Андреана Ефтимова

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андреана Ефтимова
български лингвист
Андреана Ефтимова през 2010 г.
Родена
6 октомври
Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластМедиалингвистика
Работила вСофийски университет
Титлапрофесор
Членува вСъюз на българските журналисти
Съюз на учените в България
ECREA - European Communication Research and Education Association
Международно социолингвистическо дружество „Акад. Михаил Виденов“

Андреана Борисова Ефтимова е българска езиковедка, социо- и медиалингвистка, професор в Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Андреана Ефтимова при връчване на дипломи през 2021 г.

Андреана Ефтимова е родена през 1971 г. в гр. Трявна. Завършва българска филология (с втора специалност „Португалски език и литература“) през 1995 г. и журналистика (с профили „Телевизия“ и „Култура“) през 1998 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1] Доктор по общо и сравнително езикознание (психолингвистика) с дисертация на тема „Невербални средства в публицистичните телевизионни предавания“ (2000 г.). Избрана е за доцент по медиен език и стилове на писане през 2012 г.[2] Доктор на науките по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика) с дисертация на тема „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“ (2016 г.)[3]. Професор по медиен език и стил от 2018 г.[4] Зам.-декан на ФЖМК на Софийския университет от ноември 2019 до февруари 2022 г.[5].

Работи в областта на медийния и политическия език и стил[6], политическата коректност и езика на омразата[7], невербалната комуникация в медиите[8], невербалната комуникация в политическия PR[9] и отношенията лекар-пациент[10]. Основните ѝ изследвания са в областта на разговорната реч и устната комуникация[11].

Има журналистически публикации във вестниците „Поглед“, „Българска корона“, „Литературен вестник“, „Демокрация“, „Литературен форум“ и „Политика“, както и в списанията „Български журналист“, „Стандарт за хората“[12] и „Human Resourses“. Работила е и като редактор в издателство „Графити“ (2000).[13]

Член е на управителния съвет на Международното социолингвистическо дружество „Акад. Михаил Виденов“, основано през 2023 г.[14]

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преподавала е петнадесет години във Факултета по славянски филологии. Във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) е от 2011 г.

Води лекционни курсове по медиен език и стилове на писане, невербална комуникация, психолингвистика, езикови политики в медиите, езикови норми и кодификация и езика в интернет във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“.[15]

Била е и гостуващ преподавател по академично есе в Нов български университет (2001 – 2003), по устни и писмени комуникации в Международното висше бизнес училище в Ботевград (2002 – 2004), по български език като чужд в Масариковия университет в Бърно, Чехия (2010) и по медиен език в Ягелонския университет в Краков, Полша (2013 и 2015).

Публикации[16][редактиране | редактиране на кода]

Публикациите ѝ са над 100 в научни сборници и списания в България и в чужбина (Франция, Португалия, Гърция, Румъния, Япония, Испания, Чехия, Полша). Интересите ѝ са в областта на медиалингвистиката, социолингвистиката, психолингвистиката, текстолингвистиката и семиотиката.

Книгата ѝ „Невербалната комуникация в телевизията“ е първият опит в българската наука за прилагане на лингвосемиотичен подход в изследването на невербалната комуникация в телевизията – на базата на изследване на популярни публицистични предавания като „Панорама“ по БНТ.[17]

В „Ефективната невербална комуникация“ са проучени много от сферите на общуване, в които участва и невербалната комуникация – политическия PR, неофициалното общуване (вицовете), театъра, при сблъсъка на представители на различни култури, в лекарския кабинет, в семейството.

Ефтимова въвежда термина „брюкселски новоговор“, за да опише езиковото поведение на част от съвременните български политици.[18] Терминът обозначава политически коректното изразяване, съобразено с езиковите политики и практики на политическата администрация на Европейския съюз.[19]

Членство в редакционни колегии[редактиране | редактиране на кода]

