Анжуйска династия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ангевини)
Вижте пояснителната страница за други значения на Анжу.

Анжуйска династия е кралска династия в редица европейски държави. Произхожда от графовете на област Анжу, днешна Франция. Съществували са четири последователни дома на Анжу, носещи името си от Графство и впоследствие Херцогство Анжу – първите две през феодалния период, а последните два като апанажни клонове на Капетингите.

Първи анжуйски дом: Ингелгеринги[редактиране | редактиране на кода]

Първият дом Анжу (Ингелгеринги) е основан от Ингелгер, виконт на Анже, в края на IX век. Той изчезва през 1060 г. със смъртта на Годфроа II, чиито притежания са наследени от децата на сестра му Ерменегарда и нейния съпруг Жофроа II дьо Гатине, граф на Гатине и Шато Ландон, който става родоначалник на Втория анжуйски дом.

Втори анжуйски дом: Гатине-Анжу[редактиране | редактиране на кода]

Дом Гатине-Анжу или Дом Шато-Ландон, известен като Втори дом Анжу, се формира от брака около 1035 г. на Жофроа II дьо Гатине с Ерменегарда Анжуйска, наследница на Графство Анжу. По-специално той дава Плантагенетите и по-младия клон на кралете на Йерусалим. Клонът на кралете на Йерусалим изчезва през 1185 г. с Балдуин IV от Йерусалим. Графство Анжу е завоювано от Филип II от краля на Англия Джон I Безземни през 1202 г., по същото време като Графство Мен и Херцогство Нормандия.

Анжуйската династия в Йерусалимското кралство[редактиране | редактиране на кода]

Внукът на Жофроа II дьо ГатинеФулк V става през 1131 г. крал на Йерусалим чрез женитба с Мелисенда, наследница на Балдуин II.

Анжуйската династия в Англия: Плантагенети[редактиране | редактиране на кода]

Синът на Жофроа II дьо Гатине от първия му брак – Жофроа V Красивия († 1151) взима от баща си, който заминава на изток, Графство Анжу. Чрез успешен брак с Матилда, дъщеря на Хенри I от Англия, Жофроа (Джефри) получава шанса да наследи английската корона. Синът им Хенри II става първият крал на Англия от Анжуйската династия. В Англия тази династия е наречена Плантагенети на името на бойната емблема на Жофроа - клонка жълтуга (на лат. planta genista).

След Ричард II управляват представителите на кадетските линии на Плантагенетите - Ланкастър и Йорк:

Трети анжуйски дом: Сицилиански Анжуйци[редактиране | редактиране на кода]

Капетингският дом Анжу-Сицилия или Трети анжуйски дом е кадетски клон на преките Капетинги, основан от Шарл I Анжуйски, син на Луи VIII Лъва и Бланш Кастилска, и получен с апанаж през 1246 г. от по-големия му брат Луи IX. През 1250 г. Шарл I Анжуйски получава като зестра Прованс, през 1266-1268 г. завладява Неапол и Сицилия. През 1282 г. Сицилия сваля властта му и Шарл I Анжуйски остава крал на Неапол. Неговото необикновено пораснало потомство, разделено на няколко клона, заема троновете на кралствата Неапол, Унгария, Полша, както и редица държави от по-нисък ранг - Княжество Ахея, Херцогство Дуръс (Драч).

Графство Анжу е прикрепено към короната през 1328 г. от неговия наследник, станал крал на Франция – Филип VI дьо Валоа. Няколко кадетски клона обаче са увековечени по мъжка линия до 1414 г.

Крале на Неапол[редактиране | редактиране на кода]

От Старшата линия
От кадетската линия Анжу-Дуръс

Анжуйска династия в Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Анжуйска династия в Полша[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти анжуйски дом: Валоа-Анжу[редактиране | редактиране на кода]

Дом Валоа-Анжу или Четвърти анжуйски дом е кадетски клон на Дом Валоа, основан от Луи I Анжуйски, втори син на краля на Франция Жан II Добрия, взет с апанаж през 1351 г. от баща му. Луи I Анжуйски е осиновен от кралицата на Неапол Джована I и би трябвало да я наследи на престолал. Но Джована I е свалена от своя роднина Шарл III Анжуйски-Дуръс, нар. Малкия, и Неапол преминава към кралете от рода Дуръс (Драч) на Сицилианските Анжуйци, а след това към принцовете от Дом Арагон. Луи и неговите наследници многократно се опитват да си върнат Неапол, но всичките им опити завършват неуспешно. От неаполитанското наследство те успяха да си осигурят Прованс

През 1360 г. Графство Анжу е издигнато в Херцогство Анжу. Херцогство Анжу е присъединено към короната на Франция от Луи XI през 1481 г. след смъртта на последния му носител Шарл V Валоа-Анжуйски.

Шарл IV има полубрат, извънбрачен син на баща им Шарл IV, графът на Мен, на име Луи дьо Мезиер. Той е узаконен и дава началото на анжуйска извънбрачна линия, носеща титлата на барон, а след това и на маркиз дьо Мезиер. Рене Анжуйска-Мезиер (* 1550, † ок. 1586), дъщеря и наследница на последния маркиз, се омъжва през 1566 г. за Франсоа дьо Бурбон-Монпансие (* 1542, † 1592)[1] – най-големият син на херцога на Монпансие Лудвиг III дьо Бурбон-Вандом. За нея през 2010 г. е заснет филм на Бертран Таверние „Принцесата на Монпансие" (на фр. Lа Princesse de Montpensier) по едноименната творба от 1662 г. на Мадам дьо Лафайет. Внучката на тази двойка – Мария дьо Бурбон-Монпансие, наследница на Мезиер и Монпансие, е съпруга на Гастон Орлеански и майка на „Великата мадмоазел" Анна-Мария-Луиза Орлеанска, най-богатата жена в Кралство Франция.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. d'Anjou-Mézières // Посетен на 8 януари 2023.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Анжуйская династия“ и страницата „Maisons d'Anjou“ в Уикипедия на руски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.