Анатомия на човека
Анатомията е общобиологична наука за строежа на човешкото тяло. Тя е дял от морфологията. Названието и произтича от гръцкото анатоме, което означава разсичам, разделям.
Съдържание |
Историческо развитие на анатомията [редактиране]
Интересът към устройството на човешкото тяло възниква у хората в дълбока древност. Но до средата на 16 век те познават строежа на физическите и небесните тела много по-добре, от този на своите собствени. Тогава започват да се осъществяват методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство. По-рано подобна практика била категорично отхвърляна и забранена от господстващите етични норми и религиозни вярвания. Съществуващите тогава познания за строежа на човешкото тяло се основавали на наблюдения на животни и затова били неточни, а и много от тях и грешни.
Брабантския лекар Андреас Везалий (1514-1564), професор по анатомия в Падуанския университет, е първият, който поставя в основата на преподаването практически демонстрации на дисекции на човешки трупове за сметка на анализа на класически медицински текстове. През 1543 г. публкикува постиженията си в книга със заглавие Строежът на човешкото тяло, която съдържа повече от триста подробни анатомични чертежи и схеми. Тя предизвиква голямо сътресение в тогавашните научни среди, защото открито се противопоставя на приетите дотогава теории. Този труд е изключително важна крачка за познание за човешкото тяло.
С течение на времето анатомичните изследвания се нормализират и към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят и наблюденията, осъществени с по-модерна техника. По-този начин се стига до много по-точно познание за устройството на човешкото тяло и за функциите на всяка от неговите системи. Това помага системите да се опознаят по-добре, да се определят различните видове тъкани, изграждащи органите, и строежът на най-простите му елементи - клетките.
Клонове на анатомията [редактиране]
В зависимост от целта при изучаване на формата и строежа на човешкото тяло се различават 6 клона на анатомията - систематична, топографска, пластична, възрастова , патологична и сравнителна анатомия.
Систематична анатомия [редактиране]
Систематичната анатомия изучава формата и структурата на човешкото тяло по органи и органни системи. Тя е основна в частните медицински науки. Тя има следните дялове:
- Артрология - изучава свързванията
- Спланхнология (Висцерология) - изучава вътрешните органи
- Анатомия на опорно двигателната система.
- Остеология - изучава костите.
- Миология - изучава мускулите.
- Анатомия на сърдечно-съдовата система
- Анатомия на нервната система
- Анатомия на сетивните органи
Топографска анатомия [редактиране]
Тя изучава строежа и структурата на човешкото тяло по области и слоеве, както и пространствените отношения между тях. Обслужва хирургията. Тя има следните дялове:
- Анатомия на главата
- Анатомия на шията
- Анатомия на трупа
- Анатомия на гръдната кухина
- Анатомия на коремната кухина
- Анатомия на тазовата кухина
- Анатомия на гръдния крайник
- Анатомия на тазовия крайник
Пластична анатомия [редактиране]
Пластичната анатомия изучава външните форми и линии на човешкото тяло, както и отношенията между тях при статично и различно динамично състояние. Изучава се от скулптори и художници.
Възрастова анатомия [редактиране]
Изучава склуптурните особености на човешките органи в различни възрастови периоди от развитието му.
Патологична анатомия [редактиране]
Изучава промените в структурата и органите на човешкото тяло в периода на тяхното разрушаване.
Сравнителна анотомия [редактиране]
Изучава еволюцията в развитието на органите и системите при животните и човека.