  • 2013 – член на редакционния съвет на сп. „Newmedia21.eu. Медиите на 21. век“ (електронно научно издание за анализи, изследвания и критика на медиите, връзките с обществеността и рекламата с индекс ISSN 1314 – 3794).[20]
  • 2017 – член на редакторския борд (Scientific Committee) на сп. „Zeszyty Prasoznawcze“ (Media Research Issues), рецензирано научно издание на Изследователски център на пресата, Факултета по мениджмънт и социална комуникация, Ягелонския университет в Краков, Полша (ISSN 0555 – 0025; е-ISSN 2299 – 6362). Списанието е най-старото полско академично списание за социални, психологически, политически, лингвистични, правни, икономически, технологични, организационни и професионални аспекти на масовата комуникация и в частност на пресата, радиото, телевизията и други медии, журналистиката, рекламата, пропагандата и публичното мнение в миналото и в настоящето в Полша и по света.[21]
  • 2017 – основател и главен редактор на сп. „Медии и език“ (електронно списание за научни изследвания по медиен език с индекс ISSN 2535 – 0587).[22]
  • 2020 – 2023 член на редакционния съвет на Годишника на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, рецензирано научно издание.[23]
  • 2020 – член на редакционния съвет на сп. „Научный диалог“ по направление „Литературоведение. Журналистика. Фольклористика“ (ISSN 2225-756X (Print), ISSN 2227 – 1295 (Online), реферирано и индексирано научно издание (Web of Science, ERIH PLUS и др.)[24]
  • 2020 – член на редколегия на поредицата на ВТУ „Проблеми на устната комуникация“, рецензирана и индексирана поредица от научни сборници на издателството на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. ISSN: 2367 – 8712 (Print)[25]
  • 2020 – член на борда на Научния съвет на сп. „Zeszyty Łużyckie“, индексирано научно издание на Института по славистика към Варшавския университет[26]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Невербалната комуникация в телевизията“, първо издание 2002 г.
    „Невербалната комуникация в телевизията“, първо издание 2002 г.
  • „Винаги малко повече“, първо издание 2010 г.
    „Винаги малко повече“, първо издание 2010 г.
  • „Невербалната комуникация: медии и медиатори“, първо издание 2011 г.
    „Невербалната комуникация: медии и медиатори“, първо издание 2011 г.
  • „Медиен език и стил“, първо издание 2014 г.
    „Медиен език и стил“, първо издание 2014 г.
  • „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, първо издание 2017 г.
    „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, първо издание 2017 г.
  • „Регистри в журналистическия дискурс“, първо издание 2018 г.
    „Регистри в журналистическия дискурс“, първо издание 2018 г.
  • Аспекти на речевата комуникация. Съавтори: П. Илиева-Балтова, И. Пенкова. София: Тилиа, 1997, 201 с. (ISBN 978-954-717-041-4)
  • Невербалната комуникация в телевизията: психолингвистична и семиотична перспектива. София: Сема – РШ, 2002, 138 с. (ISBN 978-954-8021-15-9)
  • Езикова и комуникативна компетентност. Съавтори: П. Илиева-Балтова, К. Молле. София: Сема – РШ, 2004, 163 с. (ISBN 954-8021-38-2)
  • Ефективната невербална комуникация. София: Сиела, 2008, 161 с. (ISBN 978-954-28-0250-1)
  • Винаги малко повече. Наречия за количество и време в обучението по български език като чужд. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, 232 с.[27] (ISBN 978-954-07-3122-3)
  • Невербалната комуникация: медии и медиатори. София: Сиела, 2011, 232 с.[28] (ISBN 978-954-28-0988-3)
  • Есето в академичната и журналистическата практика. Велико Търново: Фабер, 2011, 172 с.[29] (ISBN 978-954-400-571-9)
  • Медиен език и стил: теория и съвременни практики. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 311 с.[30]
  • Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2017, 336 с. ISBN 978-954-01-3271-6[31][32][33][34][35]
  • Регистри в журналистическия дискурс. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 244 с. ISBN 978-954-07-4401-8[36]
  • Твърдят запознати. Езикови маркери за (не)достоверност на медийния текст. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, 168 с. ISBN 978-954-07-5693-6[37]
  • (в съавторство с Natalia Długosz) Syndrom postcovidowy w języku. Polsko-bułgarskie studium przypadku. Raport z badań eksperymentalnych. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM, 2023, 140 с. ISBN 978-83-232-4206-2[38]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Андреана Ефтимова // faber-bg.com. Архив на оригинала от 2016-04-12 в Wayback Machine.
  2. ↑ Препис, docplayer.bg.
  3. ↑ Документи в конкурса за придобиване на научната степен доктор на науките по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика), 11 октомври 2016, сайт на Софийския университет.
  4. ↑ Документи в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“ по 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – (Медиен език и стил), обявен в Държавен вестник, бр. 44 от 29.05.2018 г., сайт на Софийския университет.
