархизма, заедно с индивидуалистическия анархизъм. Понятието социален анархизъм обикновено се използва, за да идентифицира комунитаристките форми на анархизма, които подчертават сътрудничеството, кооперацията и взаимопомощта, при отричане на частната собственост върху средствата за производство и на капиталистическите отношения. Социалният анархизъм включва анархо-колективизма, анархо-комунизма, либертарния социализъм, анархо-синдикализма, социалната екология и, отчасти, мютюализма.

Колективистки анархизъм[редактиране | edit source]

Анархо-комунистът Пьотр Кропоткин (1842—1921), теоретик на комунистическия анархизъм.

Колективистският анархизъм, също така наричан „революционен социализъм“,[54] е революционна форма на анархизма, обикновено свързвана с имената на Михаил Бакунин и Йохан Мост.[55] За разлика от мютюалистите, колективистските анархисти са застъпват против всички форми на частна собственост върху средствата за производства, считайки, че тази собственост трябва да бъде колективизирана. Съгласно концепциите на анархо-колективистите, това може да стане само по пътя на революция, която ще започне с актове на насилие от страна на неголеми групи революционери („пропаганда на действията“), което би трябвало да революционизира работническите маси, които да колективизират средствата за производство.[56] Въпреки това, в този случай, колективизацията не следва да се прилага за разпределение на доходите, доколкото на работниците трябва да се изплаща заработена заплата в съответствие с положеното за работа време. Това положение по-късно е разкритикувано от анархо-комунистите, тъй като според тях такава система „поддържа системата на наемен труд“.[57]

Анархо-комунизъм[редактиране | edit source]

С понятието анархо-комунизъм се обозначава комунистическо общество, в което не присъстват централизиращи институции. Като заместник на държавата и капитализма той предлага хоризонтална мрежа от доброволни сдружения, работнически съвети и обществени блага, които всеки би могъл да използва за по-добър живот.

Анархо-синдикализъм[редактиране | edit source]

Традиционното анархо-синдикалистско знаме.

Анархо-синдикализмът е политическо движение от края на 19 век и началото на 20 век, възникнало под влияние на анархизма и теоретично обосновано от Жорж Сорел. Това е клон на анархизма, който се фокусира върху работническото движение. Стреми се към обобществяване на кооперации (синдикати) посредством директни действия (стачка, генерална стачка, бойкот, саботаж, революция). Практически действия за осъществяване на анархо-синдикализъм има във Франция и Испания.

Анархизъм без прилагателни[редактиране | edit source]

Посткласически анархизъм[редактиране | edit source]

Анархо-капитализъм[редактиране | edit source]

Мърей Ротбард (1926—1995), основоположник на анархо-капитализма, който утвърждава, че „капитализмът е най-пълното изражение на анархизма, а анархизмът е най-пълното изражение на капитализма“.[58]
Жълто-черно знаме — най-често използваното от анархо-капиталистите.

Анархо-капитализмът е политическа философия, която се застъпва за елиминирането на държавата, както и държавните институции, които се издържат чрез бюджетни средства, но за създаването на частни и конкуретни агенции, създадени на доброволчески принцип, които да изпълняват ролята на съдилища, полиция и прочее. Без бюджетната подкрепа едни такива пари ще идват частно и конкуретно от свободния пазар. При което личните и икономически активности ще се регулират от естественото право на пазара, както и частното право, но не чрез политики. При което престъпления без жертви (продажба на наркотици, проституция, трафик и други), както и престъпления против държавата няма да се преследват.

Анархо-феминизъм[редактиране | edit source]

Черно-пурпурното знаме на анархо-феминистите.

Анархо-феинизмът разглежда патриархата като едно от проявленията на йерархията и затова като главен проблем на обществото. Анархо-феминистите вярват, че борбата против патриархата е най-важната съставна част на класовата борба и борбата на анархистите против държавата и капитализма.

Зелен анархизъм[редактиране | edit source]

Черно-зеленото знаме на зеления анархизъм.


Анархизмът в България[редактиране | edit source]

За начало на организираните анархистки прояви у нас [59] се счита сиромахомилството на Спиро Гулабчев, макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за богомилството. Христо Ботев има приятели (например Сергей Нечаев) сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например Миле Попйорданов) вземат дейно участие в народните борби срещу турската власт след Освобождението.

През април 1907 г. е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани.

Времето от края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерацията на анархистите–комунисти в България (ФАКБ).

