Анархизъм

Символът на анархизма

Традиционен флаг на анархистите

Флаг на анархо-синдикализма и анархо-комунизма

Флаг на зелените анархисти

Анархизмът (от гр. αναρχία, "без управници", "безвластие") е политическа философия и обществено движение, което се бори за отстраняването на всички форми на йерархия, включително държавата. Думата „анархия“ реално означава общество на свободни личности без управление. Философско-анархистическата мисъл не се бори за хаос както в последно време масово се тълкува неправилно този термин— под термина „анархия“ се има предвид едно желано общество без държава. Анархия буквално се превежда като безвластие. Анархизмът има много школи, от които тук са представени само европейските, леви подразделения. Класическият анархизъм е индивидуализъм, развит близо век по-рано в САЩ. Той и неговите производни влизат в рязко противоречие със социалните течения в анархизма- анархо-комунизъм, синдикализъм, колективизъм по теми като капитализъм, колективизъм/комунизъм и религия.

Традиционно анархистите са атеисти, тоест отхвърлят всяка външна намеса под формата на политическа, църковна или медийна пропаганда.Залагат на свободата, равенството и солидарността. Основен символ е червено-черното знаме."За Свободата е пролята много кръв и затова ние носим траур.". По отношение на философския и политическия нихилизъм може да се каже че има изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) "няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика"

Произход

Виж още История на анархизма.

Първите анархистки идеи възникват в древногръцката и древнокитайската философия (макар че данни за някакъв протоанархизъм могат да се видят и в други страни по света, включително и Египет) Действително твърди се, че анархистични теми могат да бъдат открити още в творбите на таоистките мъдреци Лаодзи и Чжуанзи. При Чжуанзи можем да прочетем следното "Има нещо такова, като да оставиш човечеството на собствения му ход; никога не е имало нещо като управление на човечеството [с успех]" и "Дребният крадец отива в затвора. Големият бандит става управник на нация" и т.н. Към древногръцките протоанархисти традиционно са отнасяни софистите (Антифонт, Диоген Синопски и други) и циниците, както и техният съвременник Зенон от Китион, основателят на стоицизма; те също въвеждат подобни теми .

Все пак модерният анархизъм произтича от секуларната или религиозна мисъл на Просвещението, специфично аргументите на Жан-Жак Русо за централното място на свободата в морала . Макар, че в края на 19 век терминът "анархист" има изцяло позитивна конотация , все пак той за първи път влиза например в английски език през 1642 по време на Английската гражданска война като обиден термин, използван от роялистите за ругаене на онези, които причиняват безредици . По време на Френската революция се използва положително от някои, като Разгневените (Enragés) , особено в опозиция на якобинската централизация на власт, намирайки едно такова "революционно управление" за оксиморонно . В един такъв климат Уилям Годуин развива, това което мнозина смятат за модерен израз на анархистката философия, той "пръв формулира политическите и икономически концепции на анархизма, макар че не дава име на идеите, развити в неговата работа" (Пьотър Кропоткин) [ В същото време Голдуин приписва своите идеи на Едмънд Бърк.

Първи Пиер-Жозеф Прудон (френски либертарен теоретик и философ, и политик) се идентифицира като анархист, поради което е наричан основател на модерната анархистична теория. Пиер-Жозеф Прудон също така е имал свои последователи (например за разлика от Уилям Голдуин).

Въпроси на анархизма

Средствата

Най-общо анархистите отричат гласуването на избори, като форма на легитимиране на държавната власт . Според по-умерените анархисти, гласуване може да има, но например само на референдуми. Смята се, че гласуването е един вид приемане и подчиняване на държавната власт. От друга страна анархистите смятат, че изборите не са удачен начин за изразяване на мнение или участие в политиката и предпочитат директните действия, независимо дали те се извършват с насилие или без.

За сравнително кратък период в историята сред анархистите теоретици се появява течение, пропагандиращо тероризма като средство за борба. Така с някои от своите действия анархистите са си създали славата на опасни и жестоки, тъй като действията им понякога включват бунтове, тероризъм, дори убийства и т.н. Българският анархизъм е свързан с убийства (на Никола Милев, Александър Греков), атентати (срещу паметник на Сталин), участие в партизански чети и въоръжени бунтове. Понастоящем основното средство , което се прилага в практиката на движението е просвещението в духа на колективизма.

Както у нас, така и в чужбина съществуват различни анрхистични организации, които обединяват анархистите в техните възгледи.

Капитализмът

Анархистите смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоативен, те не се бунтуват срещу средствата за производство или работата, но по-скоро срещу интересите на онези, които притежават икономическа власт и относително по-големи средства.

Глобализацията

Анархистите са силни противници на неолибералната глобализация, и особено на нейните икони и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг.

