Андалусия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Comunidad Autónoma de Andalucía
Знаме на Андалусия Герб на Андалусия
Знаме Герб
Разположение на Андалусия в Испания
Столица Севиля
Площ
 – Общо
 – % от Испания
2-ро място
87 268 km²
17,2%
Население
 – Общо (2005)
 – % от Испания
 – Гъстота
1-во място
8 177 805 души
17,82%
92,12 души/km²
Автономен статут 11 януари 1982
Парламентарно представяне
 – Места в Конгреса
 – Места в Сената
62
40
Президент Мануел Чавес Гонсалес (ИСРП)
Провинции Хаен, Кордоба, Севиля, Алмерия, Гранада, Малага, Кадис и Уелва

Андалусия (на испански Andalucía, изговаря се Андалу̀сия и Андалусѝя) е автономна област в Испания. Състои се от осем провинции: Хаен (Jaén), Кордоба (Córdoba), Севиля (Sevilla), Алмерия (Almería), Гранада (Granada), Малага (Málaga), Кадис (Cádiz) и Уелва (Huelva). Столицата е Севиля, където е седалището на местния парламент, а съдебната палата се намира в Гранада.

Андалусия е най-голямата автономна област по население и втора по територия след Кастилия и Леон. Областта е разположена в южна Испания. На запад граничи с Португалия, на север с автономните области Естремадура и Кастилия-Ла Манча, на изток с Мурсия и на юг със Средиземно море и Атлантическия океан.

Регионът е с богата история, датираща от хилядолетия. Владяна от финикийци, римляни, вестготи, маври и испанци, Андалусия е културна съкровищница, съхранила безброй паметници от различни цивилизации. В градовете Кордоба, Севиля и Гранада могат да се видят едни от най-големите постижения на ислямската култура. Стотици замъци и крепости се извисяват над бели градове и плодородни равнини, свидетели на вековната борба на испанците да отвоюват земите си от ислямските нашественици.

Днес Андалусия е динамично развиващ се регион и е световноизвестна туристическа дестинация. Освен културните паметници, Андалусия разполага с прекрасни плажове, множество курорти, като Марбеля, Торемолинос, Михас, Малага, Алмунекар, Салобреня; високи планини, включително Сиера Невада, с най-високия връх в Испания, Муласен (3478 м); разнообразна природа от влажната делта на Гуадалкивир до пустините на Алмерия.

История[редактиране | edit source]

Древна история[редактиране | edit source]

Златно съкровище от Карамболо от цивилизацията Тартес.

Най-старите известни обитатели на Андалусия са иберите[1]

Около 1000 г. пр.н.е. западна Андалусия е център на първата развита цивилизация на Иберийския полуостров, Тартес, спомената от Херодот[2], Страбон[3] и Плиний Стари.[4] И досега са известни малко факти за тази цивилизация, която изчезва от историята през 5 век пр.н.е.

Финикийците колонизират части от крайбрежието около 1300 г. пр.н.е.. Най-важният им град е Гадес (Кадис), един от най-старите градове в Европа, основан около 1100 г. пр.н.е.. Градът е защитен с крепостна стена и укрепления. Финикийците донасят на местните келтибери знанието как да разработват златни и сребърни мини систематично, както и нови идеи и обичаи. [1] Малага става един от най-големите центрове за осоляване на риба за времето си. [5]

След падането на финикийските градове под ударите първо на Асирия, а след това и на Персия, Картаген става главната сила в западното Средиземноморие и владее части от Андалусия. Картагенски търговци и миньори се заселват в Тартес и от там започват създаването на градове и колонии на Иберийския полуостров. След поражението от Римската република в Първата пуническа война, Картаген завоюва цялата област. [6]

Римско завоюване на Андалусия[редактиране | edit source]

През 201 пр.н.е. в резултат на Втората пуническа война, картагенската власт на полуострова е ликвидирана. [6] Андалусия става римска провинция под името Бетика със столица Италика (близо до днешна Севиля). Бетика става една от най-богатите и важни провинции на Римската империя, като я осигурява с висококачествени метали (мед, желязо, сребро, злато) и селскостопански продукти.

Последният град под картагенска власт е Кадис, който е превзет от Римската република през 206 г. пр.н.е.. Петнадесет години по-късно южната (днешна Андалусия) и източната части на Иберийският полуостров са организирани в римската провинция Далечна Испания[7]

Вестготско кралство[редактиране | edit source]

По време на разпадането на Римската империя през 5 век, в днешна Андалусия се установяват първо вандалите, а след това вестготите. Вандалите дават името на провинцията, което първоначално е „Вандалусия“. Вестготите въвеждат католицизма[8] Вестготското кралство успява да изтласка Византийската империя, която за кратко време владее югоизточна Андалусия.

Средновековие[редактиране | edit source]

Джамията в Кордоба.
Дворецът Алхамбра.