Около и след преврата, анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с комунистите.

След 9 септември 1944 г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на 1946 властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до 1989 г.

През 1990 г. ФАКБ е възстановена под името Федерация на анархистите в България (ФАБ) [60]. Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група „АнархоСъпротива“ [61]. Някои от тези нови организации, развиват дейност и до момента.

Преса[редактиране | edit source]

Видни анархисти[редактиране | edit source]

В България[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Анархогрупата от Шумен. Символите на анархистите. // Посетен на 21 май 2009.
  2. ((en)) Anarchism. The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 2005, p. 31
  3. Неттлау М. Очерци по история на анархическите идеи и статии по разни въпроси — Детройт: Издателство: Профсоюз г. на Детройт, 1951. стр. 40
  4. ((en)) Peter Kropotkin, "Anarchism", Encyclopædia Britannica 1910
  5. ((en)) Murray Rothbard. "Concepts of the role of intellectuals in social change toward laissez faire" (PDF)
  6. ((en)) Peter Kropotkin, "Anarchism", Encyclopædia Britannica 1910
  7. ((en)) Cynics в Internet Encyclopedia of Philosophy от Julie Piering
  8. ((en)) "[Anarchism]", Encarta Online Encyclopedia 2006 (UK version)
  9. ((en)) "Anarchism", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото — Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от ББС с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.
  10. ((en)) "Anarchism", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото — Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от ББС с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.
  11. ((en)) Sheehan, Sean. Anarchism, London: Reaktion Books Ltd., 2004. p. 85
  12. ((en)) "Anarchism", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото — Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от ББС с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.
  13. ((en)) "Mark Philip, William Godwin", Stanford Encyclopedia of Philosophy
  14. ((en)) Daniel Guerin, Anarchism: From Theory to Practice (New York: Monthly Review Press, 1970).
  15. Пьотър Кропоткин. Избори, правителство и революция. // Посетен на 21 май 2008.
  16. „Анархизъм и анархосиндикализъм“ от Иван Дръндов, посетено на 6 май 2008 г.
  17. ((ru)) Кропоткин. Хляб и свобода. // Анархизм неизбежно ведет к коммунизму, а коммунизм — к анархизму, причем и тот и другой представляют собой не что иное, как выражение одного и того же стремления, преобладающего в современных обществах — стремления к равенству
  18. Ward, Colin. Anarchism: A Very Short Introduction. Oxford University Press, 2004, p. 2
  19. Heywood, Andrew, Key Concepts in Politics, Palgrave, ISBN 0-312-23381-7, 2000, p. 46
  20. Freeden, Michael. Ideologies and Political Theory: A Conceptual Approach. Oxford University Press. ISBN 0-19-829414-X. pp. 314
  21. Johnson, Ellwood. The Goodly Word: The Puritan Influence in America Literature, Clements Publishing, 2005, p. 138.; Encyclopaedia of the Social Sciences, edited by Edwin Robert Anderson Seligman, Alvin Saunders Johnson, 1937, p. 12.
  22. Brooks, Frank H. 1994. The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty (1881—1908). Transaction Publishers. p. xi
  23. Gerard Radnitzky, Hardy Bouillon. Libertarians and Liberalism. Avebury, 1996. p. 49
  24. Edward Craig. Rutledge Encyclopedia of Philosophy. Taylor & Francis, 1998. p. 248.
  25. Goodway, David. Anarchist Seeds Beneath the Snow. Liverpool University Press, 2006, page 99
  26. Ibid.
  27. Курчинский М. А. Апостол эгоизма: Макс Штирнер и его философия анархии. Критический очерк. — М.: Издательство ЛКИ, 2007
  28. Штирнер М. Единственный и его собственность. - Харьков: Основа, 1994. С. 176-177
  29. „Което е в моята власт, това е моя собственост. Когато се утвърдя като собственик, аз съм собственик на вещта, ако тя изчезне от мен — без значение по силата на какво, например, по силата на моето признание на правото на друг над тази вещ, то собствеността изчезва. По този начин, понятията за собственост и владение съвпадат. Не намиращо се извън моята власт право ме узаконява, а единствено моята власт: веднага след като тя изчезне — изчезва и вещта ми. Когато римляните губят власт над германците, Римската империя преминава във владение на германците, и би било комично да се настоява, че римляните остават истинските собственици на своята империя. Който успее да овладее вещ и да утвърди владението ѝ, на него тя принадлежи дотогава, докато не я отнемат от него; така стои и въпроса със свободата: свободата принадлежи на този, който умее да я вземе.“. (Там же. С. 239—240)