Социализъм и Комунизъм

Понятието комунизъм възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл. Впоследствие марксистите налагат думата комунизъм като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за анархо-комунизъм в смисъла на комунизъм, при който държавата в днешния ѝ вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани умишлено комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права."Свобода без социализъм е привилегия и неправда,социализъм без свобода е робство и варварщина." Така Михаил Бакунин финализира "диалога" с марксистите по въпроса.

Пол

По отношение на пола анархистите се обявяват твърдо против сексизма. Считането на жените за по-малоценни от мъжете или обратното и преписването на една прецизно определена роля, дейност и поведение в обществото, на двата пола. Според анархистическата идеология сексизмът е инструмент за контрол сравним с фашизма, защото служи като гето на подчинените индивиди.

Раса

Анархизмът не признава расовото превъзходство.

Околна среда

Анархистите са често активисти по отношение на въпросите на околната среда.

Права на животните

Една сравнително нова кауза, зад която някои анархисти застават, е зачитането на правата на животните. Много от най-радикалните групи в това отношение, като Фронта за освобождение на животните (на английски Animal Liberation Front) се обявяват за анархисти или активисти близки по виждания до тях.

Религия

Традиционно анархистите са скептични по отношение на религията.

Власт

Анархистическта теория и практика имат крайно негативно отношение към авторитета и свързаните с него социални деформации.

=== Община ===Общината е главното поле за пряко действие. Анархистите се борят за свободни,самоуправляващи се общини по местоживеене или месторабота, където решенията се приемат от общо събрание с консенсус. Могат да бъдат провеждани избори, но не за личности, а за идеи. Избира се съвет (виж Първи Интернационал) с координиращи функции. Общината възлага за изпълнение на общото събрание императивен мандат. Несъгласните с него не са длъжни да участват в изпълнението, но са длъжни да не го възпрепятстват. Насилието е чуждо на общината, защото "няма по-уродлива гледка на света от насилствената община" (Живата Етика). Свободни общини е имало винаги навсякъде по света - средновековния Новгород, у нас - богомилските поселища, в Близкия Изток - еврейските кибуци. В Северна Америка коренното население, индианците, са живеели в самоуправляващи се общности. Други примери са Барселона от 1933 до 1939 г. и Гулай поле до 1921 г. Анархията не е утопия, а идеал.

Гражданство

Анархистът не е нечий поданик,човешки ресурс или електорат. Той не е патриот, а космополит.

Идеалът

За него анархистите не рядко са се жертвали и никога не са се впечатлявали особено от личността,която временно го олицетворява.

Анархизмът в България

За начало на организираните анархистки прояви у нас се счита сиромахомилството на Спиро Гулабчев, макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за богомилството. Христо Ботев има приятели (вж Сергей Нечаев) сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например Миле Попйорданов) вземат дейно участие в народните борби срещу турската власт след Освобождението.

През април 1907 е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархистически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани.

Времето след края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 на Федерацията на анархистите–комунисти в България (ФАКБ).

Около и след преврата анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с комунистите.

След 9 септември 1944 ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на 1946 властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до 1989.

През 1990 ФАКБ е възстановена под името Федерация на анархистите в България (ФАБ) . Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група "АнархоСъпротива" . Някои от тези нови организации, развиват дейност и до момента.

Видни анархисти

• Михаил Бакунин (1814–1876)
• Пьотр Кропоткин (1842–1921)
• Макс Щирнер (1806–1856) *
• Пиер-Жозеф Прудон (1809-1865)
• Нестор Иванович /батько/ Махно (1888-1934)
• Елизе Реклю (1830-1905)
• Себастиан Фор (1858 - 1942)

В България

• Христо Ботев (1848-1876) - първият български революционер, осъзнато близък с идеите на анархизма и с изтъкнатите анархисти на своето време.
• Гоце Делчев (1872-1903)
• Михаил Герджиков (1877-1947)
• Васил Икономов (1898-1925)
• Георги Шейтанов (1896-1925)
• Христо Колев Йорданов - Големия (1911-1995) - почетен главен редактор на в. "Свободна мисъл"

Виж също

• Анархо-комунизъм
• Анархо-синдикализъм
• Комунизъм
• Либертарианство
• Толстоизъм
• Сако и Ванцети
• РКАС
• Ноам Чомски
• Джиду Кришнамурти
• Солунски атентати

Външни препратки

• Български анархистки портал
• Индимедия - България
• Автономна безвластническа група "АнархоСъпротива"
• Какво прави Анархизма актуален? (Из интервю на Луи Декауес с Даниел Герен за списание “Тиера и либертад”)
• Анархизъм или революционното движение на 21-ви век
• ((en)) "An Anarchist FAQ" version 11.4