Англо-зулуската война е колониална война през 1879 г. между британците и зулусите. След успешното въвеждане на федерация в Канада от лорд Карнарвън, се счита че подобно политическо усилие, наред с военни кампании, може да успее в африканските кралства, племенни области и бурските републики в Южна Африка. През 1874 г. сър Хенри Бартъл Фрер е изпратен в Южна Африка като висш комисар на Британската империя, за да реализира тези планове. Сред пречките са присъствието на независими държави като Южноафриканската република и кралство Зулуланд с неговата армия.[6] Фрер, по своя собствена инициатива, без одобрението на британското правителство[7][8] и с намерение да провокира война със зулусите, представя ултиматум на 11 декември 1878 г. на зулуския крал Кечуайо, който зулуския крал не може да приеме.[9] Фрер тогава изпраща лорд Челмсфорд да нахлуе в Зулуланд.[10] Войната е значима с няколко особено кървави битки, включително първа победа на зулусите в битката при Исандлуана, както и с това че е решителен момент в хронологията на империализма в региона. Войната в крайна сметка води до британска победа и края на зулуската независимост.
↑Colenso, 1880, pp. 263 – 264 gives 6669 Imperial and Colonial troops and 9035 Native Contingent. Morris, Donald R.; Buthelezi, Mangosuthu The Washing of the Spears, Da Capo Press, 1998, p.292, gives 16 800.
↑Morris, Donald R. (1994) The Washing of the Spears, reissued: Da Capo Press, 1998, p.498.
↑Colenso, 1880, p. 396, gives British strength in April as 22 545.
↑Colenso, 1880, p.318, gives the total strength of the Zulu army at 35 000, of which 4000 remained with Cetshwayo while the rest marched in two columns.
.svg){kind=small}