Анастасия Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анастасия Димитрова
българска учителка
Родена: 12 май 1815 г.(1815-05-12)
Плевен, Османска империя
Починала: 1894
Йерусалим, Османска империя

Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Родена в Плевен. Дете на бедни родители, майката е прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Отначало учи при своята благодетелка, майката на епископа. По-късно (1836-1839) продължава образованието си в Калоферския девически манастир. Обучава се не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков, Райно Попович, Брайко Генович, под чието ръководство изучава история, география, аритметика, граматика. През октомври 1839 г. открила в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се издържа от Агапий. Завършилите училището девойки ставали учителки или откривали нови взаимни училища в други градове в България.

Възпитаничките и усвояват и гръцки. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др., някои откриват училища в родните си градове - Свищов, Враца, Ловеч.

След като се омъжва, (1852 г.) Анастасия Димитрова напуска училището. Тя, както и бившата и ученичка Мита Гегова, преподава частно в дома си на около 10 девойчета. Посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си.

Докато някои от новосъздадените светски девически училища възникват по почин на гражданите или на отделни просветни дейци, във Враца и по други места ученичките на Анастасия Димитрова сами раздвижват и тласкат напред девическото образование. Такава енергична учителка и една от първите ревнителки на девическото образование във Враца и страната е Цвета (Кета) Кръстенякова. Други ученички на Анастасия Димитрова също откриват девически училища, сред тях: Парашкева Нейкова – в Ловеч, и Пелагия – в Свищов. През 1858 г. Сава Филаретов отваря първото девическо училище в София.

Твърде набожна, Анастасия Димитрова отива на поклонение в Йерусалим, където приема монашество под името Анна и скоро след това умира.