Анастас Иширков

Анастас Иширков български географ, общественик и академик Роден: 5 април 1868 г.(1868-04-05) Ловеч, Османска империя Починал: 6 април 1937 г. (на 69 г.) София, България

Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф. Професор (1903) и Академик на БАН (1904). Основоположник на географската наука в България. Общественик и дарител.

Биография

Анастас Иширков е роден на 5 април 1868 г. в град Ловеч. От малък остава сирак и е отгледан от майка си и баба си.

Завършва Ловешкото главно четирикласно мъжко училище и продължава образованието си в Габровското класно училище. Поради участие в ученическа стачка се премества във Велико Търново , където завършва гимназиално образование (1888).

Получава стипендия от Министерство на народната просвета и следва история във Висшето училище (София). Завършва висше образование и е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия (1891).

През 1892 г. е изпратен на специализация по славянска филология в град Лайпциг (Германия), където посещава лекциите по география при професор Фридрих Ратцел, философа Фолкерт, историка Лампрехт и слависта Август Лескин.

Усъвършенства знанията си по френски език в Нанси (Франция). През август 1895 г. защитава докторска дисертация на тема „Южна България“ при професор Ратцел.

След завръщането си в България е назначен за учител по география в I- а Мъжка гимназия София (1895).

Следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет, където продължава специализацията си при известния географ и изследовател Фердинанд фон Рихтхофен.

Преподавател

На 1 февруари 1898 г. след спечелен конкурс е назначен за редовен доцент по география и обща етнография в Софийския университет. От 1903 г. е извънреден професор, а от 1909 г. редовен професор в Катедра „Обща и културно-политическа география“ в Историко-филологическия факултет.

Ръководител на катедрата и едновременно създава и оглавява Географския институт на университета (1898). Декан на Факултета (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921). През 1915-1916 г. е Ректор на Софийския университет.

От 1920 г. е преподавател по география и в Свободния университет (днес УНСС). Член на Академичния съвет на Софийския университет и Свободния университет.

Етнографска карта Анастас Иширков, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Йордан Иванов и Стоян Романски, издадена през 1915 г. от Стийлърс Хендатлас

Член на Българска академия на науките от 1904 г. Член на научни институти в Германия, Полша, Унгария, Българския научен земеделско — стопански институт, институт „Добруджа“ и „Западни покрайнини“. Дописен член на Сръбското географско дружество, Маджарстото етнографско дружество, Германското географско дружество и Чешкото географско дружество.

Създател и председател на Българското географско дружество (1918). Член-основател на Българския археологически институт (1920). Член на редакционната колегия на сп. „Български преглед“, „Българска библиотека“ (Лайпциг), „Австрийска библиотека“ (Виена), „Географска библиотека“ (София). Редактор на сборника „Ловеч и Ловчанско“ кн. 1 - 5.

Като познавач на българския национален проблем изпълнява политически, културни и научни мисии в чужбина. Член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ след Междусъюзническата война (1913) и на първия състав на делегацията за преговорите за мир в Брест-Литовск (1917-18). Посещава Германия и Швейцария по време на Първата световна война. Пише меморандуми до Парижката мирна конференция (1919). Владее отлично немски, френски, руски и още пет чужди езика.

Прекратява преподавателската си работа поради заболяване през 1933 г.

Преживе завещава на Софийския университет 900 хил. лева.

Принос в науката

„Впечатления от Македония“, 1910

Анастас Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България.

Като единствен професор по география, не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки.

Полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България. Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите. В 1916 г. е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1917-1918 г. е член на Поморавския народо-просветен комитет.

Признателност

• През 1933 г. е издаден „Сборник в чест на проф. Иширков“ по случай 35 годишната му преподавателска работа.
• Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 15 януари 1934 г. „За научна и обществена дейност, с която прославя Отечеството и града“.
• Село в Силистренска област е наименувано Професор Иширково.
• Улица в Ловеч и София носи неговото име.
• През 1985 г. е учреден Медал „Анастас Иширков“ , с който се отличават изтъкнати научни работници и почетни членове на Българското географско дружество.
• Аудитория в Софийския университет е именувана „професор Анастас Иширков“

