Ангел Чалъков
| Ангел Чалъков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Ангел Керезов Чалъков с псевдоним Райчев[1] е български революционер, задграничен пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чалъков е роден в 1865 година в Мустафапаша, тогава в Османската империя. Завършва основно образование и втори прогимназиален клас в родния си град и става учител. От 1883/1884 до 1886/1887 учебна година учителства в Ново село, Одринско,[2] после две години в село Кемал, после в Узункюприйско и в 1891/1892 и 1892/1893 година в Димотика, един от центровете на гърцизма в Тракия. В 1894 година става учител в родния си град.[4]
Влиза във ВМОРО веднага след основаването на организацията в 1894 година и става член на революционния комитет в Свиленград. В 1897 година е арестуван с всички учители след убийството на Иван Варсамов. След седем месеца са освободени и Чалъков емигира в Свободна България и става основен учител в Хебибчево. През лятото на 1899 година издържа в Казанлъшкото педагогическо училище изпит за завършен тригодишен педагогически курс, а след това и държавен изпит и е назначен за прогимназиален учител, като преподава български език, физика и химия.[4]
Същевременно от 1898 до 1899 година е ръководител на пограничния пункт на ВМОРО в Хебибчево, като организира изпращането на чети, куриери и други. В 1900 година е делегат на Харманлийското дружество на Седмия македонски конгрес.[5]
При изпращането на чета за Османската империя Чалъков прегазва Марица, заболява от бронхит, който се превръща в туберкулоза и умира през лятото на 1901 година. Оставя вдовица, двама сина и три дъщери.[4][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
- ↑ а б Диамандиев, Ангел. Ангелъ Керезовъ Чалъковъ - единъ отъ забравенитѣ // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 11.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 185.
- ↑ а б в Диамандиев, Ангел. Ангелъ Керезовъ Чалъковъ - единъ отъ забравенитѣ // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 12.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 516.
