Ангария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ангарѝя (на латински: angaria; на гръцки: ἀγγαρεία) по етимология е заемка от средноперсийския ангарид – конен гончия, в смисъл на задължение на селяните в страните от Изтока да предоставят коне за държавните превози.[1][2]

Във Византия и България ангарията означава задължението на зависимите селяни да работят определени дни на феодала или да участват в строежа на пътища, мостове и крепости.

Ангарията е форма на феодална трудова повинност, съществувала и в Османската империя. Премахната е с Хатихумаюна – реформаторски акт от 1856 г.

Ангарията е и един от данъците, които крепостните селяни в западноевропейските феодални общества през Средновековието заплащат. Това е задължителен данък, като селяните трябва да се трудят безвъзмездно известен брой дни в годината в полза на феодала, сиреч на владетеля.

В Русия е известна под името бáршчина – там от ХV до средата на ХIХ в. така се обозначава принудителен безплатен труд, даван от крепостните селяни в стопанството на помешчика.[3]

В българските земи ангарията се появява с утвърждаването на феодалните отношения, като съществува през развития феодализъм (XIII – XIV век) успоредно с натуралната и паричната рента. Запазва се и по време на османската власт, когато населението е товарено с много ангария към Османската държава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на средните векове, София. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.
  2. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките. АНГАРЍЯ // Речник на българския език (онлайн). Посетен на 2024-02-09.
  3. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките. БА̀РШЧИНА // Речник на българския език (онлайн). Посетен на 2024-02-09.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]