Основни трудове

Анастас Иширков е автор на 10 книги на български език, 8 на френски, 4 на немски; по една на руски, унгарски и чешки език. Публикува 143 статии на български език и 26 на чужди езици.[1] Сред тях са:

• Изследвания за Македония (1893)
• Anastas Ischirkoff, Südbulgarien. Universität Leipzig. 1896
• Étude sur l'ethnographie des Slaves de Macédoine (1907) [2]
• Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение (1906)
• Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907)
• Принос към географията на Княжество Бълчария ч. I и II (1907)
• Западната граница на Македония и албанците (1908)
• България (1910)
• Впечатления от Македония (1910)
• Град Солун. Политико-географски и народостопански бележки (1911)
• Град София през XVII век (1912) [3]
• A. Ishirkov, Oro-und Hydrographie von Bulgarien. Aus dem Bulgarischen hrsg. von A. Kassner, mit 1 Karte und 35 Abbildungen im Text (Zur Kunde der Balkanhalbinsel. I. Reisen und Beobachtungen ..., Heft 17). Im Kommissionsverlag von J. Studnička & Co., Sarajevo (1913)
• Орография и хидрография на България (1913)
• Чалъкавашкият проход в Стара планина (1913)
• България и Бяло море. Политико-географски чъртици (1914)
• Упътване към изучаване селищата в българските земи (1914)
• Западните краища на Българската земя. Бележки и материали (1915)
• Охридското езеро и град Охрид (1915)
• Брой на българите (1916)
• А. Ischirkow, Die westlichen Teile der bulgarischen Gebiete (bulg.), Sofia, 1915 (Lausanne, 1916)
• Die Bulgaren - ihre historische, ethnografische und politische Grenzen. Geographische Mitteilungen 1915, hrsg. von Prof. Anastas Ischirkoff. (Atlas mit 40 Karten). Einführung von D. Rizoff, Minister von Bulgarien. Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917[4]
• A. Ischirkoff, Bulgarien, Land und Leute. 1. Teil (Allgemeines, Paläogeographie, Oberflächengestaltung, Klima, Pflanzenleben, Tierwelt). Bulgarische Bibliothek Band 1, herausgegeben von Gustav Weigand. Leipzig: Verlag von Iwan Parlapanoff 1916. 129 Seiten. Mit 24 Phototafeln.
• Добруджа. География, история, етнография (съавтор)(1918)
• Prof. Dr. A. Ischirkoff. Le nom de Bulgare - Eclaircissement d´Histoire et ´Etnographie (= Bibliotheque des peuples Balkanique 8). Librairie Centrale des Nationalites, 1918
• Град Враня и Вранско" (1918)
• Ischirkoff, A., La Macedonie et la Constitution de l´Exarchat bulgare (1830 á 1897), Lausanne 1918. 34 pages + 1 folding map.
• Ischirkoff, A., La Bulgarie et le Mer Egee. Le probleme de la Thrace, 1919. 64 S. (15:22) Kart.
• Ischirkoff, A., La Bulgarie et la Dobroudja (Pochon-Jent & Bühler), Berne 1919. 189 S. + Faltkarte.
• България.Географски бележки (1919)
• Западна Тракия и договорът за мир в Ньой (1920)
• Походът на Владислав Варненчик в България 1443-1444 г. (1923)
• Характерни черти на градовете в Царство България (1925)
• Град Ловеч. Географско положение (1929)
• Река Осъм (1930)
• Стари описания на Ловеч (1931)
• Анастас Хитров, В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 4., печатница П. Глушков, С., 1932, с. 123–125.
• Ловчанци и освободителното движение на България (1932)
• Иширков, Ан., Ковачев, Н. Българска ономастика. (Наука за собствените имена). -С., „Наука и изкуство“, 1989

и др.

Източници

• Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей — Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 89-92. ISBN 978-954-8259-84-2
• Пенков Игнат, Анастас Иширков, УИ „ Свети Климент Охридски “, С., 1987.
• Петков, Ст. Проф. д-р А. Т. Иширков като съгражданин, другар, приятел и колега от млади години до днес, В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 5., С., печ. П. Глушков, 1934, с. 149–156
• Научни трудове на проф. Анастас Иширков. Известия на Българското географско дружество, кн. I, 1933, IXX
• П. Михайлов, За личното име на първия български географ Анастас Иширков

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.