Ангел Попкиров
| Ангел Попкиров | |
| български политик | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | 1968 г.
|
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
| Народен представител в: XVII ОНС | |
Ангел Попкиров (изписване до 1945 година: Ангелъ попъ Кировъ), с псевдоним А. Каракашев, е български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в дедеагачкото село Малък Дервент, тогава в Османската империя. Учи в Одринската българска гимназия. Като учител в кошукавашкото село Аврен става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след покръщаването на по-малкия му брат Георги Попкиров.[2] Привърженик е на лявото крило. Учителства в село Горно Суванлии и е и районен началник на Софлийската революционна околия. През октомври 1904 година бяга в България и османските власти го осъждат задочно на смърт. През 1906 година в София се създава Тракийско благотворително дружество „Антим I“, като за негов секретар е избран Ангел Попкиров. През октомври 1907 г. в Пловдив се провежда конгрес на тракийските организации. Той се обявява за учредителен и приема Устав на Съюза на одринските благотворителни братства. Избран е Управителен съвет на Съюза като за секретар отново е избран Ангел Попкиров. В 1908 година участва в редактирането на вестник „Одрински глас". През септември 1908 година се провежда конгрес на Одрински революционен окръг в Одрин. Конгресът решава да участва в предстоящите избори за народни представители в Одринския вилает като се излезе със самостоятелна листа или се търсят компромиси с други организации. Решава да се издава вестник „Одринска заря“ като един от редакторите е определен Попкиров. След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 година е един от активистите ѝ.[3] След Балканските войни е назначен за кмет на присъединения към България Софлу,[4] а след парламентарните избори през 1914 година става депутат от Гюмюрджински окръг с Либералната партия, част от Либералната коалиция.[5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 284, 286.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 377.
- ↑ Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915 г., стр. 81.
- ↑ Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 497-505.
