Анархо-синдикализъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анархо-синдикализмът е политическо движение от края на 19 век и началото на 20 век, възникнало под влияние на анархизма и теоретично обосновано от Жорж Сорел. Това е клон на анархизма, който се фокусира върху работническото движение. [1] Стреми се към обобществяване на кооперации (синдикати) посредством директни действия (стачка, генерална стачка, бойкот, саботаж, революция).[2] Практически действия за осъществяване на анархо-синдикализъм има във Франция и Испания.[3]
[редактиране] Източници
- ↑ Georges Sorel в Stuart Isaacs & Chris Sparks, Political Theorists in Context (Routledge, 2004), p. 248. ISBN 0-415-20126-8
- ↑ „Средствата за постигане на минималните и максимални цели на революционния синдикализъм са ежедневните социални борби, генералната стачка и като крайно решение, ако държавата и капитала го наложат – социалната революция!“ ((bg)) „За хората на труда“ (частичен превод на Амиенската харта). // 1 май 2010. Посетен на 20 юли 2010.
- ↑ ((bg)) Иван Дръндов. Анархизъм и анархосиндикализъм. // Посетен на 20 юли 2010.
[редактиране] Външни препратки
- ((bg)) Иван Дръндов. Анархизъм и анархосиндикализъм. // Посетен на 20 юли 2010.
- ((bg)) Пиер Банс и Етиен Дешан. Що е анархо-синдикализъм. // Посетен на 20 юли 2010.
