Анастасия Николаевна
| Анастасия Николаевна | ||
|---|---|---|
| руска княгиня и светица | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Пълно име | Анастасия Николаевна Романова | |
| Роден | 18 юни 1901 | |
| Петерхоф, Руска империя | ||
| Починал | 17 юли 1918 | |
| Екатеринбург, Русия | ||
| Династия | Романови | |
| Баща | Николай II | |
| Майка | Александра Фьодоровна | |
|
|
||
Велика княгиня Анастасия Николаевна Романова (на руски - Анастасия Николаевна Романова) е дъщеря на императора на Русия Николай II Романов и императрица Александра Фьодоровна (тяхно четвърто дете).
Родена е в Петерхоф на 18 юни (5 юни по стар стил) 1901 година. По време на Първата световна война шие бинтове за войниците. През 1917 година заедно със семейството ѝ е поставена под арест. На 17 юли 1918 година е разстреляна в Екатеринбург. Заедно с родителите и, сестрите и брат и са обявени за новомъченици на Русия на юбилейния Архиерейски събор на Руската православна църква през август 2000 година. По-рано, през 1981 година, те били канонизирани от Руската православна църква зад граница.
По чудо спасена? [редактиране]
Съществува легенда, че княгиня Анастасия се е спасила от екзекуцията и напуснала страната. След 1920 година множество дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Но всичко това са лъжи. Истинската Анастасия е убита заедно със семейството си на 17 юли 1918 година, което доказват и откритите неотдавна останки, които след ДНК анализ са идентифицирани, от американци и руснаци, като Алексей Николаевич и 1 от сестрите му. Макар че американците продължават да твърдят, че Анастасия е тази, която е намерена в гроба заедно с Алексей, руснаците смятат, че намерената е Мария, която е по-голяма от Анастасия с 2 години.
Българската версия на спасението? [редактиране]
Има и българска версия на спасението на княгиня Анастасия и княз Алексей, под имената Елеонора Крюгер и Георги Жудин. Ето историята, разказана от Йорданка Трополова пред вестник „Български дипломатически преглед“:
„Статията е поместена през 1995 г. в бр. 28 на старозагорския вестник „Днес“ и разказва следното: През юли 1953 г. – тогава 16-годишен ученик – Петър Христов Петров от град Каварна, попада в болницата в Балчик и лежи в една стая с белогвардееца Петър Замяткин. Опасявайки се, че няма да оживее, руснакът му поверява странна история. Като подпоручик от ескадрона за охрана на царското семейство се ползвал с доверието на Николай II. Един ден бил повикан от царя и в присъствието на военния министър и духовно лице му била поверена отговорна тайна мисия – да изведе две от царските деца – Алексей и Анастасия, и да ги скрие в родното си село близо до Одеса, докато дойде специален пратеник да ги вземе, ако нещата „се оправят“. Дали му пари, злато и скъпоценности и той отвел децата, преоблечени като монахини. Но последвал разстрелът на царското семейство, пратеник така и не дошъл и тъй като било опасно да останат в Русия, решили да избягат с кораб, отплаващ от Одеса за Александрия. В последния момент на пристанището пристигнала червена кавалерия и започнала стрелба по пътниците на палубата (той предполагал, че целта била Анастасия). Куршумът прострелял кучето, което тя държала на гърдите си, а нея само ранил. След много митарстване – от Турция в Сърбия и оттам в България – пристигнали в София. Тук момчето се разболяло и го настанили в болница, където Замяткин се сближил със заможен пациент от Казанлък. Той предложил да настани бездомниците в къща на свои познати в село, близо до Казанлък (Замяткин обаче не споменал името на селото).“
През 2012 г. писателят Христо Караястоянов описва хипотетичното спасяване на Анастасия в България и животът й в българско село. Романът му "Името" печели и награда на Хеликон за 2012 г.
Външни препратки [редактиране]
