Анархокапитализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жълто-черно знаме, прието за символ на анархокапитализма. Черното е взето от традиционния флаг на анархистите, а жълтото символизира златото - обичайна обменна стока на свободните, нерегулирани пазари.[1]

Анархокапитализмът, известен още като пазарен анархизъм[2], е политическа философия, която се застъпва за елиминирането на държавата, за суверенитет на личността, частна собственост и свободен пазар.

Анархокапиталистите смятат, че при липсата на държавни закони, с помощта на свободния пазар ще се развие по-добро общество, наричано "доброволно общество".[3][4] В анархокапиталистическото общество силите на реда, съдилищата, както и всички други институции, се управляват с частно финансиране и на конкурентен принцип, а не централизирано чрез принудително данъчно облагане. Парите, заедно с всички други стоки и услуги, се предлагат от частни конкурентни финансови институции в условията на свободен пазар. Личните и стопански дейности в рамките на анархокапитализма се регулират от организации за разрешаване на спорове при доброволно участие, с доброволно договорени правила и закони, а не чрез наказания, репресия и политически монопол.[5]

Различни теоретици са възприемали правни теории, подобни на анархокапитализъм. Терминът за пръв път се използва от Мъри Ротбард, който в средата на 20-ти век синтезира елементи от австрийската икономическа школа, класическия либерализъм, и от идеите на американските анархисти-индивидуалисти от 19 век Лизандър Спунър и Бенджамин Тъкър (отричайки, обаче, тяхната трудова теория за стойността и нейните следствия).[6] Анархокапиталистическото общество според Ротбард ще следва взаимно уговорен "правен кодекс, който ще бъде общоприет, и който съдилищата ще се задължават да следват."[7] Този пакт ще признава суверенитета на индивида и принципа за недопускане на агресия.

Според Ротбард, няма такава стока или услуга, за чието производство или предоставяне да е необходима държава; не съществува данък, който е "неутрален" към пазара; свободният пазар е абсолютно несъвместим с наличието на държава.

Философия[редактиране | edit source]

Етика[редактиране | edit source]

Анархокапиталистите се застъпват за общество, основано върху доброволната търговия с частна собственост и услуги (тоест върху всички човешки отношения, които не са причинени от заплахи или насилие, включително размяна на пари, потребителски стоки, земя и средства за производство), за да се сведат конфликтите до минимум, като в същото време се увеличи максимално личната свобода и благоденствие. В същото време, те признават благотворителността и колективното стопанство като част от същата етика на доброволното общество.[8] Въпреки че анархокапиталистите са известни с това, че отстояват правото на частна собственост (индивидуална или съвместна), някои от тях смятат, че недържавна обществена или комунална собственост може да съществува в едно анархокапиталистическо общество.[9] За тях е важно единствено тази собственост да бъде придобивана и прехвърляна без държавна принуда. Анархокапиталистите смятат, че единственият справедлив и икономически най-полезен начин да се придобие собственост е чрез доброволна търговия, дарение или труд, а не чрез агресия или измама.[10]

Анархокапиталистите виждат свободния пазарен капитализъм като основа за едно свободно и проспериращо общество. Според Мъри Ротбард разликата между свободния пазарен капитализъм и "държавния капитализъм" се състои в това, че първият е "мирна, доброволна размяна", а вторият - тайно партньорство между бизнеса и правителството, което използва принуда, за да руши устоите на свободния пазар.[11] (Ротбард е смятан за създател на термина "анархокапитализъм") .[12][13] "Капитализъм" в смисъла, в който анархокапиталистите използват термина, не трябва да се бърка с държавен монополен капитализъм, с "шуробаджанашки" капитализъм, с корпоративизъм или със съвременните смесени икономики, където пазарните стимули и демотивиращи фактори могат да бъдат повлияни от действията на държавата.[14] Следователно анархокапиталистите отхвърлят държавата, смятайки я за агресивен субект, който краде собственост (чрез данъци и отчуждаване), инициира агресия, притежава монопол върху използването на сила, употребява правомощията си, за да благоприятства едни юридически и физически лица за сметка на други, създава монополи, ограничава търговията и ограничава личните свободи чрез закони срещу наркотиците, задължително образование, военна повинност, закони за храната, морала и други подобни.

