Ангел Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за просветния деец. За политика вижте Ангел Даскалов (политик).

Ангел Даскалов
български просветен деец
Роден
1854 г.
Починал
1936 г. (82 г.)
Даскаловъ, А. Положението на Македония слѣдъ Берлинскийтъ договоръ (корреспонденции въ разни вѣстници). Пловдивъ, Печатница „Единство“, 1887.

Ангел Николов Даскалов е български учител, деец на Българското възраждане в Източна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1854 година в неврокопското село Ковачевица, тогава в Османската империя. Баща му е видният просветен деец Никола Ковачевски, а братя са му Димитър и Тома Даскалови.[1] Завършва гимназия в Пловдив и помага на баща си, който е сред основните борци за независимост на българската църква и за българска просвета в Неврокопско.

Заедно с баща си се заселва в Батак и участва във военната подготовка на Априлското въстание. Двамата са арестувани и осъдени на смърт. В 1877 година са амнистирани и се връщат в Батак, където Ангел Даскалов става учител. От 1886 година живее в София. В 1903 година е сред учредителите на Българската земеделска банка и работи като главен инспектор в нея.

След Първата световна война сътрудничи на органа на Македонския научен институт списание „Македонски преглед“, където публикува поредица статии под заглавие „Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини“.

Родният дом на Никола Ковачевски и Ангел Даскалов, така наречената Даскалова къща, е паметник на културата.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 182.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 251.