Анди
Андите са планинска верига, разположена в Южна Америка, естествено продължение на планинската верига Кордилери от Северна Америка.
Простират се от най-северните части на континента до най-южните при остров Огнена земя. Най-висок връх е Аконкагуа — 6960 m, разположен на държавната граница между Чили и Аржентина. Части от Андите, освен в тези две държави, се намират и в Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия и Венецуела. В Андите са съсредоточени едни от най-големите находища в света на мед, боксит, селитра, сребро.
Геоложкият им произход е свързан с движението на тектонските плочи и конкретно взаимодействието между Тихоокеанската тектонска плоча, Южноамериканската тектонска плоча и Плочата Наска.
Андите се явяват важна орологична преграда, предопределяща редица особености на климата и природния свят от двете страни на планината. Високите части спират влиянията на Перуанското студено течение и валежите, което обуславя влажността над пустинята Атакама и Андите. На изток от планината Тихия океан не влияе на климата. В Андите са разположени множество активни и неактивни вулкани, най-известни от които са Чимборасо, Коропуна, Йерупаха, Котопакси, Уаскаран. В Андите се намира и най-високопланинското езеро от големите езера на света - Титикака.
Съдържание |
Произход на името [редактиране]
Има много теории за етимологията на името Анди. Някои считат, че Анди произлиза от думата анти на езика кечуа, която означава „висок връх“. Други смятат, че Анди прозхожда от един от четирите региона на империята на инките. Трети вярват, че Анди произлиза от испанската дума andén, която означава „тераса, терасирана земя“, във връзка с обработваемите земи, използвани от инките и другите народи в района.
Според някои етимолози идва от анти - името на старо перуанско индианско племе, което е обитавало планините. Друго предположение е, че името идва от големите медни находища в планината, което преведено на български означава медна планина.[1]
География [редактиране]
Андите се разпростират на 9000 km дължина в посока север-юг и достигат ширина до 800 km в централните части, където са разположена вътрешнопланинска платовидна област. Холандските острови Аруба, Бонер и Кюрасао, които се намират в Карибско море, северно от брега на Венецуела, представляват потопените във водата върхове на най-отдалечената северна част на планинската верига. На запад Андите се ограничават от дълбокия 8 km Перуанско-Чилийски ров на Тихия океан. На юг достига до протока Дрейк, а на изток се простира до вътрешните равнини и низини, както и с пампата.[1]
Андите могат да бъдат разделени на три региона: Южни Анди — в Аржентина и Чили; Централни Анди, включващи чилийските и перуанските планини, както и част от Боливия; и северна част — във Венецуела, Колумбия и Еквадор, която се дели съответно на две успоредни планински области — Западна (Cordillera Occidental) и Източна планинска верига (Cordillera Oriental). Думата cordillera идва от испански език и означава „въже“.
В Колумбия, северно от границата с Еквадор, Андите могат да се разделят дори на три успоредни части — западна, централна и източна. В най-северната част, планината Сиера Невада де Санта Марта често е считана за част от Андите. Източната планинска верига е единствената, която продължава до Венецуела.[2]
Геология [редактиране]
.jpg)
Андите са верига планини, формирани през мезозоя и терциера, по протежението на Тихоокеанския огнен пръстен — зона на вулканична активност и планинообразуване, която обгражда Тихия океан. Планините са резултат на процесите на тектониката на плочите, причинени от субдукцията на океанската кора под Южноамериканската плоча. Основната причина за издигането на Андите е нагъването на западния и ̀ръб, породено от подпъхването на плочата Наска и Антарктическата плоча. На изток Андите граничат с няколко седиментни басейна като Ориноко, басейните на реките Амазонка и Мадре де Диос, както и с Гран Чако, които отделят планините от старите геоложки платформи в източната част на Южна Америка. В южната си част Андите делят дълга граница с част от някогашната Патагонска плоча. На запад, планините завършват в Тихия океан, макар, че за крайна западна граница може да се счита и Перуано-чилийската падина. От географска гледна точка, за Андите се смята, че западната им граница се маркира с появата на крайбрежните низини и намаляването на отвесната топография.
Орогенеза [редактиране]
Западният край на Южноамериканската плоча е място на най-малко няколко преандски орогенетични процеса след планинообразуването на Пампия от края на протерозойския период. Тези ранни процеси довеждат до натрупването на няколко части от плочи и микроконтиненти върху южноамериканската част от Гондвана.
Формирането на съвременните Анди започва през юрския период. Именно по време на периода креда, планините започват да придобиват сегашната си форма — чрез издигането, разломните процеси и нагъването на седиментни и метаморфни скали на старите геоложки платформи на изток. Тектоничните сили в зоната на субдукция, по протежение на целия западен бряг на Южна Америка, където плочата Наска и част от Антарктическата плоча се приплъзват под Южноамериканската, продължават да са причина за текущи орогенетични събития, които се проявяват под формата на земетресения и вулканични изригвания и понастоящем. В крайната южна част, голям трансформен разлом разделя Огнена земя от малката плоча Скотия.
Вулканична дейност [редактиране]
В планинската верига има голям брой активни вулкани, които са обособени в четири вулканични зони, разделени от райони на пасивност. Вулканичната дейност на Андите е резултат от субдукцията на плочата Наска и Антарктическата плоча под Южноамериканската. Вулканите в района се различават по отношение на активността, отделените при изригванията продукти и морфологията си. Макар, че някои различия могат да бъдат обяснени с това, към коя вулканична зона принадлежи даден вулкан, то има и значителни разлики между вулкани в една и съща зона и дори между съседни вулкани.
