Андраник Озанян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андраник Озанян
генерал-майор
AndranikOzanian.jpg
Информация
Прякор Антраник Паша, Андраник-Зоравар
Служил на България Flag of Bulgaria.svg
Руска империя Flag of Russia.svg
Първа Арменска
Република Flag of Armenia.svg
Войни Първа балканска война
Първа световна война
Отличия Георгиевски кръст IV степен

Орден Свети Станислава III степен
Златно оръжие «За храброст» Орден Свети Владимир IV степени

Орден на Почетния легион

Георгиевски кръст III степен

Живял 25 февруари 186531 август 1927
Роден Шебинкарахисар, Османска империя днес Турция
Починал Фресно, САЩ
Андраник Озанян в Общомедия

Андраник Торос Озанян (на арменски: Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) е арменски генерал, политически и обществен деец, борец за свобода, широко възприеман като национален герой.

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден в Шебинкарахисар, Турска Армения (сега вилает Гиресун, Турция). След като в млада възраст губи жена си и сина си, той се присъединява към Арменското освободително движение в Османската империя и участва в различни политически партии, включително в Арменската революционна федерация.

Балканските войни[редактиране | edit source]

Андраник служи в Българската армия през Балканските войни като един от командирите на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение от 1912-1913 година. Награден е с кръст „За храброст“ IV степен.[1] След войните живее в с. Галата край Варна до началото на Първата световна война.

Първата световна война[редактиране | edit source]

През Първата световна война взема участие в Кавказката кампания и е издигнат в генерал в Арменския доброволчески корпус в Руската армия. Участва в 20 различни офанзиви, където печели слава благодарение на смелостта и тактическите си умения. Неговото командване помага на населението на Ван да избяга от турската армия в Източна Армения - тогава контролирана от Русия. На тази територия по-късно е създадена Демократична република Армения.

През януари 1919, докато арменските войски напредват, британското командване изтегля Андраник обратно до Зангезур и му обещава, че на Парижката мирна конференция ще бъде постигнат задоволителен мир.

След Първата световна война[редактиране | edit source]

През 1919 напуска Армения покрай политическата бъркотия и борбите за власт и се установява във Фресно, Калифорния, САЩ. Живее в града 18 години до смъртта си на 31 август 1927 на 62-годишна възраст.

Тленните му останки са първоначално изпратени в Армения, но комунистическата власт отказва да ги приеме. Затова биват положени в гробище в Париж и се връщат в Армения едва през 2000 г.

В Пловдив е издигнат паметник в негова чест от признателните му съотечественици. Името му носят една от бойните групи на АСАЛА, отряд от силите на Нагорни Карабах, спортeн клуб в Ливан, команда на скаути в Аржентина и голям арменски интернет-клуб в Yahoo.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София 2006, стр. 741.
  2. Андраник Торосович Озанян, armenia-rulit
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.