Анастас Янков
|
||||||||
Анастас Янков Динков[3] е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.
Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при Гредетин[4]. През Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в V- а дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.[5]
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва Военното училище и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен. През 1896 година служи последователно като командир на XIX пехотен Шуменски полк, XXI Пловдивски средногорски полк, а накрая и като ротен командир в Добрич. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:
| „ | Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.[4] | “ |
През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер Петър Гайков, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание съвместно с войводата отцепник Коте Христов. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в Горноджумайското въстание. Още на 6 юни в писмо пише:
| „ | Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров[6]. | “ |
През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.
Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село Влахи през април 1906 година.
Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева - Футекова, сестра на Райна Княгиня, и е баща на дееца на БКП Коста Янков.
[редактиране] Източници
- Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Енциклопедия България. Том 7, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София, 1996, стр. 579.
- ↑ Биографична бележка към спомените на полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003, стр. 115.
- ↑ Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий.
- ↑ а б Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 - 3.8.10 г., стр.10
- ↑ Опълченци от Македония
- ↑ Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев - Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
