Англо-испанска война за асентото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Война за ухото на Дженкинс
Jenkins-Ear-Westindien.png
Период 1739-1748
Място Карибите, Флорида и Джорджия
Резултат Запазване на статуквото преди войната
Воюващи страни
Union flag 1606 (Kings Colors).svg Великобритания Bandera de España 1701-1760.svg Испания
Командири
Едуард Върнън
Джеймс Огълторп
Джордж Енсън
Чарлз Ноуиз
Блас де Лесо
Себастиан де Еслава
Мануел де Монтаньо
Андрес Реджио

Англо-испанската война за асентото или още и Войната за ухото на Дженкинс е колониален военен конфликт между Великобритания и Испания, продължил от 1739 до 1748 г. Необичайното название на тази война се дължи на Робърт Дженкинс, капитан на британски кораб, който през 1738 г. показал пред Британския парламент отрязаното си ухо, заявявайки, че то му било отрязано от испанската брегова охрана, което било доказателство за политиката на испанските власти срещу английските мореплаватели.

Този случай послужил на Великобритания като повод (Casus belli) да обяви официално война на Испания за испанските колонии в Карибско море. Целта на Великобритания е да прекрати испанската хегемония в региона на Карибите и да разклати испанската трансатлантическа колониална търговия в "златния триъгълник" - виж и триъгълна търговия.

Предистория[редактиране | edit source]

Според договора от Севиля от 1729 г., на англичаните е забранено да търгуват с испанските колонии, с изключение на един кораб годишно и търговията с роби, която испанците смятали за унизителна.[1] Английската търговска класа обаче желае да се добере до огромния пазар на Испанска Америка, а и самите колонисти се нуждаят от английски стоки, което довежда до образуването на огромен черен пазар за размяната им. Според същия договор, испанците имат право да проверяват всеки английски кораб, плаващ в испански води. След една такава проверка през 1731, ухото на английския капитан Робърт Дженкинс било отрязано от испанската брегова охрана, тъй като той се занимавал с контрабанда. Дженкинс показал ухото си пред Камарата на общините, което засилило английската "военна треска" срещу Испания, която всъщност се дължи на желанието на англичаните да установят своя търговска и военна хегемония в Атлантическия океан. Така на 23 Октомври 1739 британският министър-председател, Робърт Уолпол, обявява война на Испания на.[2] Вицеадмирал Върнън е привърженик на войната и настоява за нападателни действия пред Парламента и пред Адмиралтейството.[3]

Ход на военните действия[редактиране | edit source]

Превземането на Пуерто Бело[редактиране | edit source]

Още в първата година на войната английският кралски флот постига значителни успехи в действията си срещу испанските укрепления на Карибите. На 22 ноември 1739 г. англичаните успяват да превземат град Пуерто Бело, в днешна Панама, като по този начин слагат ръка на сребърните мини по пуерториканското крайбрежиее в опит да разклатят испанските финанси. Това принуждава испанците да променят търговската си практика. Големите и лесноуязвими испански търговски галеони са заменени от по-малки и по-маневрени флотилии, а търговията е децентрализирана и вместо в няколко големи пристанища, тя се разпръсква в редица по-малки пунктове. Освен това испанските кораби започват да заобикалят през нос Хорн, за да търгуват със западния бряг на Южна Америка.

През 1740 г. британският флот под командването на Джордж Енсън е изпратен да нападне испанските Източни Индии в Тихия океан и по-специално Филипините. Операцията обаче пропада.

Битка при Картахена[редактиране | edit source]

Ключов момент за изхода на войната се оказва битката при Картахена през март 1741 г. Картахена е един от главните пунктове за износ на злато от испанската колония Нова Гранада(днес Колумбия). Британските сили, участващи в битката, се намират под командването на адмирал Едуърд Върмън. Мисията на Върмън обаче е затруднена от лоша организация, от постоянно съперничество между него и останалите британските командири, както и от епидемията от жълта треска, която покосява много британски моряци. Силните укрепления на Картахена де Индиас и добрата тактика на испанския командир Блас де Лезо отблъскват англичаните и им нанасят тежки загуби.

Останалите британски атаки на различни испански фортове в Карибите не успяват да променят геополитическата ситуация в Атлантика. Отслабеният британски флот предприема няколко нападения над Сан Августин във Флорида, Хавана и Панама, но и те са отблъснати от испанците. Това позволява на испанската флота да премине в контранастъпление и през 1742 г. испанците атакуват Британска Джорджия, но са изтласкани от британците в битката при Кървавото блато.

Като цяло войната е белязана от редица нерешителни военноморски операции и пиратски нападения, предприети от силите на воюващи страни. Случайното превземане на ценния галеон Манила от силите на адмирал Енсън е британският отговор на испанските пиратски нападения над британските търговски кораби, коите испанците извършват безнаказано както в Западните Индии, така и в европейски води.

Войната за ухото на Дженкинс е прекратена с подписването на споразумението в Аахен от 1748 г, което слага и край на войната за австрийското наследство.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Reed Browning The War of the Austrian Succession, New York, 1993 ISBN 0-312-12561-5, p. 21
  2. War of Jenkins Ear. // GlobalSecurity.org. Посетен на 2007-09-24.
  3. Douglas Ford, Admiral Vernon and the Navy: A Memoir and Vindication, London, MCMVII, p.124, "Унищожете техните поселения в Америка и Испания ще падне. По мое мнение трябва да се изпрати силен флот в Западните Индии, да унищожи сърцето на врага, да унищожи техните мини, да заграби техните съкровища, да превземе техните кораби, да унищожи до основи техните градове. Нека бъдат атакувани на колкото е възможно повече места едновременно... Ако Пуертобело и Картахена бъдат превзети, всичко ще е загубено за тях." Вернън на срещата на Адмиралтейството.

Източници[редактиране | edit source]

  • Tobías Smollet (Tobias Smollett), Authentic papers related to the expedition against Carthagena, by Jorge Orlando Melo in Reportaje de la historia de Colombia, Bogotá: Planeta, 1989.
  • The American People - sixth edition by Gary B. Nash and Julie Roy Jeffrey
  • Victoria, Pablo (2005) El día que España derrotó a Inglaterra : de cómo Blas de Lezo, tuerto, manco y cojo, venció en Cartagena de Indias a la otra "Armada Invencible" Áltera, Barcelona, Spain, ISBN 84-89779-68-6
  • Quintero Saravia, Gonzalo M. (2002) Don Blas de Lezo: defensor de Cartagena de Indias Editorial Planeta Colombiana, Bogotá, Colombia, ISBN 958-42-0326-6, in Spanish
  • Browning, Reed. The War of the Austrian Succession, New York, 1993 ISBN 0-312-12561-5
  • War of Jenkins Ear. // GlobalSecurity.org. Посетен на 2007-09-24.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „War of Jenkins' Ear“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.