Вулканските и земетръсните процеси се проявяват от неогена. В Андите има около 28 активни вулкана и над 100 угаснали. По главното било са разположени огромни вулкански конуси. Едни от най-високите на земята са Тупунгато (6800 m) и Люляйляко (6723 m).[1]
Климат [редактиране]
Климатът в Андите варира значително — в зависимост от географското положение, надморската височина и близостта до морето. Южната част е дъждовна и хладна, Централните Анди са сухи, а в Северните Анди обикновено е дъждовно и топло, със средна температура от 18° С в Колумбия. За климата тук е известен факта, че се променя драстично дори при малки разстояния — например, дъждовни гори (известни като селва) съществуват само на километри от заснежения връх Котопакси.
Планините оказват голям ефект върху температурата на околните райони. Снежната линия е в зависимост от местоположението — обикновено е между 4500–4800 m в тропическите части на Еквадор, Колумбия, Венецуела и северно Перу; нараства до 4800–5200 m в сухите планински области на южно Перу и северната част на Чили на юг; и след това се спуска — последователно до 4500 m при връх Аконкагуа, 2000 m на 40° южна ширина, 500 m на 50° южна ширина, и едва 300 m при Огнена земя. От 50° южна ширина, няколко от по-големите ледници се спускат директно до морското равнище.[3]
Количеството на валежите достига до 3000 mm годишно. Най-изобилни са валежите по западните склонове на Северните Анди (станция Андагоя - 7140 mm валеж). Поради екваториалния климат в подножията на Северните Анди към низината на Амазонка и към Тихия океан, са характерни всекидневните валежи и висока температура.[1]
Подножието на Андите попада в горещия пояс (тиера калиенте). Той достига до 600 m височина. Над него е умереният пояс (тиера темплада), достигащ до 2000 m височина. До 2800 m е разположен студеният пояс (тиера фриа). Над 2800 m е разположена студенаполупустинна местност. Планинските била над 3400 m до съвременната снежна граница попадат в мразовия пояс.[1]
Флора [редактиране]
В миналото, дъждовните гори са заемали голяма част от Северните Анди, но сега са намалели значително, особено в Чоко и вътрешните планински долини в Колумбия. Като противоположност на влажната част на андските склонове, са сравнително сухите части в по-голямата част от Западно Перу, Чили и Аржентина. Заедно с няколко вътрешни планински долини, те обикновено са доминирани от широколистни гори, храсти и растителност, достигаща до крайните склонове в близост до пустинята Атакама.
Върхове [редактиране]
Боливия [редактиране]
- Анкохума, 6424 m
- Кабарах, 5860 m
- Чакалтаха, 5421 m
- Уахна Потоси, 6088 m
- Илампу, 6368 m
- Илимани, 6438 m
- Масисо де Ларанкагуа, 5520 m
- Масисо де Пакуни, 5400 m
- Небадо Анайахси, 5750 m
- Небадо Сахама, 6542 m
- Патийа Пата, 5300 m
- Тата Сабаха, 5430 m
Боливия / Чили [редактиране]
- Серо Минчинча, 5305 m
- Ирупутунку, 5163 m
- Ликанкабур, 5920 m
- Олка, 5407 m
- Парума, 5420 m
- Померапе, 6348 m
Чили/Аржентина [редактиране]
- Аконкагуа, 6962 m
- Акотанго, 6052 m
- Серо Бахо, 5401 m
- Серо Ескориал, 5447 m
- Кордон дел Асуфре, 5463 m
- Фалсо Асуфре, 5890 m
- Ластариа, 5697 m
- Юяяко, 6739 m
- Майпо, 5264 m
- Мармолехо, 6110 m
- Охос дел Саладо, 6893 m
- Олка, 5407 m
- Паринакота, 6348 m
- Писис, 6795 m
- Сиера Небада де Лагунас Брабас, 6127 m
- Сокомпа, 6 m051 m
Колумбия [редактиране]
- Галерас, 4276 m
- Невадо дел Руис, 5389 m
Еквадор [редактиране]
- Антисана, 5753 m
- Каямбе, 5790 m
- Чимборасо, 6267 m
- Корасон, 4790 m
- Котопакси (вулкан), 5897 m
- Ел Алтар, 5320 m
- Илиниса, 5248 m
- Пичинча, 4784 m
- Ревентадор, 3562 m
- Сангай, 5230 m
- Тунгурахуа 5023 m
Перу [редактиране]
- Алпамайо, 5947 m
- Карнисеро, 5960 m
- Ел Мисти, 5822 m
- Ел Торо, 5830 m
- Уаскаран, 6768 m
- Хиришанка, 6094 m
- Расак, 6040 m
- Рондои, 5870 m
- Сарапо, 6127 m
- Сериа Норте, 5860 m
- Сиула Гранде, 6344 m
- Иерупаха, 6635 m
- Иерупаха Чико, 6089 m
Венецуела [редактиране]
- Пико Боливар, 4981 m
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в г д Гловня, Мартин, Екатерина Благоева. Физическа география на континентите. София, Държавно издателство Наука и изкуство, 1982. с. 487-494.
- ↑ Карта на Андите
- ↑ ((en)) Климатът в Андите