Много анархисти разглеждат капитализма като система, която според тях е авторитарна и йерархична по своята същност, и подкрепят отчуждаването на частната собственост.[15] Съществува значително напрежение между тези леви анархисти и анархокапиталистите, като първите обикновено отхвърлят анархокапитализма като форма на анархизма и считат, че "анархокапитализъм" е оксиморон[16][17][18], а вторите твърдят, че такова отчуждаване е контрапродуктивно и ще изисква наличието на държава.[5] На диаграмата на Нолан, анархокапиталистите се намират в крайния горен връх, тъй като те отхвърлят държавната намеса както в стопанската, така и в личната сфера.[19]

Анархокапиталистите твърдят, че държавата е инициатор на агресия, защото използва сила срещу хора, които не са откраднали частна собственост, не са повредили чужда собственост, не са нападнали никого и не са извършили измама. Много от тях твърдят също, че монополите често са корумпирани и неефективни. Според анархиста-теоретик Мъри Ротбард, всички държавни услуги, включително и полицейската защита, са неефективни, защото им липсва пазарно ориентиран механизъм на ценообразуване, регулиран от доброволните решения на потребители, които закупуват услуги, изпълняващи техните приоритетни нужди, както и на инвеститори, които търсят най-печелившите предприятия, в които да инвестират.[20] Много анархисти твърдят също, че частните агенции за защита и частните съдилища ще трябва да имат добра репутация, за да останат на пазара. Освен това, Линда и Морис Танхил твърдят, че никакъв монопол, основан на принуда и сила, не би могъл да възникне на един наистина свободен пазар[21], както и че държавата не позволява на гражданите си да се откажат от нейните услуги и да изберат компетентни частни агенции за защита.

Ротбард основава своята философия на естественото право и предлага икономически обяснения, според които анархокапитализъмът е за предпочитане по прагматични причини. Дейвид Фридман заявява, че не е теоретик на абсолютните права, но също така "не е утилитарист", обаче вярва, че "утилитарните аргументи обикновено са най-добрият начин да се защитят либертарианските възгледи".[22] Питър Лийсън твърди, че "идеята за анархия черпи своята сила от емпирични доказателства, а не от теории."[23] Ханс-Херман Хопе, от своя страна, използва "аргументационна етика" като основание за неговия "анархизъм с частна собственост"[24], което е по-близко до подхода на Ротбард.

Определям анархистичното общество като общество, където няма законова възможност за принудителна агресия срещу личността или имуществото на който и да било индивид. Анархистите се противопоставят на държавата, защото самото ѝ съществуване представлява такава агресия, а именно отнемането на частна собственост чрез данъчно облагане, принудителното изключване от нейната територия на други доставчици на услугата сигурност и отбрана, и всички останали грабежи и принуди, които са изградени върху тези два типа посегателства върху правата на личността.

Мъри Ротбард в Общество и държава

Анархокапитализмът, формулиран от Ротбард и други, се придържа категорично към централната либертарианска аксиома за ненападение:

[...] Основната аксиома на либертарианската политическа теория твърди, че всеки човек е собственик на себе си, като притежава абсолютна юрисдикция над собственото си тяло. В действителност, това означава, че никой не може справедливо да нападне личността на друг. От това следва, че всеки човек е справедливо да притежава всеки безстопанствен ресурс, който присвои, като "смеси труда си" с него. От тези две аксиоми - собственост върху себе си и първоначално придобиване на собственост - произтича основанието за цялата система на правата на собственост в едно свободно пазарно общество. Тази система установява правото на всеки човек върху собствената му личност, правото на дарение и завещание (и, същевременно, правото да получи завещание или наследство), както и правото на договорен обмен на собственост.[25]

Защитата на принципа на себепритежанието у Ротбард произтича от това, че според него всички други алтернативи са оборими - а именно, нито една група хора не може да притежава друга група хора, както и никой не може да има само частична собственост върху своята личност. Ротбард отхвърля тези две възможности, тъй като от тях не може да се изведе универсална етика, т.е. справедлив природен закон, който да може да управлява всички хора, независимо от мястото и времето. Единствената алтернатива, която остава според Ротбард, е себепритежанието, което той вярва, че е едновременно аксиоматично и универсално.[26]

