Аната
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
В Будизма терминът аната (на (пали) или анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за „не-аз“ или илюзията за „аз“. В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално „аз“ и „мое“ и затова човек не трябва да се вкопчва към тях.
В някои от сутрите усъвършенстването на мъдростта за отсъствието на аз се посочва като състояние на истинското аз или крайната цел на пътя в Будизма. [1]
В Татагатагаба сутра е описано, как Буда със своето буда-око може всъщност да види „скъпоценния камък“ във всяко същество: "скрит в клешите [умствените замърсявания] от алчност, желания, гняв и глупост, са величествено и неизменно разположени Татагата мъдростта [на Буда], виждането на Татагата и тялото на Татагата [...] всички същества, макар да се намират всред всякакви видове клеша имат в себе си татагатагаба, който е вечно незамърсяван и изпълнен с добродетели, които не са различни от моите собствени".[2] Това представлява потенциала на всеки индивид да бъде Буда.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sallie B. King, The Doctrine of Buddha-Nature is impeccably Buddhist Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.., стр. 1-6.
- ↑ Lopez, 1995, стр. 96
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anatta в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||