Андон Попкамчев
| Андон Попкамчев | |
| български възрожденец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Андон Попангелов Попкамчев (изписване до 1945 година: Андонъ попъ Камчевъ) е български свещеник и възрожденец от Македония, борец за независима българска църква.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андон Попкамчев е роден в голямото и будно българско село Ваташа през 1843 година в семейството на местния свещеник поп Ангел Попкамчев. Учи в общинското училище във Ваташа. Около 1867 година е ръкоположен за свещеник от струмишкия владика и поема енорията на баща си, която включва селата Ваташа, Моклище и Глишик. Поддържа близък контакт с учителите Георги Милетич, Арсени Костенцев, Глигор Шишков и други и се включва активно в борбата против гръцките владици.
В 1869 година Андон Попкамчев е анатемосан от струмишкия гръцки владика Йеротей и е отстранен от поста си, но въпреки това продължава да служи в църквата във Ваташа. Повикан за обяснение в Идаре меджлиса в Кавадарци, поп Андон заявява:
| „ | Аз съм българин. Служа на моя народ. Не го признавам владиката за мой началник и затова не го слушам.[1] | “ |
Заради отказа си да се подчинява на Патриаршията Андон Попкамчев е заточен в гръцки манастир край Василика, Солунско, където престоява три месеца. Освободен е през 1870 година след протестите на жителите на Ваташа.[2] През същата година той е един от основателите на Тиквешката българска духовна община, дълги години е и неин председател.
В 1874 и в 1878 – 1879 година поп Андон отново е заточен в района на Солун и е освободен поради протестите на своите енориарши. През 1890-1895 година, като председател на Ваташката църковно-училищна община, както и по-късно Андон Попкамчев полага големи грижи за развитието на учебното дело във Ваташа. След основаването на БМОРК, Андон Попкамчев се включва в македоно-одринското освободително движение.
На 24 август 1902 година поп Андон е прострелян от засада край село Манастирец. Погребението му се превръща в протест срещу турските власти, обвинени от местните българи в директно подбудителство. По решение на Околийския комитет на ВМОРО в Кавадарци, кметовете на селата в Тиквеш изготвят изложения до солунския валия Хасан Фехми паша и чуждестранните консули, с които протестират срещу убийствата и престъпленията срещу българското население. Убийците на Попкамчев, трима мюсюлмани от селата Манастирец и Сирково, са наказани от ВМОРО.
Андон Попкамчев е баща на Тодор, Христо и Йованче Попантов.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Даскал Камче (1790 - 1848) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Попкамчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Попангелов (1843 - 1902) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Поликсена Попантова | Тодор Попантов (1876 - 1954) | Йованче Попантов (1882 - 1906) | Христо Попантов (1879 - 1964) | Марика Николова (1888 - 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Антов (1919 - ?) | Иван Антов (1923 - 1985) | Никола Антов (1925 - 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 226-266
