Анастас Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За за възрожденския деец вижте Насте Стоянов.

Анастас Стоянов
V deistvie 7 Shte te tyrpya oshte malko.jpg
Роден 2 август 1931
Живовци, България
Починал 25 декември 2004
София, България
Жанр Поезия, проза, публицистика
Тема Любов, България
Съпруга Виолета
Деца Калин, Милена

Анастас Стоянов е български поет, писател, журналист и публицист.

Биография[редактиране | edit source]

Роден e на 2 август 1931 г. в село Живовци, недалеч от гр. Монтана, тогава гр. Фердинанд.

В рода му битува легендата за родство с родения в Радовиш, днешна Македония, Анастасий Струмишки, чието име българската църква почита на 29 август.

Предците му, издънка на Солунски българи, са били дюлгери каменоделци. Много мостове, църкви и манастири са съхранили следи от теслите и длетата им. Последното, което са съградили дядо му и баща му са Живовският каменен мост, църквата в селото, камбанарията и училището, в което е учил и той самият.

В момента руините на църквата и останките от училището се издигат на брега на язовир Огоста.

До язовира

В края на 19 век дядо му Анастас Златанов, беден трънски майстор, заедно със своя брат се заселват в село Живовци, Михайловградско. За баща му Стоян Анастасов Златанов, се знае малко - работил е заедно с дядо му като зидар. Умира твърде рано, едва двадесетгодишен. Наскоро след това починал и дядо му. След няколко години майка му - Верка Георгиева Стоянова, се омъжва повторно.

Прогимназия завършва в родното си село. В периода от 1946 г. до 1951 г. Анастас Стоянов учи в Мъжка гимназия „Ген. полк. Христо Михайалов“ в гр. Михайловград. По това време директор на гиманзията е бил Жечо Боздуганов. Сега гимназията носи името природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“.

Като десетокласник, през 1949 г. той написва стихотворението „С Михайловски дух несломим“[1], което става химн на гимназията. Музиката на химна е написана от друг ученик - Георги Андреев.

Химн на гимназия "Христо Михайлов", Михайловград

Учи филология и журналистика в Софийския университет.

За първи път печата във в. Народна младеж през 1949 г.

Бил е редактор в Радио София (1957-59). През периода 1959-65 г. работи във в. Септемврийче. От 1965 до 1966 г. е завеждащ редактор в издателство Народна младеж. Секретар е на СБП (Съюз на българските писатели) (1966-69), редактор е във в. Народна младеж (1969-72). В периода 1972-74 е главен редактор на сп. Пламък – тогава орган на СБП, а от 1974 до 1991 е главен редактор на сп. Пламъче – списание за детско-юношеско литературно творчество. В периода Ноември 1994 до Април 1995 е главен редактор на в. "Вселена".

Превеждал е от руски език стихотворения на Сергей Есенин, Иля Еренбург, Саят-Нова, Нил Гилевич и др.

Благодарение на комбинацията от талант и свободомислие, творческият му живот е белязан от издигания и спадове. Така например в началото на 60-те той, повлиян от френския сюрреалист и дадаист Луи Арагон, публикува стихове без препинателни знаци. Това скандализира тогавашното висше партийно и държавно ръководство и той губи възможност да печата за няколко години. По-късно, пак по настояване на партийното ръководство, бива назначен за главен редактор на авторитетното и политически значимо по това време списание Пламък. Следва предложение за наказания и уволняване. Бил е и секретар на СБП – по това време длъжност със сериозно политическо и административно влияние върху тогавашните „кадри на идеологическия фронт“.

За Анастас Стоянов споменава в своите „Задочни репортажи“ и писателят-емигрант Георги Марков. Своята гледна точка за вечерята в двореца „Бистрица“, Анастас Стоянов е описал в неиздадената му още книга „Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели“.

След 1989 г. Анастас Стоянов е обект на остри нападки, публикувани тогава във в. Работническо дело, Народна култура и др. Обект е дори на нападки, написани в самоделни плакати, рзлепени по стените на сградите около пл. Славейков в София.

Почти 15 години, след 1989, той се самоизолира и пише, без да издава книги.

