Ангел Лафчиев
| Ангел Лафчиев | |
| български революционер | |
 Георги Маринов, Димитър Гоголов, Ангел Лафчиев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Ангел Димитров Лафчиев или Лавчиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лафчиев е роден на 5 януари 1868 година в Еникьой, Дедеагачко, в Османската империя.[1][2][3] Работи като търговец.[2][3] Заедно с Георги Маринов, Димитър Гоголов и българския учител в Дедеагач Кирил Христов Совичанов основават първия революционен комитет в Дедеагачко[1] в 1896 година.[2][3] Ангел Лафчиев става касиер на Дедеагачкия окръжен революционен комитет.[1]
В 1903 година при Чобанкьойската афера властите залавят архива на комитета у българския учител в Еникьой Вълчо Атанасов и Лавчиев е принуден да стана нелегален в Домуздеренския балкан[1] в четата на Константин Нунков. С четата на Нунков обикаля и организира българските села, след което при Арнауткьой минават Арда и се озовават в Хасково. Касиерът на комитета доктор Костов ги снабдява с пари и билети и те заминават за Пловдив, където Лафчиев получава писмо от Юлиан Шумлянски, с което му съобщава, че жена му и детето му са живи и здрави, но той е осъден задочно на 101 години затвор от Одринския съд. Амнистиран е в 1904 година и се завръща обратно в Дедеагач, където работи като търговец. Продължава с революционната си дейност и влиза в конфликти с Дедеагачкия гръцки революционен комитет. В 1906 година гърците взривяват нощем кантората му. Пристига полиция и архиерейският наместник Тодор Попниколов, квартирата е обискирана, а Лафчиев е арестуван като укривател на бомби. След 40 дни следствие е изпратен да бъде съден в Одрин. Връзка в затвора му е ученикът от Одринската гимназия Ангел Янев, който е и член на революционната организация. За Лафчиев се застъпват българският търговски агент Георги Стоев и секретарят му Никола Семенов и съдът го оправдава.[4]
След като Западна Тракия е предадена на Гърция, в 1918 година Лафчиев емигрира в Пловдив.[1]
На 1 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 49.
- ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ а б в г Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 253.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 50.
