Андон Димитров
|
||||||||||
Андон (Антон) Димитров Филахтечев е български революционер, един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография [редактиране]
Андон Димитров е роден през 1867 година в село Айватово, тогава в Османската империя, в среднозаможно семейство. През 1889 година завършва българската мъжка гимназия в Солун, а след това учи право във Висшето училище в Цариград, което не завършва поради болест.
Връща се в Солун и в периода 1892 - 1897 преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1894 година преподава и български в турската гимназия в града.
На въпрос на учител по гръцки език как събира шест пъти повече ученици за българската паралелка Андон Димитров отговаря:
| „ | Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български - които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония... По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях българският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и... ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация.[1]. | “ |
На 23 октомври 1893 година заедно с доктор Христо Татарчев, Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Димитров е член на Централния комитет на организацията от самото ѝ създаване, а през 1896 година е преизбран на Солунския конгрес.
След 1897 година Димитров учителства в Битоля. От 1899 година пак следва право, този път в Лиеж, като завършва успешно през 1901 година. През ноември 1901 година се връща в Битоля като адвокат, като същевременно е член на ръководството на ВМОРО. През ноември 1903 година е директор на българските училища в Прилеп, а през 1904 година е избран за член-съдия на Битолския апелативен съд. Като такъв защитава местното българско население и колегите му гърци и турци казват за него:
| „ | справедлив съдия, но фанатик българин. | “ |
През 1908 година Антон Димитров посредничи на младотурския комитет да се свърже с битолския четнически ръководител на ВМОРО Милан Матов и така се постига споразуменние за предстоящата революция. След Младотурската революция участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и на учредителния му конгрес е избран за председател. Влиза в обща младотурска комисия с доктор Ангел Робев и по двама сърби, гърци, турци, власи и албанци, която да неутрализира недоразуменията между националностите в империята. Предложен е за български сенатор, но след антикампания от страна на Панче Дорев не е избран. През 1909 година е назначен за съдия в Цариград.
След края на Балканската война се завръща в Македония, където е преследван от новите сръбска и гръцки власти и тайно се прехвърля в България. Там подпомага дейността на Съюза на македонските културно-просветни благотворителни братства и като неин представител участва в тайни преговори между България и Османската империя за даване на автономия на Македония. Между 1915-1918 година работи в Министерството на правосъдието, а след това в Министерството на външните работи и изповеданията. От 1920 година е председател на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, като след разцепването на същия става член на новообразувания Федеративен македонски комитет, но след поредните дележи в македонското освободително движение се оттегля от активна дейност. През 1922 година преподава турски в Българското търговско училище в Цариград.
Андон Димитров, страдайки от тежка болест, се самоубива на 13 март 1933 година в София.[2][3][4][5][6]
Бележки [редактиране]
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.142-143
- ↑ Петров, Тодор и Цочо Билярски (съст.). ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Петър Попарсов. София, Военно издателство, 2002, 212 с.
- ↑ Пандев, К. и З. Нонева (съст.). Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени. София, Български писател, 1981, 878 с. (с. 100-120).
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
- ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 314
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 272.
| Основатели на ВМОРО |  |
|
|---|---|---|
| Андон Димитров | Дамян Груев | Иван Хаджиниколов | Петър Попарсов | Христо Батанджиев | Христо Татарчев | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Български юристи от Македония
- Учители в Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Хора от дем Даутбал
- Личности (София)
