Анархизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Символът на анархизма

Анархизмът (от гр. αναρχία, "без управници", "безвластие") е понятие, описващо политическа позиция философии и обществено движение, което се бори за отстраняването на всички форми на йерархия, включително държавата. Думата „анархия“ реално означава общество на свободни личности без управление. Философско-анархистическата мисъл не се бори за хаос както в последно време масово се тълкува неправилно този термин— под термина „анархия“ се има предвид едно желано общество без държава. Анархия буквално се превежда като безвластие. Анархизмът има много школи, от които тук са представени само европейските, леви подразделения. Класическият анархизъм е индивидуализъм, развит близо век по-рано в САЩ. Той и неговите производни влизат в рязко противоречие със социалните течения в анархизма- анархо-комунизъм, синдикализъм, колективизъм по теми като капитализъм, колективизъм/комунизъм и религия.

Анархистите са пантеисти или атеисти, тоест гледат на нещата твърде реалистично, като отхвърлят всяка външна намеса под формата на политическа, църковна или медиина пропаганда.Залагат на свободата, равенството и солидарността. Основен символ е червено-черното знаме^[1]."За Свободата е пролята много кръв,и за това ние носиме траур.". По отношение на философския и политическия нихилизъм може да се каже че има изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) "няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика" ^[2]

[редактиране] Въпроси на анархизма

[редактиране] Средствата

Най-общо анархистите отричат гласуването на избори, като форма на легитимиране на държавната власт^[3]. Според по-умерените анархисти, гласуване може да има, но например само на референдуми. Смята се, че гласуването е един вид приемане и подчиняване на държавната власт. От друга страна анархистите смятат, че изборите не са удачен начин за изразяване на мнение или участие в политиката и предпочитат директните действия, независимо дали те се извършват с насилие или без.

За сравнително кратък период в историята сред анархистите теоретици се появява течение, пропагандиращо тероризма като средство за борба^[4]. Така с някои от своите действия анархистите са си създали славата на опасни и жестоки, тъй като действията им понякога включват бунтове, тероризъм, дори убийства и т.н. Българският анархизъм е свързан с убийства (на Никола Милев), атентати (срещу паметник на Сталин, донякъде атентатът срешу Борис III в "Света Неделя"), участие в партизански чети и въоръжени бунтове. В наши дни, повечето анархисти са по-умерени и смятат, че излизането на улицата с шествия и митинги е реално удачният вариант за изразяване на несъгласие.

Дефакто както у нас, така и в чужбина съществуват различни анрхистични организации, които обединяват анархистите в техните възгледи.

[редактиране] Капитализмът

Анархистите смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоативен, те не се бунтуват срещу средствата за производство или работата, но по-скоро срещу интересите на онези, които притежават икономическа власт и относително по-големи средства.

[редактиране] Глобализацията

Анархистите са силни противници на неолибералната глобализация, и особено на нейните икони и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг.

[редактиране] Комунизъм

Понятието комунизъм възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл. Впоследствие марксистите налагат думата комунизъм като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за анархо-комунизъм в смисъла на комунизъм, при който държавата в днешния й вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани погрешно комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права.

[редактиране] Пол

По отношение на пола анархистите се обявяват твърдо против сексизма. Считането на жените за по-малоценни от мъжете и преписването на една прецизно определена роля, дейност и поведение в обществото, на двата пола. Според анархистическата идеология сексизмът е инструмент за контрол сравним с фашизма, защото служи като гето на подчинените индивиди.

[редактиране] Раса

Анархизмът не признава расовото превъзходство.

[редактиране] Околна среда

Анархистите са често активисти по отношение на въпросите на околната среда.

[редактиране] Права на животните

Една сравнително нова кауза, зад която някои анархисти застават, е зачитането на правата на животните. Много от най-радикалните групи в това отношение, като Фронта за освобождение на животните (на английски Animal Liberation Front) се обявяват за анархисти или активисти близки по виждания до тях.

[редактиране] Религия

Традиционно анархистите са скептични по отношение на религията.

[редактиране] Анархизмът в България

За начало на организираните анархистки прояви у нас^[5] се счита сиромахомилството, макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за богомилството. Христо Ботев има приятели сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например Миле Попйорданов) вземат дейно участие в народните борби срещу турската власт след Освобождението.

През април 1907 г, е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархистически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Времето след края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерацията на анархистите–комунисти в България (ФАКБ).

Около и след преврата анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с комунистите.

След 9 септември 1944 ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на 1946 властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до 1989.

През 1990 ФАКБ е възстановена под името Федерация на анархистите в България(ФАБ)^[6]. Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група "АнархоСъпротива"^[7]. Някои от тези нови организации, развиват дейност и до момента.