  5. ↑ Профил на проф. Андреана Ефтимова Архив на оригинала от 2022-09-22 в Wayback Machine., сайт на ФЖМК на Софийския университет.
  6. ↑ Медиен език и стил: теория и съвременни практики. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 311 с.
  7. ↑ Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2017, 336 с. ISBN 978-954-01-3271-6.
  8. ↑ „Лъжат ли политиците и с ръце: Андреана Ефтимова гостува в предаването „На инат“, сезон 1, епизод 10 Архив на оригинала от 2012-07-21 в Wayback Machine., Нова телевизия, NovaTV Play, излъчено на 1 април 2011 г.
  9. ↑ Андреана Ефтимова, „Кандидатпрезидентското тяло говори“, електронно списание LiterNet, 21 август 2005, № 8 (69).
  10. ↑ Програма на международната конференция „Бъдещето на здравната политика: от информирано съгласие към информиран избор“ (1-2 декември 2005, София), архив на оригинала от 22 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090222074001/http://zdravexxi.zdrave.net/conference2005/?page_id=44C, посетен на 22 юли 2012 
  11. ↑ Андреана Ефтимова, „Има ли разговорност в медийния текст?“, електронно списание „Медии и обществени комуникации“, бр. 13, април 2012.
  12. ↑ Андреана Ефтимова, „Знаеш ли българските езици?“ и „Знаеш ли българските езици?“ (продължение), сп. „Стандарт за хората“, бр. 13, 19 май 2007, с.11-12
  13. ↑ Научни приноси на проф. доктор на науките Андреана Ефтимова, „Авторите“.
  14. ↑ Международно социолингвистическо дружество „Акад. Михаил Виденов“, finansi.bg.
  15. ↑ Преподавателите в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine., сайт на ФЖМК на СУ.
  16. ↑ Научна библиография на преподавателите (2000-2013), сайт на ФЖМК на СУ.
  17. ↑ Митко Новков, „Жестът в телевизията под лупа“, в. „Култура“, бр. 8, 21 февруари 2003 г.
  18. ↑ Узунов, Илия. Отличителните белези на политик - Лютви Местан // Б(ър)лога за печатари (Блог на профил „Печат“ - ФЖМК). 14 февруари 2016. Посетен на 21 януари 2017.
  19. ↑ Ефтимова, Андреана. Doublespeak: политическа коректност или език на лъжата в политическия дискурс (Анализ на медийните му прояви) // Електронно списание LiterNet, № 8 (177). 8 август 2014. Посетен на 21 януари 2017. Третото средство на езика на лъжата е бомбастичният политически жаргон или бюрократичният език. Този език нарекох брюкселски новоговор, т.е. новият дървен език. Такова говорене е начин да се порази аудиторията с абстрактни думи и изрази, с които нищо не се казва.
  20. ↑ „Редакционен съвет – България“, сайт на сп. „Newmedia21.eu. Медиите на 21. век“.
  21. ↑ „Rada naukowa“, сайт на сп. „Zeszyty Prasoznawcze“.
  22. ↑ „Редколегия“, сайт на сп. „Медии и език“.
  23. ↑ „Редакционна колегия на Годишника“, сайт на СУ „Св. Климент Охридски“.
  24. ↑ „Редакционный совет“, сайт на сп. „Научный диалог“.
  25. ↑ „Редакционна колегия“, сайт на поредицата „Проблеми на устната комуникация“.
  26. ↑ „Rada Naukowa“, сайт на сп. „Zeszyty Łużyckie“.
  27. ↑ Кирил Димчев, „Приносен труд в съвременното българско езикознание“, рец. в електронно списание LiterNet, 17 ноември 2010, № 11 (132)
  28. ↑ Владимир Досев, „Нова дума за невербалната комуникация“, рец. в електронно списание Newmedia21, 27 октомври 2011 г.
  29. ↑ Милена Цветкова, „Книга вдъхновител за качествени есеисти“, рец. в електронно списание LiterNet, 7 декември 2011, № 12 (145)
  30. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2786), 7 ноември 2014 г.
  31. ↑ „За двойствения език в медиите – от политическата коректност до речта на омразата“, репортаж за премиерата на „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, e-vestnik.bg, 25 март 2017.
  32. ↑ Мария Илиева, Рецензия на монографията на А. Ефтимова „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“. София: Просвета, 2016, „Ѯѣло“, е-списание в областта на хуманитаристиката, год. V, 2017, бр.10.
  33. ↑ Владимир Досев, „Политическият двойствен език в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Български език и литература“, год. 59, 2017, кн. 2, стр. 214-217.
  34. ↑ Биляна Тодорова, „За един поглед върху двойствения език на медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Езиков свят“, год. 15, 2017, кн. 1, стр. 89-91.
  35. ↑ Тотка Монова, „Двойствената природа на речта в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, „Медии и език“, електронно списание за научни изследвания по медиен език, год. II, 2018, бр.3.
  36. ↑ Тотка Монова, Рецензия на монографията на Андреана Ефтимова „Регистри в журналистическия дискурс“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, сп. „Български език“, год. 65, 2018, кн.3, стр. 134-137.
  37. ↑ Твърдят запознати. Езикови маркери за (не)достоверност на медийния текст, сайт на УИ „Св. Климент Охридски“.
  38. ↑ Syndrom postcovidowy w języku. Polsko-bułgarskie studium przypadku. Raport z badań eksperymentalnych, сайт на Издателството на Познанския университет „Адам Мицкевич“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андреана_Ефтимова&oldid=12207160“.