Като цяло може да се каже, че аксиомата за ненападение е забрана за иницииране на сила или заплаха за използване на сила срещу лица (т.е. директно насилие, нападение, убийство) или срещу собственост (т.е. измама, взлом, кражба, данъчно облагане). Инициирането на сила обикновено се нарича агресия или принуда. Разликата между анархокапиталистите и другите либертарианци до голяма степен се състои в степента, в която те възприемат тази аксиома. Либертарианците-минархисти биха запазили държавата в по-малка и не толкова инвазивна форма, запазвайки най-малкото обществена полиция, съдилища и военни сили. Някои са склонни да приемат и допълнителни правителствени институции и програми. Анархокапиталистите, обратно, отхвърлят всякакво ниво на държавна намеса, определяйки държавата като принудителен монопол и като единственото юридическо лице в човешкото общество, което получава своите доходи от законна агресия, и следователно като лице, което по своята същност нарушава централната аксиома на либертарианството.[26]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Rothbard, Murray, The Betrayal of the American Right (2007): 188
  2. Roderick T. Long, Tibor R. Machan, Anarchism/minarchism: is a government part of a free country?, Ashgate Publishing, Ltd., 2008, Preface, ISBN 978-0-7546-6066-8, ISBN 978-0-7546-6066-8
  3. Morris, Andrew. Anarcho-capitalism. // The Encyclopedia of Libertarianism. Thousand Oaks, CA, SAGE; Cato Institute, 2008. ISBN 978-1-4129-6580-4. OCLC 750831024. с. 13–4.
  4. Edward Stringham, Anarchy and the law: the political economy of choice, p 51
  5. а б "Review of Kosanke's Instead of Politics – Don Stacy" Libertarian Papers VOL. 3, ART. NO. 3 (2011)
  6. "A student and disciple of the Austrian economist Ludwig von Mises, Rothbard combined the laissez-faire economics of his teacher with the absolutist views of human rights and rejection of the state he had absorbed from studying the individualist American anarchists of the 19th century such as Lysander Spooner and Benjamin Tucker." Blackwell Encyclopaedia of Political Thought, 1987, ISBN 978-0-631-17944-3, p. 290
  7. Rothbard, Murray. For A New Liberty. The Public Sector, III: Police, Law, and the Courts
  8. Hess, Karl. The Death of Politics. Interview in Playboy Magazine, March 1969
  9. Holcombe, Randall G., Common Property in Anarcho-Capitalism, Journal of Libertarian Studies, Volume 19, No. 2 (Spring 2005):3–29.
  10. Avrich, Paul. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America, Abridged Paperback Edition (1996), p. 282
  11. Rothbard, Murray N., A Future of Peace and Capitalism; Murray N. Rothbard, Left and Right: The Prospects for Liberty.
  12. Roberta Modugno Crocetta, Murray Rothbard's anarcho-capitalism in the contemporary debate. A critical defense, Ludwig Von Mises Institute.
  13. Michael Oliver, "Exclusive Interview With Murray Rothbard", оригинална публикация в The New Banner: A Fortnightly Libertarian Journal, 25 February 1972. За по-ранна публикувана употреба на термина "анархокапитализъм" от Ротбард, вж. "Know Your Rights" WIN: Peace and Freedom through Nonviolent Action, Volume 7, No. 4, 1 March 1971, 6–10.
  14. Adams, Ian. Political Ideology Today. Manchester University Press 2001. p. 33
  15. Прудон, Пиер-Жозеф (1840). Какво е собствеността?
  16. Weick, David. Anarchist Justice. pp. 223–224
  17. Sabatini, Peter. Libertarianism: Bogus Anarchy.
  18. Кропоткин, П. А.. Анархия.
  19. Q8. What is the Nolan Chart?. // nolanchart.com. Посетен на 15.3.2014.
  20. Rothbard, Murray. Power and Market: Defense services on the Free Market. с. 1051. It is all the more curious, incidentally, that while laissez-faireists should by the logic of their position, be ardent believers in a single, unified world government, so that no one will live in a state of "anarchy" in relation to anyone else, they almost never are.
  21. Linda & Morris Tannehill. The Market for Liberty, p. 81.
  22. Friedman, David D. The Machinery of Freedom. Chapter 42
  23. Leeson, Peter. "Anarchy Unbound; Or, Why Self-Governance Works Better Than You Think." Cato Institute, 6 август 2007. Cato-Unbound.org
  24. Hans-Hermann Hoppe "Argumentation Ethics". Посетен на 23.3.2014.
  25. Rothbard, Murray N. (1982) "Law, Property Rights, and Air Pollution" Cato Journal 2, No. 1 (Spring 1982): pp. 55–99. Посетен на 4.4.2014
  26. а б Rothbard, Murray N. (1982) The Ethics of Liberty Humanities Press ISBN 978-0-8147-7506-6 p. 162. Посетен на 5.4.2014.