През 2004 г. излиза последната му книга издадена приживе – „Ранни рани“.

През 2005 г. краеведския отдел на Общинската библиотека „Гео Милев“ в гр. Монтана е наречен на името на Анастас Стоянов.

След смъртта му, с издаването на подготвените от него за печат книги, се заема неговата съпруга Виолета Сотирова-Стоянова и децата му Калин и Милена Стоянови. За редактор на бъдещите си книги, той беше определил Времето.

Творчество[редактиране | edit source]

Първото си стихотворение („Ковач“), написва още в прогимназията, а първата си книга („Първа любов“) издава през студентските си години, през 1955.

В творчеството му може да бъдат открити елементи на романтика и приказност. Според собствените му думи, винаги се е придържал към реални събития и реални личности, колкото и да ги е „опоетизирвал“ и „разкрасявал“. Така е в повестта му „Имаше едно момче“, в романите му „Конници“ и „Хищникът“, също и в приказките му за Малчо. Същото се отнася и за поезията му.

Както той казва

Бях верен на времето, в което се родих, живях и творих. И нямам намерение да се ровя в гардероба на старите си творби, за да ги преправям според ръста на новите моди и съдбовни превратности. Пък и искам да си остана верен на майчиния завет: не кръшкай в живота, чедо, помни че си син на майка Стоянова, а не на майка Бежанова…

Някои от произведенията му или части от тях са преведени на руски, беларуски, украински, френски, английски и др. езици.

По данни от „Речник на българската литература“ [2] и други справочни издания, за него и творчеството му са писали: Борис Делчев, Димитър Канушев, Минко Николов, Ефрем Каранфилов, Пантелей Зарев, Стефан Елефтеров, Иван Цветков, Людмила Григорова, Симеон Хаджикосев, Енчо Мутафов, Иван Милчев, Йордан Василев, Николай Янков, Даря Табакова, Михаил Василев, Благовеста Касабова, Георги Пенчев, Никола Инджов, Тихомир Йорданов, Борис Борисов, Никола Намерански, Юлий Йорданов[3] [4], Юлия Иванова [5] и изданието „Кой кой е в Монтана“[6]. За него споменава и Йордан Радичков, с когото са делили не една ловна раздумка. [7].

Библиография[редактиране | edit source]

  • Първа любов, 1955, изд. Народна младеж
  • Майска виелица, 1961, изд. Български писател
  • Пъстрата торбичка, 1961, изд. Народна младеж
  • Есенни макове, 1962, изд. Държавно военно издателство
  • Посвещение, 1964, изд. Български писател
  • Имаше едно момче, 1964, 1973, 1979, изд. Народна младеж
  • Имаше едно момче (на беларуски език), 1970, редактор Нил Гилевич, превод Вл. Антонович
  • Имаше едно момче (на руски език), 1970, изд. Детская литература, Москва, превод Т. Елисеева
  • Имаше едно момче (на украински език), 1977, превод Татяна Рудой
  • Имаше едно момче (на молдовски език), 1983, превод Влад Берлински
  • Малко е да те обичам, 1964, изд. Народна младеж
  • Наричайте ме вечност или миг, 1966, изд. Български писател
  • Звезда запали селото, 1966, изд. Народна младеж
  • Кладенчови очи, 1967, изд. Български писател
  • Уловени сънища, 1970, изд. Български писател
  • Танцът на Шива, 1970, изд. Държавно издателство Варна
  • Мравешка пътека, 1971, изд. Български писател
  • Конници, 1971, изд. Държавно издателство Варна
  • Неделни новели, 1973, изд. Профиздат
  • Пралюбов, 1973, изд. Български писател
  • Очарование, 1974, изд. „Георги Балаков” – Варна
  • Скитания, 1974, изд. , изд. на Отечествения фронт
  • Стихотворения, 1976, изд. Народна младеж
  • 100 приказки, 1977, изд. Български писател
  • На грешната земя, 1978, изд. Български писател
  • Още 100 приказки за Малчо, 1980, изд. Български писател
  • Трицветна читанка, 1980, изд. Народна младеж
  • Жертвено цвете, 1981, изд. Български писател
  • Повече от любов, 1982, изд. Народна младеж
  • Имаше едно момче, 1984, изд. Отечество
  • Търсете българския алпинист, 1985, изд. Хр. Г. Данов
  • Нов обитател в зоо градината, 1987, изд. Библиотека Славейче
  • Казвам се Малчо, 1987, изд. Български писател
  • Златната лисица – част първа - Хищникът, 1989, изд. Партиздат
  • Имаше едно момче – повест приказка в три части, 1989, изд. Народна младеж
  • Ранни рани, 2004
  • На грешната земя - лирика, 2005, изд. Водолей
  • В храма на рогатите ангели, 2006, изд. Наслука
  • Казвам се Малчо – приказки и притчи, 2007, изд. Д-р Иван Богоров
  • Това момче бях аз, 2007, изд. издателско ателие „АБ”
  • Обратно пътуване, 2008, изд. Българска книжница
  • Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели, Предстои издаване