Между 711 и 718 г., раздираното от вътрешни конфликти Вестготско кралство е разгромено от ислямски нашественици от Северна Африка, които завладяват почти целия полуостров, като Андалусия става техен основен център.

Първоначално Ал-Андалус, както арабите нарекли техните владения в Испания, е провинция на Умаядския халифат до 750 г. След това е основан независимият Кордобски емират, който през 929 прераства в Кордобски халифат. През 1031 г. халифатът се разпада на множество независими кралства, наречени тайфас, което улеснява Реконкистата на християнските кралства на север. През 1212 г. в северната част на Андалусия, при Лас Навас де Толоса става решителното сражение между мюсюлманите, подкрепяни от Алмохадите и обединениете армии на Кастилия, Арагон и Навара. Победата на испанците е повратна точка в Реконкистата, като скоро след това са завладени Кордоба и Севиля и към средата на 13 век мюсюлманите владеят само Емирство Гранада в югоизточна Андалусия, където тяхната власт остава до 1492 г., когато испанците водени от кралица Исабела и крал Фернандо завладяват тяхната столица.

По време на ислямското владичество, андалуската култура и икономика процъфтяват. Построени са шедьоври на архитектурата, като джамията в Кордоба и дворецът-крепост Алхамбра в Гранада. Развиват се науката, изкуството, астрономията, математиката, медицината. Селското стопанство отбелязва значителен напредък с въвеждането на напоителни системи и нови култури, като например ориз. През 10 век със своите повече от 500 000 жители, Кордоба е най-големият град в Европа.

Андалусия като част от Кастилия и Леон[редактиране | edit source]

След 1715 г.[редактиране | edit source]

География[редактиране | edit source]

Релеф[редактиране | edit source]

Климат[редактиране | edit source]

Води[редактиране | edit source]

Растителност и животински свят[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Столица на Андалусия е Севиля[5]

Население[редактиране | edit source]

В Андалусия се празнуват именни дни. [5]

Икономика[редактиране | edit source]

Манастирът Рабида

Брутният вътрешен продукт на Андалусия е $201 087 000 000 (2006), което я нарежда на второ място в Испания след Каталония и Мадрид. По БВП на човек на населението (€17 251), областта все още изостава от средното ниво за страната и е на предпоследно място, преди Естремадура.

Андалусия има добре развито земеделие, особено в плодородната долина на Гуадалкивир и оранжериите в провинция Алмерия. Добиват се големи количества пшеница, ориз, маслини, цитрусови плодове, ягоди, домати, корк.

Промишлеността е също добре развита. Сред по важните отрасли са черна металургия в Алхесирас; цветна металургия в Уелва (мед) и Линарес (олово); машиностроене в Севиля, Кадис, Кордоба, Мартос и други; автомобилостроене в Линарес; самолетостроене в Севиля и Кадис; вагоностроене в Линарес; корабостроене в Кадис, Пуерто Реал, Севиля и Уелва; електротехническа в Кадис, Севиля, Хаен; химическа в Уелва, Севиля, Малага, Гранада, Алмерия и други; нефтопреработвателна в Уелва и Алхесирас; текстилна в Севиля, Малага, Кодоба и хранително-вкусова промишленост, развита повсеместно.

Секторът на услугите играе най-голяма роля в икономиката на Андалусия, като с най-голямо значение е туризмът и съпътстващите го услуги.

Туризъм[редактиране | edit source]

В Андалусия се намират 23 природни парка и 30 резервата. Сред известните курорти са Коста дел Сол, Хуелва и Ислантила. В тях се предлагат възможности за различни видове спорт. [5]

Андалусия е известна с ислямската архитектура, останала от владичеството на маврите, както и с ренесансова и барокова архитектура от по-късно. [5]

Най-известният празник е карнавалът в Кадис. От март до ноември се провеждат кориди[5]

Транспорт[редактиране | edit source]

Андалусия разполага с гъста транспортна мрежа, която включва над 1500 км автомагистрали. Всички големи градове са свързани с националната железопътна мрежа, като има високоскоростна жп връзка на Севиля и Малага с Мадрид. Най-важните пристанища са Алхесирас (с най-голям товарооборот в Испания), Малага, Кадис, Уелва и Севиля. В Андалусия има над 40 летища, от които пет са международни — Севиля, Херес де ла Фронтера, Малага, Гранада и Алмерия.

Култура[редактиране | edit source]

В Андалусия се развива фламенкото[5]

Пабло Пикасо е роден в Малага, където има и музей, посветен на него. [5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 1–9.
  2. Herodotus, i. 163 ; iv.152.
  3. Strabo, iii.2.13
  4. Pliny, iv.120.
  5. а б в г д е ж з Цветана Евгениева. Магията на Андалусия. // Сега. СЕГА АД. Посетен на 16 март 2013.
  6. а б Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 9–16.
  7. Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 21–22.
  8. Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 31–52.