Анастасия Николаевна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анастасия Николаевна
руска княгиня и светица
Grand Duchess Anastasia Nikolaevna.jpg
Лични данни
Пълно име Анастасия Николаевна Романова
Роден 18 юни 1901
Петерхоф, Руска империя
Починал 17 юли 1918
Екатеринбург, Русия
Династия Романови
Баща Николай II
Майка Александра Фьодоровна

Герб на Анастасия Николаевна

Велика княгиня Анастасия Николаевна Романова (на руски - Анастасия Николаевна Романова) е дъщеря на императора на Русия Николай II Романов и императрица Александра Фьодоровна (тяхно четвърто дете).

Родена е в Петерхоф на 18 юни (5 юни по стар стил) 1901 година. По време на Първата световна война шие бинтове за войниците. През 1917 година заедно със семейството ѝ е поставена под арест. На 17 юли 1918 година е разстреляна в Екатеринбург. Заедно с родителите и, сестрите и брат и са обявени за новомъченици на Русия на юбилейния Архиерейски събор на Руската православна църква през август 2000 година. По-рано, през 1981 година, те били канонизирани от Руската православна църква зад граница.

По чудо спасена? [редактиране]

Съществува легенда, че княгиня Анастасия се е спасила от екзекуцията и напуснала страната. След 1920 година множество дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Но всичко това са лъжи. Истинската Анастасия е убита заедно със семейството си на 17 юли 1918 година, което доказват и откритите неотдавна останки, които след ДНК анализ са идентифицирани, от американци и руснаци, като Алексей Николаевич и 1 от сестрите му. Макар че американците продължават да твърдят, че Анастасия е тази, която е намерена в гроба заедно с Алексей, руснаците смятат, че намерената е Мария, която е по-голяма от Анастасия с 2 години.

Българската версия на спасението? [редактиране]

Има и българска версия на спасението на княгиня Анастасия и княз Алексей, под имената Елеонора Крюгер и Георги Жудин. Ето историята, разказана от Йорданка Трополова пред вестник „Български дипломатически преглед“:

„Статията е поместена през 1995 г. в бр. 28 на старозагорския вестник „Днес“ и разказва следното: През юли 1953 г. – тогава 16-годишен ученик – Петър Христов Петров от град Каварна, попада в болницата в Балчик и лежи в една стая с белогвардееца Петър Замяткин. Опасявайки се, че няма да оживее, руснакът му поверява странна история. Като подпоручик от ескадрона за охрана на царското семейство се ползвал с доверието на Николай II. Един ден бил повикан от царя и в присъствието на военния министър и духовно лице му била поверена отговорна тайна мисия – да изведе две от царските деца – Алексей и Анастасия, и да ги скрие в родното си село близо до Одеса, докато дойде специален пратеник да ги вземе, ако нещата „се оправят“. Дали му пари, злато и скъпоценности и той отвел децата, преоблечени като монахини. Но последвал разстрелът на царското семейство, пратеник така и не дошъл и тъй като било опасно да останат в Русия, решили да избягат с кораб, отплаващ от Одеса за Александрия. В последния момент на пристанището пристигнала червена кавалерия и започнала стрелба по пътниците на палубата (той предполагал, че целта била Анастасия). Куршумът прострелял кучето, което тя държала на гърдите си, а нея само ранил. След много митарстване – от Турция в Сърбия и оттам в България – пристигнали в София. Тук момчето се разболяло и го настанили в болница, където Замяткин се сближил със заможен пациент от Казанлък. Той предложил да настани бездомниците в къща на свои познати в село, близо до Казанлък (Замяткин обаче не споменал името на селото).“


През 2012 г. писателят Христо Караястоянов описва хипотетичното спасяване на Анастасия в България и животът й в българско село. Романът му "Името" печели и награда на Хеликон за 2012 г.

Външни препратки [редактиране]