  30. Там же. С. 167
  31. Moggach, Douglas. The New Hegelians. Cambridge University Press, 2006 p. 190
  32. «Max Stirner». Stanford Encyclopedia of Philosophy
  33. Levy, Carl. «Anarchism.» Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007
  34. Эврич П. Русские анархисты. 1905—1917. — М.: ЗАО Центрполиграф, 2006.
  35. а б Levy, Carl. «Anarchism.»
  36. Эврич П. Русские анархисты. 1905—1917.
  37. Christopher Gray, Leaving the Twentieth Century, p. 88.
  38. „Анархизъм — дума без смисъл, ако не включва свободата на човек да се разпорежда със своите стоки, или всичко, което му дават стоките чрез размяна на свободния пазар — тоест, частната собственост. Който и да отрича частната собственост, за анархистите тя е необходима.“.(«Anarchism and Property» by Benjamin Tucker in The New Freewoman, 15 November 1913)
  39. Tucker, Benjamin (1893). Instead of a Book.
  40. Tucker, Benjamin. «Labor and Its Pay», from Individual Liberty: Selections from the Writings of Benjamin T. Tucker.
  41. Madison, Charles A. "Anarchism in the United States." Journal of the History of Ideas, Vol 6, No 1, January 1945, p. 53.
  42. Schwartzman, Jack. «Ingalls, Hanson, and Tucker: Nineteenth-Century American Anarchists.» American Journal of Economics and Sociology, Vol. 62, No. 5 (November, 2003). p. 325
  43. Spooner, Lysander. The Law of Intellectual Property/; Watner, Carl (1977). Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty PDF (868 KB). Journal of Libertarian Studies, Vol. 1, No. 4, p. 308; Watner, Carl. «Spooner Vs. Liberty» PDF (1.20 MB) in The Libertarian Forum. March 1975. Volume VII, No 3. ISSN 0047-4517. pp. 5-6.
  44. Watner, Carl (1977). Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty PDF (868 KB). Journal of Libertarian Studies, Vol. 1, No. 4, p. 308
  45. Brooks, Frank H. 1994. The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty (1881—1908). Transaction Publishers. p. 75.
  46. Avrich, Paul. 2006. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America. AK Press. p. 6
  47. Levy, Carl. «Anarchism.»; Miller, David. «Anarchism.» The Blackwell Encyclopaedia of Political Thought 1987. p. 11
  48. Шубин А. В. Социализм. «Золотой век» теории. С. 55-83.
  49. Dana, Charles A. Proudhon and his «Bank of the People» (1848).
  50. Tucker, Benjamin R., «On Picket Duty», Liberty (Not the Daughter but the Mother of Order) (1881—1908); 5 January 1889; 6, 10; APS Online pg. 1
  51. «Communism versus Mutualism», Socialistic, Communistic, Mutualistic and Financial Fragments. (Boston: Lee & Shepard, 1875) William Batchelder Greene.
  52. Carson, Kevin A. Studies in Mutualist Political Economy Preface.
  53. Avrich, Paul. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America, Princeton University Press 1996 ISBN 0-691-04494-5, p.6.; Blackwell Encyclopaedia of Political Thought, Blackwell Publishing 1991 ISBN 0-631-17944-5, p.11.
  54. Morris, Brian. Bakunin: The Philosophy of Freedom. Black Rose Books Ltd., 1993. p. 76; Rae, John. Contemporary Socialism. C. Scribner’s sons, 1901, Original from Harvard University. p. 261
  55. Пирумова Н. М. Социальная доктрина М. А. Бакунина. — М.: Наука, 1990.; Avrich, Paul. 2006. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America. AK Press. p. 5; Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54
  56. Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54
  57. Кропоткин П. А. Хлеб и воля // Хлеб и воля. современная наука и анархия. С. 76
  58. Exclusive Interview With Murray Rothbard The New Banner: A Fortnightly Libertarian Journal. 25 February 1972.
  59. Кратка история на анархизма в България
  60. Анархисткото движение в България след 1989 година
  61. История на „АнархоСъпротива“
  62. Излезе от печат „изгубената“ биография на Христо Ботев. // Посетен на 17 септември 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на анархия

Български:

Английски: