Анастас Разбойников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анастас Разбойников
български революционер и историк
Роден: 27 декември 1882
Свиленград, Османска империя
Починал: 9 януари 1967
София, България

Анастас Спасов Разбойников, наричан Канарски и Скандала[1], е български революционер, просветен деец, историк и географ, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Анастас Разбойников е роден в 1882 година в Свиленград, тогава в Османската империя. Завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ през 1902 година. Там заедно със свои съученици основава ученически революционен кръжок. След като завършва, става главен учител в Бунархисарско. Там се среща с четата на Иван Шишманов, за да се уговаря начина на организиране на населението. По време на Илинденско-преображенското въстание е секретар на войводата Стоян Петров.[2]

Делегат е на конгреса на Петрова нива (представител на Бунархисарския околийски революционен район), където заедно с Христо Силянов е избран за секретар на конгреса.[3] През 1905-1909 година следва история и география в университетите в София и Лозана. В 1909-1910 година Разбойников е учител в българското педагогическо училище в Сяр[4]., а в 1910-1912 година — в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун редактира вестници и списания („Искра[5] и „Знание“), публикува първите си научни грудове.[6][7] Участва в Междусъюзническата война.[8]

В периода 1913-1934 година Разбойников живее в Пловдив, където е учител, директор на Учителския институт, окръжен училищен инспектор, гимназиален директор. В 1934 година се установява в София, където работи като окръжен училищен инспектор и гимназиален директор до 1943 г.

Анастас Разбойников умира в София през 1967 година.

Научна дейност[редактиране | edit source]

Разбойников публикава над 180 труда с научно значение, посветени предимно на българското минало по време на Османския период и Възраждането. Географски, интересите на Разбойников са ориентирани преди всичко към изследването на Тракия. Той изследва поселищна история, демографски процеси, социални отношения, национално-освободително движение в Тракия и Македония, публикува или въвежда в обращение османски и други извори. Разбойников е автор и на учебници по различни географски дисциплини.

Сътрудник е на Институтите по история, география етнография и археология към БАН.

Научни трудове[редактиране | edit source]

  • Село Булгаркьой, Тракийски Сборник, 2, 1930, с. 63-103.
  • Клокотница, Българска историческа библиотека, 1930, № 3, с. 228-237.
  • Свиленград. Произход на селището, Тракийски Сборник, 3, 1930, с. 115-163.
  • Обезбългаряването на Западна Тракия, София, 1940, 132 с., второ издание — София, 1941.
  • Народностният образ на източния дял от Западна Тракия, София 1944, 128 с.
  • Тракия. Географски и исторически преглед, София 1946, 267 с. (в съавторство с Иван Батаклиев и Иван Орманджиев)
  • Чифлици и чифлигари в Тракия преди и след 1878 г., Известия на Института по история, 9, 1960, с. 143-186.
  • Турски извори за българската история, т. XVI, 1972 (в съавторство с Бистра Цветкова)
  • Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999.

Учебници и учебни помагала[редактиране | edit source]

  • География на Европа. Пособие по география за курсисти от Учителския институт и за прогимназиални учители. Ч. І Общ преглед. северозападна Европа. Южна Европа, Пловдив 1922, 152 с.
  • Америка. Географски четива, Пловдив 1924, 32 с.
  • География на Америка, Ръководство за курсисти и прогимназиални учители, Пловдив 1929, 208 с.
  • Австралия и Океания. Отбрани географски четива, София, (1929), 32 с.
  • Кратка климатология. Ръководство за курсисти ипрогимназиални учители, Пловдив, 1930, 104 с.
  • Кратка хидрография. Ръководство за курсисти и учители, Пловдив 1931, 60 с.
  • Черно море. Географско описание. Книжка за курсисти и учители, Пловдив, 1931, 48 с.
  • Азия на мусоните. Отбрани географски четива, София 1931, 24 с.
  • Австролия и Океания. ръководство по география за курсисти от Учителския институт и учители, Пловдив 1932, 120 с.
  • Планински климати (Свободен и допълнен превод на съчиненията на Emm. de Martonne. Допълнени с данни за България), Пловдив 1934, 28 с.
  • Обща стопанска география. Помагало за ученици от IV клас на средните реални училища, Пловдив 1935, 108 с.
  • Учебник по география. За II клас на прогимназиите, София 1940, 120 с., второ издание — София 1942, 115 с.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49, 87
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София 2001, с. 143.
  3. Тракийско дружество „Антим Първи“
  4. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.21
  5. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 388.
  6. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999, с. 374-375.
  7. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София 1999, с. 245.
  8. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско? Чавде Чернески, ISBN 9543236313, стр. 57.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.