Андраник Озанян
| Андраник Озанян | |
|---|---|
| 25 февруари 1865—31 август 1927 | |
 |
|
| Прякор | Антраник Паша, Андраник-Зоравар |
| Място на раждане | Шебинкарахисар, Османска империя днес Турция |
| Място на смърт | Фресно, САЩ |
| Служил на | България  Руска империя  Първа Арменска Република  |
| Звание | генерал-майор |
| Войни | Първа балканска война Първа световна война |
| Отличия | 
|
.png){kind=small}
Андраник Торос Озанян (на арменски: Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) е арменски генерал, политически и обществен деец, борец за свобода, широко възприеман като национален герой.
Съдържание |
Ранни години[редактиране]
Роден в Шебинкарахисар, Турска Армения (сега вилает Гиресун, Турция). След като в млада възраст губи жена си и сина си, той се присъединява към Арменското освободително движение в Османската империя и участва в различни политически партии, включително в Арменската революционна федерация.
Балканските войни[редактиране]
Андраник служи в Българската армия през Балканските войни като един от командирите на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение от 1912-1913 година. Награден е с кръст „За храброст“ IV степен.[1] След войните живее в с. Галата край Варна до началото на Първата световна война.
Първата световна война[редактиране]
През Първата световна война взема участие в Кавказката кампания и е издигнат в генерал в Арменския доброволчески корпус в Руската армия. Участва в 20 различни офанзиви, където печели слава благодарение на смелостта и тактическите си умения. Неговото командване помага на населението на Ван да избяга от турската армия в Източна Армения - тогава контролирана от Русия. На тази територия по-късно е създадена Демократична република Армения.
През януари 1919, докато арменските войски напредват, британското командване изтегля Андраник обратно до Зангезур и му обещава, че на Парижката мирна конференция ще бъде постигнат задоволителен мир.
След Първата световна война[редактиране]
През 1919 напуска Армения покрай политическата бъркотия и борбите за власт и се установява във Фресно, Калифорния, САЩ. Живее в града 18 години до смъртта си на 31 август 1927 на 62-годишна възраст.
Тленните му останки са първоначално изпратени в Армения, но комунистическата власт отказва да ги приеме. Затова биват положени в гробище в Париж и се връщат в Армения едва през 2000 г.
В Пловдив е издигнат паметник в негова чест от признателните му съотечественици. Името му носят една от бойните групи на АСАЛА, отряд от силите на Нагорни Карабах, спортeн клуб в Ливан, команда на скаути в Аржентина и голям арменски интернет-клуб в Yahoo.[2]
Бележки[редактиране]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София 2006, стр. 741.
- ↑ Андраник Торосович Озанян, armenia-rulit
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
