Ангелко Алексов
| Ангелко Алексов Анђелко Алексић | |
| сърбомански войвода | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Ангелко Алексов в Общомедия | |
Ангелко Алексов (на сръбски: Анђелко Алексић или Anđelko Aleksić, Анджелко Алексич) e сърбоманин от Македония, войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Североизточна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ангелко Алексов е роден в 1876 година в кичевското село Мидинци. Участва с чета от 7 души в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г., присъединявайки се към четата на Никола Пушкаров.[1] През пролетта на 1904 година е войвода на първата чета на Централния комитет за подпомагане на сърбите в Стара Сърбия и Македония.[2] На 25 април 1904 година заедно с войводата Джордже Цветкович и 22 четници за Порече са изпратени тържествено от Белград. На 8 май преминават границата с Османската империя, но в кратко време са локализирани от турската власт и са пресрещнати от войска. Загива с всичките си четници[3] на 27 май 1904 година в битката при Шупли камен.[4]
| Чета на Ангелко Алексов в сражението при Шупли камен | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Родно място |
| 1. Ангелко Алексов | Анђелко Алексић | Мидинци |
| 2. Кръстьо Михайлов | Крста Михаиловић | Брезно |
| 3. Марко Велков | Марко Вељковић | Буковляне |
| 4. Георги Цветков | Ђорђе Цветковић | Лешок |
| 5. Манойло Анастасиев | Манојло Анастасијевић | Йеловце (Горно или Долно) |
| 6. Мицко Кузманов | Мицко Кузмановић | Мидинци |
| 7. Милан Дръндарев | Милан Дрндаревић | Прилеп |
| 8. Милутин Стойкович | Милутин Стојковићћ | Ягодина |
| 9. Стеван Шутович | Стеван Шутовић | Кучи |
| 10. Коце Аризанов | Коце Аризановић | Поречие |
| 11. Йован Радосавлевич | Јован Радосављевић | Ибърски Колашин |
| 12. Тома Василевич | Тома Васиљевић | Драгачево |
| 13. Спиро Пехливан | Спира Пеливан | Тетово |
| 14. Джордже Йелекович | Ђорђе Јелековић | Враня |
| 15. Спаса Янкович | Спаса Јанковић | Враня |
| 16. Проко Стоянов | Прока Стојановић | Поречие |
| 17. Стоян Новаков | Стојан Новаковић | Поречие |
| 18. Билан Чоков | Билан Чоковић | Гостивар |
| 19. Груйо Стефков | Груја Стевковић | Гостивар |
| 20. Михайло Коцич | Михајло Коцић | Валево |
| 21. Гьоше Коцев | Ђоше Коцевић | Маргари |
Алекса Йованович Коджа, деец на Битолския сръбски комитет, обвинява за неуспеха на Алексов Главния комитет в Белград, за който било важно само да се въоръжи и снабди четата и да се изпрати през граница, без предварително да са осигурени условията за безпрепятствен преход, приема от населението, работата на вражеска територия. Стефан Симич за гибелта на Алексов обвинява кумановските сърбомани, които не са имали народна организация.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Илинденско-Преображенското въстание 1903, София, 2003, стр. 279.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 70.
- ↑ Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos, стр.150, 154, 155, 161–164
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 8., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 14 септември 2011
- ↑ Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 363. Посетен на 29 ноември 2013 г.