Участие в антологии[редактиране | edit source]

  • Антология на световната любовна лирика, 1967, д. „Народна младеж”, съставителство и редакция Владимир Свинтила, Любен Любенов, Григор Ленчев,
  • Поети и писатели родени в Михайлоградски окръг, 1968, окръжна методична библиотека, Михайловград,
  • Това е песен Антолгия на двадесет и петте рози, 1969, изд. „Народна младеж”, съставителство и редакция Анастас Стоянов,
  • Антология на българската поезия, том втори, 1969, изд. „Български писател”, съставителство и редакция Ел. Багряна, Ив. Давидков, Г. Джагаров, П. Динеков, Мл. Исаев, В. Колевски, Ан. Стоянов,
  • Кой какъв е и защо такъв е, том четвърти, 1969, изд. „Бълг. Художник”, съставителство и редакция Николай Янков,
  • Приказки от Български писатели, 1981, изд. „Български писател”, съставителство и редакция Кръстьо Станишев,
  • Болгарская поезия, Серия „Европейская поезия”, 1982, изд. „Художественая литература”,
  • Речник на българската литетратура три тома, 1982, изд. на БАН, съставителство и редакция Георги Цанев,
  • Слънце от макове, 1984, изд. „Народна младеж”, съставителство и редакция Георги Струмски, Анастас Стоянов,
  • Училището празнува, 1986, изд. „Народна просвета”, съставителство и редакция Ал.Чоев, Радой Киров,
  • Писатели, деца и книги, 1987, изд. „Отечество”, Д. Василев,
  • Антология Български писатели от втората половина на XX век, 1995, изд. „Български писател”, съставителство и редакция Павел Матев, П. Караангов, Н. Инджов, П. Братинов, М. Бенчев,
  • Антология Българска поезия за деца, 1995, изд. „Университетско издателство Св. Климент Охридски”, съставителство и редакция Михаил Василев, П. Парашкеров, Ел. Савова,
  • Поетична антология за Куба с любов, 2000, изд.„Вангелия”, съставителство и редакция Матей Шопкин,
  • Антология на съвременни български поети. Разпятия от думи, 2001, изд. „Български писател”, съставителство и редакция, Камен Васевски,
  • Камбаните на съвестта, Български поети за Беларус, 2003, изд. „Илинда-Евтимов”,
  • Антология на българската епиграма, 2003, изд. „Чернат”, съставителство и редакция Красимир Матев, Марко Ганчев, Т. Климентов,
  • Българийо, родино моя, 2007, изд. къща ДАЛ СИАТ, съставителство и редакция Атанас Звездинов,

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 85 години от рождението на Христо Михайлов и 60 години гимназия "Христо Михайлов", издание на Образцова политехническа гимназия "Хр. Михайлов", 1978, Михайловград.
  2. Речник на българската литература, 3 том, стр. 380, 1982, София, изд. на БАН
  3. http://geom-bg.com/?p=21176
  4. http://geom-bg.com/?p=17296
  5. Анастас Стоянов в местния и периодичен печат, био-библиография, 2007, Регионална бибилиотека "Гео Милев", Монтана
  6. Кой кой е в Монтана, 1998, изд. къща Арт, Монтана
  7. http://liternet.bg/publish5/jradichkov/skandinavcite/kucheshka.htm