Ангел Димов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ангел Димов
български политик и икономист
Роден:
Народен представител в:

XXXVI НС   XXXVII НС   

Ангел Георгиев Димов е български политик и учен - професор, доктор на икономическите науки.

Роден е през 1940 г. в с. Караджово, Област Пловдив. Завършва земеделското училище в Садово, Аграрния университет в Пловдив и аспирантура в Института по международни икономически и политически изследвания в Москва, СССР. През 1961-1962 г. завършва 1-годишния курс на Централната комсомолска школа в София, след което близо 13 год. работи като комсомолски ръководител в Пловдив-област и Коми АССР.

След 1974 г. работи в Института по международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ) на БАН. През периода 1991-1997 г. е народен представител от БСП в 36 Народно събрание и 37 Народно събрание. Изготвя проекта на приетия през лятото на 1995 г. Закон за защита на земеделските производители, по силата на който е създаден Държавен фонд "Земеделие". Способства за опазването на част от основните фондове в българското земеделие, като организира "селски бунтове" (за което му е искан депутатският имунитет) и инициира закони за по-бързото закриване на ликвидационните съвети на земеделските производствени кооперации.

След партийния конгрес през 2000 г. напуска БСП поради несъгласието си с политиката на нейното ръководство и съучастието на нейни лидери в свалянето на правителството на Жан Виденов. 1 год. по-късно основава Социалистическа партия „Български път“. След извършения на 10 януари 1997 г. погром над парламента се завръща в БАН и преподава в Аграрния университет в Пловдив.

Почетен гражданин е на Община Садово от 2006 г.

Политическите му възгледи включват:

  • смяна на парламентарната с президентска република;
  • отмяна на въведения през 1997 г. валутен борд (паричен съвет)
  • въвеждне на мажоритарна (личностна) система за избиране на народни представители;
  • формиране и развитие на самостоятелно функциониращи държавни и кооперативни банкови, производствени, търговски и обслужващи сектори;
  • запазване на българската принадлежност на земеделските земи, включително чрез създаване на Държавен фонд "Земя", който да изкупува земеделски площи и да ги предоставя за стопанисване (на разсрочено плащане и при определени условия) на български граждани;
  • развитие на взаимноизгодно българо-руско икономическо и научно-техническо сътрудничество, в т.ч. на двустранни съвместни предприятия за производство и търговия с пресни и преработени зеленчуци и плодове, селскостопански машини и нанотехнологии.

Привърженик е на преминаването от еднополюсен към многополюсен глобален свят и смяна на неолибералната със социално ориентирана глобализация на живота на народите.

[редактиране] Частична библиография

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Аграрна политика, Академично изд. на Аграрния университет, Пловдив, 1998, 2008, 2010
  • Българският път, ИК “Христо Ботев”, С., 1999
  • Българската геополитика, ИК “Христо Ботев”, С., 2001
  • Злодеяния на Кобургите в България, Изд. на Българския аграрен съюз, С., 2005/2012
  • Китайският социализъм, Изд. на Българския аграрен съюз, С., 2005/2012
  • Власт на всяка цена, Изд. “Зора”, С., 2007
  • Религиозна политика (трето издание), ИК “Христо Ботев”, С., 2009
  • Глобалната капиталистическа криза, Изд. на Българския аграрен съюз, 2009
  • Българските "царски имоти", Изд. на Българския аграрен съюз, С., 2010

[редактиране] Източници

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти