Ана Стал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ана Стал | |
| (Anne Louise Germaine de Staël) | |
| френска писателка | |
| Родена: | 22 април 1766 г. |
| Париж, Франция | |
| Починала: | 14 юли 1817 г. (на 51 г.) |
| Париж, Франция | |
Ана Стал (на френски: Anne Louise Germaine de Staël, Ан Луиз Жермен дьо Стал) е именита френска писателка.
Тя е дъщеря на Жак Некер - френски финансист и министър на Луи XVI (1732-1804) и Сюзан Кюршо. Омъжва се за Ерик Магнус, барон дьо Стал-Холщайн, посланик на Швеция в Париж.
В началото на Революциятя създава известен литературен салон в Париж, където се събират политици, писатели и учени. По-късно мадам дьо Стал емигрира в Швейцария, където преэ 1794 се запознава с политика Бенжамен Констан дьо Рьобек (1767-1830). Двамата пътуват заедно из цяла Европа. Завръща се във Франция едва след като Наполеон оказва гостоприемство на Констан. Авторка е на романите Делфин (1802), Корин (1807) и на книгата За Германия (1810).