Ангъчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангъчи
Бял ангъч (T. tadorna)
Бял ангъч (T. tadorna)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
подсемейство:Ангъчови (Tadorninae)
род:Ангъчи (Tadorna)
Научно наименование
F. Boie, 1822
Ангъчи в Общомедия
[ редактиране ]

Ангъчите (Tadorna), наричани още килифари или пеганки, са сравнително едри представители на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Плуват добре, но се гмуркат само малките. Летят добре.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Населяват предимно крайбрежията на соленоводни и по-рядко сладководни басейни. В България се срещат следните два вида:

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Ангъчите се хранят предимно с храна от животински произход: ракообразни, насекоми, мекотели и различни други видове дребни безгръбначни. Зимно време често преминават на растителна храна.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Моногамни птици. Предпочитат да гнездят в дупки в земята, като за целта използва изоставените дупки на язовци, лисици и др. Гнездото правят на сравнително голяма дълбочина в дупката, до около 3-4 m. При липса на дупка могат да го построят и в скална цепнатина, разрушена постройка или просто на земята сред по-гъста растителност. Гнездото може да се намира дори на километър от най-близкия воден басейн. Гнездото е обилно постлано с пух. Снасят между 6 и 18 яйца, но най-често 8-9. Мъти единствено женската в продължение на 27-29 дни.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В миналото ангъчите са били ловен обект в България, но поради намалялата им численост и двата представители на рода са включени в Червената книга на защитените видове. Когато е бил по-често срещан, белият ангъч е бил понякога отглеждан редом с другите домашни птици и успешно е изпълнявал функцията на пазач на ятото, като е издавал крясъци и смело се хвърлял срещу неприятелите.

Списък на видовете[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Коблик Е. А., Редькин Я. А. (2004) Базовый список Гусеобразных (Anseriformes) мироовой фауны. Казарка 10(2004) онлайн
  • Kear, Janet (2005). Ducks, Geese, and Swans. Oxford University Press, 420. ISBN 0-19-861008-4